В наскоро обявените от Министерството на финансите данни за консолидирания държавен бюджет за първите осем месеца на годината забелязваме усилване на продължаващата вече четири години тенденция за голямо преизпълнение на приходите в държавния бюджет. Въпреки широкорекламираното намаление на осигуровките, приходите в държавния бюджет нарастват с огромни темпове. Същото се случва и с бюджетният излишък, който достигна нов рекорд.

Приходите:

Приходите в консолидирания бюджет за периода януари-август 2006 година достигат почти 13 милиарда лева, при малко под 11.8 милиарда за същия период на 2005 година. Ръстът на приходите от над 1.2 милиарда лева, или 10.4%, се дължи почти изцяло на ръста на данъчните приходи, които растат с 12.2% или малко над 1.1 милиарда лева.

Неданъчните приходи се запазват на нивата от предходната година - когато отбелязаха висока стойност заради еднократни приходи от продажби на имущество и лицензи за комуникационна дейност. Приходите от помощи - тук се отчитат главно предприсъединителните фондове на Европейския съюз - отбелязват покачване от 30%, или 100 милиона лева спрямо 2005 година.

Ако разгледаме приходите по отделни данъци, ситуацията е много положителна:

  • Корпоративен данък - приходите достигат 916 милиона лева или 93% от очакваното за цялата 2006 година. Това означава, че най-вероятно още с данните за месец септември ще се окаже, че приходите са преизпълнени. Само година след последното голямо намаление на корпоративния данък през 2005 година положителните ефекти са налице - фирмите увеличават инвестициите си, икономиката се развива по-бързо, сивата икономика намалява, декларираната облагаема печалба в нефинансовия сектор расте с невероятните 48% за една година. Това е само предизвестие какво ще се случи когато през 2007 година данъкът върху печалбата бъде отново намален - до най-ниската в ЕС ставка от 10%.
  • Данък върху дивидента и доходите - това всъщност са няколко данъка, от които с най-висок дял през годината се оказва данъкът върху покупка на технически услуги от чужденци. Данъкът върху дивидента беше намален, което вероятно стимулира повече разпределение на дивиденти. От друга страна, ръстът на покупките на технически услуги може да отразява както необходимостта от такива, така и разпределяне на печалби при по-изгодна ставка /ставката по данъка върху техническите услуги е по-ниска, отколкото комбинираната ставка от данък печалба и данък дивидент/. Приходите от данъците върху дивидента и доходите вече са с една четвърт повече от очакваното за цялата година.
  • Данъкът върху доходите отбелязва най-слаб ръст - само 3.3% спрямо 2005 година. Все пак и това не е малко постижение, като се има предвид, че през тази година беше увеличен значително необлагаемият минимум и беше премахната една от ставките по данъка като това беше придружено от въвеждане на данъчни облекчения за семейства с деца. И при този данък приходите надхвърлят очакванията - вече са изпълнени 80% от прогнозираните годишни приходи, при средно под 70% за всички данъчни приходи.
  • ДДС - това е най-големият данък в страната като размер на приходите, които за 8 месеца надминават 3.6 милиарда лева. Отбелязаният ръст е 21% или 632 милиона лева повече приходи от същия период на 2005 година. Стабилният ръст през последните години се корени в увеличаване на притока на капитали и съпътстващият го растящ внос в страната, който се облага с ДДС. Определена роля играе и повишението на акцизите, тъй като ДДС се налага върху цената на стоките плюс платените акцизи, т.е. ДДС понякога е данък върху данък.
  • Акцизи - след шоковото увеличение на акцизите върху цигарите, съпроводено от увеличение на акцизите върху алкохола и горивата, приходите от този данък първоначално намаляха през първите месеци на годината, след което бързо се възстановиха. Към края на август са отчетени почти 1.6 милиарда лева приходи, което е с над 14% повече от предходната година. Ръстът е за около 200 милиона лева. В резултат на повишените цени на цигарите, обаче, търсенето на цигари намаля значително, особено на български марки.
  • Мита - заради ръста на вноса нарастват и приходите от мита - с 20%, което води до приходи, по-високи от очакваните.
  • Осигуровки - вероятно това е най-любопитното перо, тъй като през 2006 година беше предприета нова и неизпробвана до момента реформа - намаление на осигуровките с 6 пункта, от 42.7% на 36.7%. Въпреки резкият спад - с една седма, приходите от осигуровки намаляват само с 2%, или една петдесета спрямо предходната година. Дори отчитайки инфлацията и ръста на икономиката, спадът отново е значително по-нисък от очаквания от правителството. Включвайки вторични ефекти - като това, че държавата е най-големият работодател и пести най-много от намаление на осигуровките, както и облагането на спестените осигуровки с други данъци - намалението на осигуровките се оказа около 5 пъти по-евтино отколкото показваха прогнозите на министерството на финансите преди година. Това е и много важен факт - с оглед на обсъжданото допълнително намаление на този най-висок като ставка данък върху труда.

Разходите:

Въпреки значителният ръст на приходите, голяма част от който беше неочакван за правителството /макар и очакван от независимите икономисти/, ръстът на разходите е умерен - малко над 550 милиона лева. Разбира се, това не се дължи единствено на благоразумието на правителството, а и на значителните предизборни и свързаните с наводненията разходи, извършени през миналата година, които през тази не са направени.

Въпреки причините, умереното покачване на общите разходи е израз на стабилност, още повече, че обещанията на лявата партия в правителството бяха за огромен и заплашващ стабилността ръст на разходите. В дългосрочен план, обаче, ще са необходими повече усилия - основно по отношение на подобряване на стимулите за ефективност в държавните структури /напр. образование, здравеопазване, социална система, армия и пр./ и пълно въвеждане на програмно бюджетиране.

Излишъкът:

Той достигна 1.99 милиарда лева при 1.3 милиарда преди година. С този ръст от 51% за една година бюджетният излишък продължава да подобрява всички рекорди и най-вероятно България ще завърши бюджетната година с най-големия излишък - като дял от БВП - в цяла Европа /с изключение може би на Норвегия, която печели много от скъпия петрол/.

Във всеки случай, няма много страни, които в годината преди влизането си Европейския съюз да са имали толкова благоприятна бюджетна картина. Това дава уникален шанс на страната както да поеме евентуални шокове, свързани с първата година на членството, така и да извърши по-сериозна данъчна и бюджетна реформа. Обявеното намаление на данък печалба до 10% е стъпка в тази посока, тя може и трябва да се последва и от други.