„Дамски кадрил”, „Козът на Борисов”, „Европа най-сетне подкрепи Румяна Желева. За оставката й!”, „Кристалина кандидат за еврокомисар”

„Дамски кадрил", обобщава от първата си страница „Стандарт"
Дамски кадрил разиграха София и Брюксел. Кристалина Георгиева смени Румяна Желева, която се оттегли като кандидат на България за еврокомисар. Рокадата бе обсъдена от премиера Бойко Борисов и шефа на Еврокомисията Жозе Барозу в 90-минутен телефонен разговор вчера сутринта. Малко по-рано Желева изпрати писмо, с което подаде оставка от всички постове. Тя обаче остава външен министър, категоричен бе Борисов. Няма да сме ябълка на раздора в ЕС, отсече той по повод смяната.

Бойко ми се обади през нощта и взех решение за 5 минути, каза Кристалина Георгиева в телемост от Вашингтон. Уверена съм, че ще мога да се справя добре. Надявам се скоро да се срещна с Барозу, допълни банкерката. Тя заяви, че не участва в никакви фирми, което да я постави в конфликт на интереси.
Още от статията на „Стандарт" и Още по темата от „Стандарт"

„Козът на Борисов", информира от първата си страница „Дневник"
Вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева е новият кандидат на България за еврокомисар. Тя обяви, че е готова да поеме ресора, определен за външния министър Румяна Желева - "Международно сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи". Изслушването на Георгиева от Комисията по развитие на Европейския парламент ще бъде на 3 февруари, а гласуването на целия състав на Европейската комисия - на 9 февруари в Страсбург. В четвъртък Георгиева ще проведе първите си разговори с председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и ресорните евродепутати.

"Много съм говорила, че добрият имидж на страната е много ценен за всички българи и в този смисъл е висока отговорност да ни представям по най-добрия начин", заяви вчера тя. Номинацията й беше посрещната добре от всички политически сили в София, а в Брюксел коментираха, че тя е много по-силна от предишната и че е предимство, че е надпартийна фигура. Лидерите на парламентарните групи в Европарламента обявиха снощи, че с оттеглянето на Желева е свалено напрежението помежду им и няма да блокират вота на втората комисия на Барозу.

Кристалина Георгиева отговори на премиерския "зов за завръщане" и прие да стане българският кандидат за еврокомисар. Тя е получила обаждане от Бойко Борисов през нощта (централата на Световната банка е във Вашингтон), което било сутрешно време в България. "Реших за 5 минути, защото ситуацията изисква бързи действия", каза самата тя в извънредна видеовръзка, която представителството на Световната банка у нас организира за българските медии снощи.

Месеци след като предпочете да остане във Вашингтон, вместо да се върне като член на правителството, сега Георгиева претеглила къде е по-необходима и дори президентът на СБ Робърт Зелик я е подкрепил, въпреки че новината за напускането й не му харесала.

"Промени се това, че българският кандидат за ЕК се оказа в трудна ситуация, в трудно положение и се оттегли и в много кратко време страната ни трябва да представи кандидат, който да е колкото се може по-близко до това, до очакванията на комисията като международен опит, като професионална подготвеност. В тези условия аз трябваше да поставя на везните задълженията към банката, институция, към която аз съм много привързана, много уважавам - тук съм прекарала много години на плодотворна работа, с това, което е необходимо за страната ни. Когато ги поставих на везните, може би защото беше рано сутринта вашингтонско време, може би защото първото нещо, когато се събудя, е да си мисля за България, те надделяха в посока да приема това предложение, което е висока чест за всеки българин, не само за мен", така Георгиева отговори на въпрос на "Дарик радио" какво се е променило през последните два месеца, тъй като през ноември беше коментирала пред медията, че като вицепрезидент на Световната банка няма и не може да има политически амбиции.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Европа най-сетне подкрепи Румяна Желева. За оставката й!", обобщава от първата си страница „Сега"
Под силен външен и вътрешен натиск вчера България най-после оттегли спорния си кандидат за еврокомисар Румяна Желева. Решението бе посрещнато от европейските партии с облекчение, защото споровете около качествата и финансовите връзки на Желева заплашваха с провал цялата Европейска комисия. Новият български кандидат за ЕК е Кристалина Георгиева - вицепрезидент на Световната банка, най-високопоставеният източноевропеец в банковата институция и вероятно най-компетентният експерт в кръга около кабинета "Борисов".

Въпреки желанието й да се оттегли от всички постове и компрометирането й в международен план Желева остава външен министър.

Новината за рокадата дойде след поредица от драматични преговори. Късно вечерта в понеделник стана ясно, че евродепутатите от Комисията за развитие не могат да се обединят около обща оценка за компетентността на Желева в ресора "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи". Затова те отложиха решението, което трябваше да бъде взето вчера с тайно гласуване. Силите в 30-членната комисия бяха изравнени и съдбата на Желева щеше да се реши от 1-2 гласа. До гласуване обаче не се стигна, тъй като в Страсбург се разбра, че Желева се оттегля. Затова комисията с облекчение отмени заседанието си.

В България ситуацията също се променяше през минути. На церемония за награждаването на пожарникар на годината вчера сутринта премиерът уверено заяви, че: "Няма пожар с Желева", и добави, че очаква решението на комисията. Той изобщо не спомена, че Желева вече сама е поискала от премиера да бъде освободена от всички заемани от нея позиции и молбата й е била одобрена. Писмото на външния министър бе разпространено половин час по-късно. В него Желева обявява, че след становището на правната комисия на Европарламента по въпроса с нейните декларации за конфликт на интереси като кандидат-еврокомисар и евродепутат счита репутацията си за напълно изчистена, но предпочита да се оттегли, защото се съмнява в обективността на предстоящия вот.
Още от статията на „Сега" и Още по темата от „Сега"

„Кристалина кандидат за еврокомисар", съобщава от първата си страница „Монитор"
Вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева е новата кандидатура за европейски комисар на България. Това стана ясно вчера, след като премиерът Бойко Борисов съобщи, че Румяна Желева оттегля официално кандидатурата си за еврокомисар. Той обясни, че вчера рано сутринта Желева му се е обадила и му е съобщила намерението си. Премиерът прояви завидна държавническа мъдрост с решението си, коментираха евродепутати от ЕНП. Той постави държавните над партийните интереси за разлика от БСП и НДСВ, които атакуваха българската кандидатура с компромати, добиха представители на Европарламента.

Освен от кандидатурата за ЕК в писмото си до Борисов и до председателя на Европейската комисия Жозе Барозу Желева се отказа и от всички заемани от нея постове. „Не приемам оставката на Румяна Желева като външен министър, отсече обаче премиерът. На спешно съвещание вчера рано сутринта той решил да предложи нова кандидатура за ЕК, но не разрешил на Желева да си тръгне от Външно министерство. Той допълни, че от няколко дни се водят разговори с Брюксел по повод оттеглената вече кандидатура на Желева за еврокомисар. Борисов благодари на Желева за решението, тъй като самият той до последно щял да стои зад нейната кандидатура и сам нямало да я оттегли.

„Станахме свидетели как няколко месеца беше казвано какво ще се случи с изслушванията на Желева и това повлия, коментира премиерът. ЕНП не желаеше да оттегли кандидатурата на Желева, защото считаше, че това е удар върху самата ЕНП", посочи още Бойко Борисов.
Още от статията на „Монитор"

„Кристалина Георгиева: Ще е трудно, но ще се справим", информира „Класа"
Ситуацията е нажежена, но тя лесно може да се успокои. Така коментира пред БНР номинацията си за еврокомисар вицепрезидентът на Световната банка (СБ) Кристалина Георгиева. По време на видеоконферентна връзка от Вашингтон вчера тя заяви: „Ресорът, който ми беше предложен, е свързан с теми за развитие, които са много близки до Световната банка - ние работим много за борбата с различни кризи, предоставяме помощ на страни."

Кристалина Георгиева обясни, че е взела решението за пет минути, след като премиерът Бойко Борисов й се е обадил в ранните часове на нощта във Вашингтон. Тя потвърди също така, че е имала среща с президента на банката Робърт Зелик, който е подкрепил кандидатурата й. Договорът й там изтича през 2017 г., но е приела поради форсмажорните обстоятелства.

„Добрият имидж на страната ни в Европа и света е ценен за всички нас", смята още новата българска кандидатка за еврокомисар и допълва: „Трябваше да поставя на везните своята работа в банката и това, което е необходимо за страната. Като поставих нещата на везните, надделя да приема предложението. Тя бе категорична, че опитът й в борба с климатичните промени ще бъде полезен. За „Класа" коментира, че честотата на природните бедствия в последните десетилетия се е увеличила 4-5 пъти и сега трябва да вървим към „зелена икономика". Вицепрезидентът на СБ съобщи също така, че никога не е имала фирма и няма дялови участия.

Новината, че България възнамерява да предложи на председателя на Европейската комисия (ЕК) нейното име за еврокомисар, дойде вчера към обяд от кабинета на Жозе Мануел Барозу.
Още от статията на „Класа" и Още по темата от „Класа"

„Общините си взимат концесиите, но и поддържането на пътищата", съобщава „Сега"
В бюджета за 2011 г. общините, които поемат за своя сметка някои дейности на държавата, ще получат повече средства. Това стана ясно след вчерашното първо заседание на Съвета по децентрализация, на което бе обсъждано поредното намерение на българско правителство да даде повече самостоятелност на местната власт.

"Регионалното министерство би могло да предостави на кметовете отговорността за концесията на плажовете и контрола на незаконното строителство. Пътните управления пък могат да минат на пряко подчинение на областните управители", съобщи след съвета министър Росен Плевнелиев. Докато от концесиите общините ще получат допълнителни средства, за останалите дейности те трябва да бъдат финансирани. Според Плевнелиев прехвърлянето на услуги към местната власт ще предизвика промяна в поне 20 закона. Това трябва да се направи до септември, за да е готово преди приемането на бюджет 2011.

Министърът посочи, че в момента много дейности се дублират и така се размива отговорността. Например за обуздаване на незаконното строителство правомощия имат и държавата, и общините. "Целта е като бетонираме един плаж, да е ясно кой е отговорен", посочи Плевнелиев.

Останалите министерства все още не са посочили кои услуги биха предоставили на общините. За това ще се погрижи работна група, чиито председатели са зам.-министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева и кметът на Сливен Йордан Лечков. Групата ще трябва да обиколи министерствата и да определи до края на юни кои дейности поема местната власт.

Общините обаче недоволстват от правомощията, които са получили до момента. "На местната власт се дават дейности, с които министерствата не искат да се занимават", оплака се Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Според нея общините могат да поемат услуги като създаване на доброволни противопожарни отряди и на общинска полиция. Това е важно за хората в малките населени места, които са встрани от общинския център. И сега по закон общините могат да си направят полиция но за своя сметка, поради което възможността не се използва.
Още от статията на „Сега"

„Тръгна акция "касов апарат", разкрива „Стандарт"
Акция "касов апарат" провежда Националната агенция за приходите. Масирани проверки за наличието на фискални устройства за отчитане на оборотите провеждат данъчните в цялата страна, научи "Стандарт". Всички фирми за търговия, услуги или производство трябва да имат касов апарат, за да регистрират продажбите си. От 1 януари 2010 г. фирма без касов апарат може да отнесе глоба от 3000 до 10 000 лв., а глобата за гражданите е от от 300 до 1000 лв. В страната има около 600 хил. действащи фирми. Много от тях обаче нямат никакви сделки, без формално да са замразили дейността си. Други пък регистрират фирма и постепенно започват да развиват дейност, да търсят офис, клиенти или да наемат персонал. Но и в тези случаи фирмите задължително трябва да имат касов апарат, за да не отнесат солени глоби от данъчните. От началото на годината има и нови глоби за неиздаване на касови бележки - от 100 лв. до 500 лв. за гражданите и от 500 лв. до 2000 лв. за едноличните търговци и фирмите.
Още от статията на „Стандарт"

„Да обеднееш за 60 секунди", разследва валутните измами в обменните бюра „Дневник"
Искате ли да загубите 20% от парите си? А искате ли това да стане точно срещу Съдебната палата в центъра на София? Нямате проблем - просто посетете обменното бюро на бул. "Витоша" 3. Там ви предлагат възможност да обмените валута при курс 20% по-неизгоден от централния на БНБ. За който обаче разбирате не от традиционната външна реклама пред обменните бюра, а доста по-късно. Интересът на "Дневник" точно към това бюро тръгна от писмо на наш читател - Недю Ясенов, който се е оплакал от случилото се с него и в Националната агенция за приходите. Разказът и снимките на г-н Ясенов ме провокира да проверя дали случилото се с него е традиция. И ето с какво се сблъсках в ролята си на клиент:

На тротоара пред бюрото стои рекламна табела (виж снимката), наглед същата като табелите пред всички чейндж бюра. Затова и човек не й обръща особено внимание, само бързо сверява изгоден ли е курсът евро-лев, изписан на нея - 1.95. И това е фаталната грешка, както се оказва по-късно.

Вътре в бюрото - посреща ме силна сръбска музика от 90-те години на ХХ век. С вежливо "Добър ден" човек, който седи вдясно от гишето, излиза и прави място на клиента, за да си купи валута.

По облеклото му не личи да е бодигард, но това всъщност не е от голямо значение. Предварително подготвени за обмяна са 250 евро. Касиерката услужливо взима парите и ги преброява. Леко притеснен, ги искам обратно да ги проверя и касиерката ги връща за още едно преброяване. След това пак ги взима и пита за фамилно име.

Получила името, младата дама издава бордеро за подписване. Подписвам се и получавам еквивалента на тези 250 евро. Вместо сума, близка до 480 лв., колкото се получава в повечето обменни бюра обаче, тук се взимат 397.5 лв. Естествено следва въпросът как така получавам толкова малко пари, а госпожата зад касата обяснява, че курсът бил 1.59 лв. за евро.

Следва разговорът:

Клиент: На паното отвън не пише ли друг курс, то не е ли ваше?
Касиер: Да, това е реклама.
Клиент: Не ме ли подведохте по този начин?
Касиер: Никъде не пише курс, как да ви подведа? Ако ме попитате колко пари ще получите за 250 евро, ще ви отговоря, но вие не ме питате. Аз не мога да знам, че не сте си погледнал курса на таблото, което е до вас, и на бордерото, което сам сте подписали.
Клиент: Не трябва ли курсът да е посочен отвън на паното?
Касиер: По закон финансовите къщи трябва да посочват курс отвън. Ние сме обменно бюро, ние трябва да имаме табло с обменния курс до гишето.

И наистина вляво от гишето има табло. И наистина там е посочен курс "купува" 1.59 лв. за 1 евро. Само че таблото е поставено на земята, а курсовете се намират на височина между коленете и бедрото на човек със среден ръст.
Още от статията на „Дневник"

„Сливат институтите на БАН с университети", разкрива „Монитор"
Нов подход в реформата на Българската академия на науката предвижда институтите є да се слеят с университети, с които работят в близки научни области. Това предлага министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Това ще реши всички проблеми, възникнали при преструктурирането на 120-годишната научна институция, заяви той пред "Монитор" вчера.

Според просветния министър по този начин няма да се наложи механичното сливане и закриване на институти. Предварителните разчети показват, че първоначално обявените мерки няма да бъдат ефективни както за намаляване на разходите, така и за запазване на потенциала на научните звена.

Първата крачка към сливане на институтите и висшите училища, което се обсъжда с Българската академия науките, ще бъде сключването на рамкови договори.
Пред "Монитор" Игнатов призна, че в университетската общност има напрежение заради обсъждания вариант научните работници в БАН също да носят титлата "професор" и "доцент" като колегите си от университетите. Стигна се дотам, че някои ректори казаха, че са обидени от приравняването, коментира Игнатов. Според него, ако се сключат добри рамкови договори, проблемът ще бъде решен с промяна в длъжностните характеристики, като обединеният академичен състав на университетите и институтите ще има различен процент на заетост с преподаване и наука.
Още от статията на „Монитор"

„Искаме €10 млн. заради гръцките протести", съобщава „Класа"
10 млн. евро компенсация и незабавната намеса на Еврокомисията е поискал премиерът Бойко Борисов заради протестните действия на гръцките фермери. За пореден ден те възпрепятстваха вчера движението между България и Гърция. Трактори блокираха периодично движението през граничните пунктове Кулата - Промахон и Илинден - Ексохи.

Борисов заяви вчера, че е разговарял около час с председателя на ЕК Жозе Барозу по проблема с граничните пунктове. По думите на премиера "подобно нещо няма и в Сомалийския залив".

Премиерът каза още, че е изпратил официално писмо до гръцкия премиер Георгиос Папандреу, защото със ситуацията Гърция нарушава директивите на ЕС, съобщи БТА. В писмото се настоява протестите да не излизат от границите на страната. Той посочи, че от затварянето на вътрешна граница в ЕС страдат България, Румъния и Унгария.

С писмо до Жозе Барозу премиерът Бойко Борисов сезира за проблема ЕК. Той информира Брюксел, че са нарушени Договорът на Европейската общност и регламентът, който урежда свободното движение на стоки, тъй като с блокадите на пътищата в Гърция на практика се затваря част от европейския пазар.

Министър-председателят настоява ЕК да вземе спешни мерки.

В писмото се припомня, че в резултат на такава блокада на ГКПП миналата година загубите на българските превозвачи са над 10 милиона евро.

„Вземането на всички мерки за гарантирането на трафика е отговорност на гръцкото правителство", посочва Борисов.

Три министерства изчисляват загубите от блокадата на границата по разпореждане на премиера. В сформирания щаб влизат зам.-министрите на земеделието, на транспорта и на икономиката Георги Костов, Камен Кичев и Иво Маринов, който координира действията. В щаба ще постъпват сигнали от браншовите организации и компаниите за реализирани загуби. За целта ще бъде обявен и горещ телефон. Цялостната справка ще бъде предадена на ЕК за компенсиране на загубите.

„До утре (днес - бел. ред.)се надявам ЕК да се произнесе по въпроса с Гърция. Кръв ми капе от сърцето, като виждам репортажите за това, как шофьори спят по кабините", заяви премиерът.

Земеделският министър Мирослав Найденов и румънският му колега Михай Думитру са изпратили общо писмо до ЕК, в което се настоява за спешна намеса на гръцкото правителство. След подобна блокада през 2009 г. стокообменът ни с Гърция е намалял с 44%, а вносът и износът са спаднали с около една трета, съобщи bTV. Блокадата тогава продължи 22 дни.
Още от статията на „Класа"

„Изискванията за всяка професия влизат в интернет", информира „Сега"
Българинът ще може да научава от интернет точно какво и колко да учи за дадено работно място, обещават от Българската стопанска камара. Ценната справка ще може да се получава, след като приключи проектът на БСК "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони". Той се финансира с близо 9 млн. лв. от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Целта е след анализи на бизнеса по браншове и региони да се уточни за всяко работно място какъв капацитет трябва да притежава човек. След края на проекта в интернет ще заработи система, по която всеки може да разбере става ли или не за дадена работа и върху какво да наблегне.
Още от статията на „Сега"

"Желева постъпи достойно, постави държавата над партийните интереси", казва в интервю за „Монитор" Андрей Ковачев, председател на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент
Г-н Ковачев, намирам ви в Страсбург, където впрочем научаваме, че е и г-жа Румяна Желева. В какво състояние е тя?
- Нямам навика и не бих желал да коментирам нещо от името на г-жа Желева, още повече че тя беше подложена на такава масирана кампания.

Тогава, моля ви, коментирайте оттеглянето й от състезанието за еврокомисар? В последните дни случаят около Желева беше в центъра на общественото внимание?
- Това е изключително нравствена постъпка от страна на Румяна Желева. Особено след толкова дълго траещата кампания срещу нея и последващата кулминация по време на самото изслушване. Румяна Желева постъпи изключително достойно - постави държавата над партийните интереси. Важно е, че г-жа Желева реши, че това е най-добрият вариант както за нея, за да се очисти името й, след като и Европейската комисия в лицето на г-н Барозу и юридическата служба на Европейския парламент дадоха изявления, че при нея няма конфликт на интереси, както тя винаги е твърдяла. Тя  реши да се оттегли, за да няма и капка съмнение  върху България и върху името й. С тази морална постъпка Румяна Желева  остави възможност на министър-председателя  по-нататък да процедира с българския еврокомисар. Аз лично високо ценя този акт на г-жа Желева и й желая здраве и сили.

Кажете, моля ви, след като беше толкова заплетен казусът с Румяна Желева, какво означава подкрепата, която българската кандидатура за еврокомисар  получи както от Европейската народна партия, така и от Европейския парламент?
- Това е знак, че ние с делата си възстановихме доверието в България, в българските институции. Както знаете предишните две правителства успяха - казвам го със съжаление - да накърнят имиджа на България. По тяхно време всяко споменаване на нашата страна беше свързано с непрозрачно управление. Да не говорим за това как бяха използвани структурните фондове на Европейския съюз, липсата на присъди по високите етажи на властта, както и нерешителната борба с корупцията. В името тъкмо на страната ни и изчистване имиджа й ГЕРБ излезе на политическата сцена и спечели доверието на хората на последните няколко избори. Тъкмо поради това получихме и доверието на нашите партньори в европейските структури. Затова и ГЕРБ получи подкрепата от Европейската народна партия, която остана единна зад българската кандидатура, както и срещу несправедливите обвинения срещу Румяна Желева.

Все пак Румяна Желева е и заместник-председател на Европейската народна партия. След като се оттегли от състезанието за еврокомисар, ще подаде ли оставка и от ръководството на партията?
- Такива коментари в момента не бих искал да правя, още повече от нейно име. Сега трябва да се концентрираме върху нашето достойно представяне в Европейската комисия. Нашата нова кандидатура трябва бързо да се подготви за едно добро представяне и да може през февруарската среща на парламента в Страсбург да има работеща комисия. Ясно е на всички, че на 26 януари няма да има гласуване за Европейска комисия и то ще се отложи за февруари.
Още от интервюто на „Монитор"

„Рекламата в БНТ трябва поетапно да бъде ограничавана", казва в интервю за „Класа" Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО
Г-н Камбуров, днес предстои приемане на второ четене в комисия на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, каква е позицията на представляваната от вас организация по него?
- Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е добре балансиран и изцяло отразява логиката на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която имахме задължение да транспонираме в националното законодателство до 19 декември 2009 година. За съжаление поради обективни фактори закъсняхме с неговото приемане, но за сметка на това предложените текстове бяха подложени на широко обществено обсъждане, което показа волята на ръководния екип на Министерството на културата и на председателя на комисията по културата, гражданското общество и медиите за реален дебат с гражданския сектор и заинтересованите страни. Със законопроекта са направени и предложения, които не се налагат пряко от въвеждането на норми от общностното в националното законодателство, но са от съществена важност за развитието на медийната среда у нас.

При представянето на закона на първо четене имахте възражения в две основни посоки - позиционирането на продукти в БНТ и увеличената квота на въшната продукция. Каква е позицията ви по тези два въпроса?
- С приетата редакция на изменителния закон се предлага квота от 25% за български произведения, създадени от независими продуценти. Това изменение на действащата разпоредба не отразява изискванията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и пряко противоречи на Директивата "Телевизия без граници". Смятаме, че налагането на нови изисквания за по-висока квота, при това на български не на европейски произведения, би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание. Вярваме, че на второ четене законодателят при приемането на тези текстове ще се съобрази с действащото общностно законодателство и няма да се стигне до нарушаване на разпоредбите на директиви, които са въведени още през 2000 година в ЗРТ.

Продуктовото позициониране за обществените оператори вече е забранено във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония. В останалите държави този въпрос се обсъжда, но тенденцията е същата. Основният аргумент за налагането на забраната е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има спрямо обществените оператори, както и фактът, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране. Повечето държави изтъкват, че правото за позициониране на продукти не съответства на обществената мисия (public remit) и обществените функции на тези оператори.

Забраната на позиционирането на продукти в обществените медии кореспондира с принципното ограничение на времетраенето на рекламата в тях. БНТ и БНР като обществени доставчици работят на един и същ пазар с търговските медии, които за разлика от тях се издържат само и единствено от рекламни постъпления, формирани в резултат на дейността им. Разширяване на източниците на финансиране извън държавната субсидия поставя обществените доставчици в зависимост от рекламодателите и пазара, което е в разрез с мисията и функциите на този вид медии. От друга страна, ако се разреши позиционирането на продукти на БНТ и БНР, те се поставят в привилегировано отношение спрямо търговските медии, което противоречи на правилата на лоялната конкуренция и може да доведе до сериозни санкции срещу България по линия на държавните помощи.

В становище до медиите БНТ обяви, че ограничението на рекламата в медията е неадекватно и остаряло. Какъв е европейският пример по отношение на търговските послания в обществените медии?
- БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления. Рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония. Трябва да вземем пример от Чехия и Словакия, където са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. Много ясна е тенденцията за тотална забрана на рекламата в обществените телевизии в цяла Европа. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.
Още от интервюто на „Класа"

„Държавните дългове раждат безработица", казва в интервю за „Стандарт" Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара
Кризата е в разгара си. Какво трябва да направи правителството, за да изведе икономиката от рецесията?
- Правителството има две цели - постигане на нулев или минимален бюджетен дефицит (под 1%) и удовлетворяване на критериите за включването ни в ERM II. Първото е факт, но това не е достатъчно. Добре известно е, че в съответствие с правилата на Евростат отложените задължения на държавата също формират бюджетния дефицит. Рязко се влошава цялостната ликвидност в държавата. Драстично намалява приходната част на бюджета, в т. ч. постъпленията от ДДС, от корпоративен данък и социални плащания, приходи от мита и акцизи. Ниската ликвидност на бюджета, паралелно с целта нулев бюджетен дефицит, води до задържане плащанията на държавата към бизнеса и влошава и неговата ликвидност. Не се връща кредитът по ДДС, не се възстановяват акцизи, не се плащат навреме обществени поръчки, включително и от общините, не се превеждат парите от европейските фондове. Има договори с отложени плащания, за които никой не споменава, особено в здравеопазването. Разбира се, тези задължения са само на повърхността, защото в момента, когато държавата се прояви като първокласен платец (каквато трябва да бъде), много фирми, които не са фактурирали досега извършени дейности, за да не платят ДДС, ще го направят и нещата ще се завъртят по низходяща ликвидна спирала.

Какви са последствията от това?
- Последствията са, че бизнесът не плаща заплати и осигуровки, защото няма средства. Остава му единственият изход да освобождава работници, които лягат на отговорността на държавата. Увеличава се броят на фалитите, намалява се потреблението, хората обедняват, спират да купуват и порочният кръг се затваря. Държавата не получава ДДС, защото не се консумира, и т.н.

Как ще окачествите взаимоотношенията на бизнеса и банките?
- Свидетели сме на един феномен на българското развитие - стабилността на банковата ни система. Никой обаче не казва, че размерът на активите, които обезпечават кредитите в условията на кризата, рязко е намалял поради обезценка. Обезцениха се фирмите - показател е спадът на цените на акциите им на фондовата борса. Сриват се цените на имотите, включително и промишлените. Постепенно се оказва, че банките са на червено поради слабо обезпечените кредити, и са необходими нови парични средства, нови провизии. Същите намират изход в покачване на лихвите по депозитите в лева и евро, които средно вече за левови са над 9%. В момента върви едно надлъгване и недоверие между банките. Независимо че имат достатъчен финансов ресурс, те се страхуват от бъдещи лоши кредити, които не са обезпечени поради свиване цената на активите, и се опитват на всяка цена да привлекат всеки свободен лев. Друго икономическо явление е намалението на парите в оборот (паричните агрегати), които съществено са се свили и продължават да намаляват. Това също е причина да расте цената на паричния ресурс, а оттам - очаквано да растат и лихвите по кредитите. Банките губят доверие към бенефициентите и спират да финансират клиенти, поради влошената стопанска конюнктура. Включително и за изпълнение на обществени поръчки или по проекти, финансирани от структурните европейски фондове, защото не са сигурни, че правителството ще изплати навреме дължимите средства.

Как се излиза от това положение?
- Тук трябва намеса на държавата. Засега тя само наблюдава отстрани. Още един показател, който никой не споменава, е, че цената на междубанковите депозити е 1 на сто. Тази ниска цена е доказателство, че банките имат свободен ресурс, но няма търсене. Всяка банка при определяне цената на кредита се съобразява с няколко структурни елемента - цената на привлечените средства (цената на депозитите), риска на държавата, риска при бенефициента. Към тази цена кредитополучателят трябва да добави и размера на таксите. И като се калкулират всички тези разходи за кредитополучателя, реалният лихвен процент скача много над официално обявения. Няма такъв бизнес, който да реализира съответна норма на печалба. Налице е и едно друго явление, което не се наблюдава от обществото. Редица банки изнесоха немалки части от кредитните си портфейли и сега, след тяхното финансово укрепване, ги внасят отново. И този внос се отчита като новоотпуснати кредити и оживление в кредитната активност. Независимо от тази трудна обстановка банките са натрупали над 700 млн. лв. печалба за кризисната 2009 г. Ето защо говоря за надлъгване - банките нямат доверие помежду си, нямат доверие в държавата като платец, нямат доверие в бизнеса в нестабилната икономическа обстановка. Голяма част от банките, които бяха най-агресивни на българския пазар, имат проблеми с банките майки в техните страни. При това положение държавата трябва да се намеси категорично, за да се разкъса порочният кръг.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Най-рано през лятото може да се очаква оживление на IT пазара", казва в интервю за „Дневник" Асен Димов, съдружник в "Делойт България"
Каква беше изминалата година за IT пазара - и на глобално, и на регионално равнище?
- Надали можем да гледаме IT пазара извън контекста на кризата, която се разрази през 2009 г. Почти всички сегменти регистрираха някакво свиване или поне доста по-малък растеж. Специално за България IT секторът изживя една трудна година на спад на общите продажби и всичко това до голяма степен бе свързано със свитите бюджети на компаниите за информационни технологии. Там, където те имаха някакво решение, подмяната или подновяването беше отложено за следващи периоди.
А и потребителите разполагаха с по-малко средства. Особеното за България е, че през последните няколко години голям клиент се явяваше държавата и появата на бюджетен дефицит и последващото ограничаване на разходите за IT допълнително утежни пазара. Като тенденция за 2010 г. в глобален мащаб ще има известно оживление, но не като в годините, предхождащи кризата. За България някакво оживление може да има през второто полугодие, но така или иначе излизането от рецесията ще забави този процес.

Кои сегменти от пазара се представиха добре и кои - зле?
- В глобален мащаб добре се представи сегментът на смартфоните с увеличаващи се продажби - 180 млн., което е повече от броя продадени преносими компютри за 2009 г., а останалите сегменти определено стагнираха. Това е свързано и с рецесията, и с намаляването на разходите за реклами, и с намалените бюджети.

Пазарът на смартфони отчете сериозен ръст през последните няколко години, а сега се появява и нов продукт - таблетите. Какви са прогнозите за този пазар - има притеснения, че той ще удари продажбите на нетбуци?
- Таблетите не са нещо ново като идея - те бяха лансирани още преди няколко години, но първоначално бяха ориентирани малко повече към бизнес сегмента. В този смисъл те не успяха да стигнат до някакво съществено развитие благодарение и на недобрата си свързаност към безжична и клетъчна мрежа, недостатъчно развития софтуер и интерфейс. Но през 2010 г. се очаква оживление. Идеята е тези продукти да заемат нишата между смартфоните и персоналните компютри - а само допреди няколко години анализаторите считаха, че това не е перспективна ниша. Очаква се таблетите да достигнат поне $1 млрд. продажби и да заемат неголям, но определен пазарен сегмент.

Специално развитието на таблетите може би ще следва два модела, неминуемо свързани с потребителите, а не само с бизнеса. Единият модел е производството на таблети, които са разработени като такива, а другият е еволюирането на устройства с определени функции в таблети с по-разширени функции. Постоянно увеличаващия се брой на обществено достъпни WiFi спотове е една от предпоставките за развитието на този сегмент.

Правени ли са изследвания за това дали пазарът на таблети има почва в България и страни като България, където доходите на домакинствата са по-малки?
- На мен не са ми известни такива изследвания, което не означава, че не са правени. Таблетите имат определено място на пазара, защото се доближават по функционалност до персоналните компютри, а по цени до смартфоните. Очаква се цените да варират между 400 и 800 долара, което предполага, че тази ниша ще бъде оползотворена през 2010 г. Но засега нямам конкретни данни за България или за по-малки икономики.
Още от интервюто на „Дневник"