Гърция и Италия са само началото. Защото е видно, че абсолютно всички благосъстоятелни западни държави, без изключение, се провалиха с модела си за разпределение на социалните блага. Цената, която те вече плащат за това, са планини от дългове и анемичен стопански растеж.
Това ли е краят на социалната държава?
Много добре разбира това Марио Драги - новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той не спира да набива в главите на лидерите на свръхзадлъжнелите държави жестоката истина, че за една страна не може да има спасение отвън, ако самата тя не иска да си помогне. "Националните правителства трябва сами да направят първата и много трудна стъпка - да предприемат мерки за съкращаване на държавния дълг и да проведат реформи, които да позволят на икономиката да си поеме дъх", убеден е Драги.
Марио Драги пледира за преход към нова епоха. Десетилетия наред цяла Европа, също както Северна Америка, харчеше повече от това, с което разполагаше. Поколения мекушави политици и откровени социални разсипници ощастливяваха гражданите си с нови и нови социални придобивки, водени най-вече от желанието си за преизбиране. Това важи вкл. за Германия, без значение дали в управлението са били консерватори или социалдемократи.
Неглижираната опасност
Удивително е, че моделът на тази благоденстваща социална държава функционираше дълго време - цели десетилетия. Докато икономиката процъфтяваше и държавните каси се пълнеха от данъци, останалият свят се правеше, че не забелязва опасността, произтичаща от растящите планини от дългове. Беше мълчалив съучастник в една порочна практика.
Едва сега нещо се размърда и гласът на скептиците започна да се чува. Дали обаче вече не е станало прекалено късно? Защото мнозина се съмняват, че силно задлъжнелите европейски държави някога ще успеят да изплатят напълно дълговете си.
Единственият изход е задлъжнелите държави да намерят лек срещу пристрастеността си към трупането на нови дългове. Всеки лекар знае, че пристрастеният може да бъде излекуван едва след като сам осъзнае своята слабост. За съжаление повечето политици, но така също и обикновените хора, все още са твърде далеч от това прозрение.
rudy
на 22.12.2011 в 11:46:47 #5Норвегия има петрол и за това е социална, като спрат обеднелите страни да купуват шведски боклуци защото имат пари само за храна а Швеция храна не произвежда, ще я видим колко ще е социална
rudy
на 22.12.2011 в 11:41:58 #4ами то е същото, дали ще обеднееш защото валутата ти е обезценена, или защото не можеш да вземаш заеми за да си финансираш харчовете над изкараното, все тая, по-ленсо става с различни валути, всеки да си печата валутата колкото иска, пък дали ще става за нещо да му мисли
nofreeman
на 22.12.2011 в 10:05:29 #3Най-правилното написано за виновниците за сега ставащото е на ...HMM. Всички пишат само измислици.....естествено че еврото и съюза е създаден 5-6 държави да се облажват от останалите и социализма беше разтурен затова, да може бягащите от комунизма страни да се натресат на алчните капиталистически страни, защото капитализма съществува само ако има използвани зверски страни.....каквито сме ние и още мноооого други по света....
Nasich11
на 21.12.2011 в 17:28:24 #2Това е КРАЯТ НА НЕОЛИБЕРАЛНАТА УТОПИЯ ЗА СВОБОДЕН ПАЗАР - това е краят НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ ДОКАРА ТЕЖКАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА НА СВЕТА държавите със социален мддел като Канада Германия Швеция Холандия Финландия Австрия ся си много добре но за разлика от нас Англия Гърция и тн ИМАТ ПРОИЗВОДСТВО И СТАБИЛЕН ТЪРГОВСКИ ИЗЛИШЪК - демек имяат икономика за разлика от Булгаристан - А ЗДА И ИМАТ ВИСОКИ ДАНЪЦИ А НЕ НАЙ-НИСКИЯТ ПЛОСЪК ДАНЪК ПРИВЛИЧАЩ САМО ПЕРАЧИ
Hmm
на 21.12.2011 в 15:37:37 #1> Това ли е краят на социалната държава? Извинявам се, но това е изключително нереална пропагандна статия. Страните които имат проблеми в момента (Гърция, Италия, и т.н.) далеч не са "най-социалните" в Европа. Най-социалните като Швеция например всъщност са си доста добре. Ако погледните статистиката, ще видите, че няма връзка м/у това колко социална е една държава или дори какви бюджетни дефицити е имала и държавите които сега са в криза (някои от тези държави дори имаха добри бюджетни излишъци преди кризата). Общото м/у държавите в криза е силно отрицателния баланс м/у внос и износ (което всъщност е последица от еврото), а не лоша финансова политика. Германия за съжаление не иска да признае това, защото те бяха печалившите от това положение -- те изнасят много повече отколкото внасят. Ако не беше еврото, марката щеше да се оскъпи, а другите валути да намалят стойността си и търговският баланс на страните щеше да се възстанови. Но еврото държи "марката" евтина в момента. С други думи: 1) положението няма малко общо с лоши финансови политики, а с естествен дисбаланс причинен от общата валута 2) ако Германия иска да запази еврото, то те *ще трябва* да подкрепят другите страни. Цената за тях ще е далеч по-малка отколкот ако еврото се разпадне. Това е нормалната практика във валутните съюзи -- в САЩ богатите щати подкрепят по-бедните редовно чрез общата фискална политика. За съжаление Германия не иска да признае положението и само търси извинения както покава и тази статия.