Буш и Бушер

През 1977 Франция - европейска сила с опит в атомната енергия, търговски интереси в Близкия Изток и гъвкав морал - се съгласи да продаде на Ирак ядрен реактор с условието, че той ще служи само за мирни цели. Бе предложен мониторинг от МААЕ (международната агенция за атомна енергия), за да се гарантира, че уранът за гориво няма да бъде превърнат в бомба.

Обаче Израел хранеше съмнения и на 7 юни 1981 ескадрон ниско летящи F-16 разруши реактора в Осирак. Тази операция бе осъдена от администрацията на Рейгън, както и от много други. Чак в последствие се разбра, че само израелската операция е попречила на Саддам Хюсеин да се сдобие с атомна бомба.

Сега от нас се очаква да повярваме, че реакторът Бушер, като и Осирак, ще има изцяло мирни цели. В изявлението си от понеделник Буш заяви, че „ако руснаците искат да доставят урана, което аз подкрепям, то тогава на иранците не им трябва да научават как да го обогатяват". Другото успокоение е във факта, че за разлика от реактора в Осирак, който използваше високо обогатен уран (подходящ за изготвяне на оръжия), реакторът в Бушер използва ниско обогатен уран.

И все пак има добра причина защо администрацията на Буш трябва да се противопостави на доставянето на гориво от руснаците - както и администрацията на Клинтън лобираше силно срещу решението на руснаците да строят в Бушер през 1990те. Реакторите използващи лека вода далеч не са безопасни. Джон Карлсън, доскоро председател на надзорна комисия в МААЕ, написа, че „при нормалната работа на голям реактор с лека вода като този, който Иран строи в Бушер, реакторът ще произведе 330 килограма плутоний - достатъчно за направата на 50 груби атомни бомби".

Карлсън показва поне два начина, по които Иран може да извлече горивото от реактора, добавяйки, че процесът на сепариране на плутония от употребеното гориво „изисква технология само малко по-сложна от тази, използвана в мандрите или при изливане на бетон". Няма да помогне това, че Бушер ще е под постоянния надзор в реално време на камерите на МААЕ, още по-малко човешкото присъствие.

Що се касае до намеренията на Иран, един от главните ръководители на ядрения сектор отхвърли всяко предположение, че Иран ще преустанови опитите за обогатяване в страната, макар това да нарушава три резолюции на ООН. И макар този месец националното разузнаване на САЩ да заяви, че Иран е оставил програмата за ядрени оръжия, никой не се съмнява, че иранците са лъгали в течение на 18 години МААЕ, или пък че усъвършенстването на технологията на обогатяването на урана е централен и най-сложен компонент във всяка програма за атомно оръжие.

Между впрочем изборът на време за израелската атака в Осирак не бе случаен. Точно по него време щеше да бъде доставен уранът и Израел се страхуваше, че всяко отлагане на атаката ще означава опустошително нападение. Днес малко израелци се съмняват, че ядрените програми на Иран представляват заплаха, този страх не се е разсеял от ведрите заключения на разузнавателните служби.

Напротив, един от рисковете, които поема НРС е, че политиците в Израел ще се убедят в липсата на готовност в останалия свят включително и в САЩ да наложат бързи и ефективни санкции, включително и ембарго за вноса на газ от Иран, за да се принуди Техеран да спре ядрената си програма. Какво Израел ще направи в тази връзка може само да се гадае, но след удара през септември срещу подозиран ядрен обект в Сирия много вероятна е военна операция. Доставката на гориво за Бушер и неохотното съгласие на администрацията на Буш направиха света по-опасен.