„До 2013 г. свалят ДДС", четем от първата страница на „Стандарт"
България може да се превърне в истински данъчен рай. Правителството вероятно ще намали ДДС с около процент до 2013 г. Това каза пред "Стандарт" финансовият министър Симеон Дянков. Едва ли ще успеем да намалим ставката до 18%. По-малка стъпка обаче е вероятна, заяви министърът. Правителството ще прибегне до новия налог без предупреждение. Целта е да не се свие потреблението в изчакване на понижения ДДС. Управляващите подготвят и проект за създаване на данъчна полиция. Тя ще следи за измамите с ДДС и за укритите доходи. Така от 2013 г. дознатели в НАП ще могат да извършват свои разследвания, да събират доказателства и дори да арестуват. Ако данъчните ченгета се справят добре, правомощията им ще бъдат увеличени, каза още Дянков.
Още от интервюто на вицепремиера Дянков за „Стандарт"
„Данъчните проверяват молове за пране на пари", информира от първата си страница „24 часа"
Националната агенция за приходите (НАП) започва проверки на новостроящи се търговски центрове, чиято цел е да провери дали проектите не се използват в схеми за пране на пари, съобщи Би Ти Ви.
До момента има установени злоупотреби за милиони в новостроящи се и вече изградени търговски обекти.
В момента в България функционират 21 мола, а още 7 са в процес на изграждане. Общата търговска площ е близо 900 хиляди квадратни метра. Това е повече от над 14 хиляди двустайни апартамента. По мнението на данъчните експерти при толкова много бетон, желязо и стъкло изкушението за злоупотреби с ДДС е много голямо.
Дали са вложени 10 хиляди или 15 хиляди кубика бетон в един строителен обект е много трудно за доказване, но пък разликата може да докара една много солидна сума възстановен ДДС за строителя. Затова данъчните са решили да правят наблюдение на място на самия строителен обект, както и при доставчика - дали заявката към него е реалистична.
"Очевидно, че той няма да може извърши поръчка за 1 милион лева под форма на строителни услуги, когато строителите, работещи за него са само трима", обяснява говорителят на НАП Росен Бъчваров.
Данъчните се натъкват на нагъл опит за измама от страна на един от функциониращите вече големи търговски центрове в Ямбол.
"Ревизията и експертизата показаха, че тук става въпрос за чиста проба злоупотреба, защото никаква част от строителните работи не бяха извършени. Ставаше въпрос за набор от фактури и никаква работа", обясни Бъчваров.
Още от статията на „24 часа"
„Брюксел ни дава 6 месеца за пълна образователна реформа", предупреждава от първата си страница „Сега"
Европейската комисия отправи сериозни критики за липсата на реформи в областта на образованието и за първи път постави конкретни срокове, в които трябва да бъде приета законодателната рамка за тях. До средата на 2012 г. България трябва да разполага с два закона - за предучилищното и училищното образование и за висшето образование. Това е една от препоръките в доклад на ЕК за постигането на целите, заложени в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието.
България е забавила значително реформата в областта на висшето образование, посочва Европейската комисия. Тя препоръчва подобряване на качеството на обучението чрез инвестиции в квалификацията на преподавателите и стимулиране на сътрудничеството между университетите и индустрията. За пръв път и европейските експерти посочват това, което бизнесът повтаря от години - че не се разработват приоритетно важни за икономиката на страната технически специалности. Те препоръчват да се увеличи конкуренцията между висшите училища и да се подобри управлението на университетите. Реформата включва още увеличаване на мобилността на студентите и модернизиране на учебните програми.
Бавният напредък в областта на законодателството затруднява достъпа до висше образование и подобряване на качеството, а оттам - и бързия икономически растеж, смятат експертите на Еврокомисията. В анализа се отбелязва, че въпреки увеличението през последните години делът на висшистите у нас все още остава под средното равнище за ЕС - през 2010 г. младите (на възраст 30-34 години) с диплома от университет са 27.7%, докато средното за Европа е 33.6%. Според ЕК България трябва да обърне повече внимание на висшето образование, за да постигне целта до 2020 г. висшистите у нас да са 36%.
Още от статията на „Сега"
„БГ доматите и зелките отиват в историята", разкрива от първата си страница „Монитор"
Родните домати и зелки са на път да отидат в историята заради промените в климата. Ако не се научим да напояваме ниви и градини, и последните БГ зеленчуци скоро ще изчезнат от трапезата ни, предупреждават учените от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН, които изследват процесите на глобалното затопляне.
От всички площи, които подлежат на напояване, през 2000 г. са поливани едва 5,7% на сто от тях. Климатът в страната обаче непрекъснато се променя, става по-топъл и сух и ако искаме земеделие, трябва да увеличим драстично поливните площи, твърдят учените.
Само преди седмица еколозите признаха, че вместо с очакваните 2 градуса до 2020 г. температурата ще се вдигне почти двойно - с 4 градуса. Това ще намали реколтата от слънчоглед поне с 30%, изчисли проф. Веселин Александров от НИМХ. Неправителствените екологични организации вече предупредиха, че още сега есенниците могат да се окажат почти изгубени заради изключително сухите лято и есен, както и необичайните студове през ноември. Тогава средната температура достигна 2,9 градуса, докато през миналата година надхвърли 10-те, твърди шефът на НИМХ доц. Георги Корчев. Догодина най-вероятно страната ни ще бъде изправена пред зърнена криза заради всички аномалии на времето, коментира и Борислав Сандов от "Коалиция за климата". Според него по-сушав ноември от тазгодишния българската метеорология не помни.
През 2011 г. земеделците бяха изправени пред едно от най-сериозните изпитания, които природата им е поднасяла досега. Тютюневата реколта беше наполовина от обичайната. Сеитбата също беше много затруднена, защото три месеца не капна капка дъжд и земята беше прекалено суха, за да се оре, твърди проф. Александров. Фермерите масово чупеха скъпата техника заради коравата почва. Но промените в климата тепърва се ускоряват, отчитат учените.
Огромна част от Дунавската равнина и почти цялото Черноморие ще страдат от суша още през 2021 г., показва анализът на БАН.
Още от статията на „Монитор"
"754 души потрошени в София" е едно от водещите заглавия на „Труд"
754 пострадали с потрошени ръце и крака, с порезни рани или изкълчвания минаха през 108-и травматологичен кабинет на "Пирогов" за четири денонощия - от 8 ч в четвъртък до 8 ч в понеделник. Това съобщи пред "Труд" дежурният д-р Иван Йончев от Първа травматология на института за спешна помощ. И добави: "Млади, стари, деца - всякакви идват за помощ. Най-много са потрошилите се по заледени тротоари и по улиците."
Оказа се обаче, че за Столичния инспекторат такъв проблем няма. Шефката му инж. Веска Георгиева съобщи пред "Труд", че няма наложени глоби на собственици на сгради за непочистени от сняг и лед тротоари през почивните дни. Георгиева отсече, че тротоарите са в добро състояние, а снегът в София не бил много.
Наложи се лично кметицата на София Йорданка Фандъкова да я опровергава. Според нея само в жк "Младост" в четвъртък глобените с фиш за непочистени тротоари са 60 души. Със сигурност има наказани и през останалите дни, отсече Фандъкова. Не стана ясно защо тази информация не е стигнала до ушите на инж. Веска Георгиева, която е началник на глобяващите.
Фандъкова призна, че има райони, където местата за пешеходци са заледени, но фирмите за почистване и служителите на общината се стараели да се справят със ситуацията. Самата кметица видяла как граждани и работници разбивали леда пред сгради. Почистването на пешеходното пространство пред сградите е отговорност на собствениците им. Задължението на Столичния инспекторат е да следи за това и да налага глоби при нарушения.
Още от статията на „Труд"
"Трайков поиска повече евросредства за фирмите", съобщава от първата си страница „Капитал Daily"
През следващия програмен период, който започва през 2014 г., България ще поиска 50% от средствата по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предвидени за нашата страна, да бъдат насочени към подобряване конкурентоспособността на малките и средните предприятия и за повишаване на енергийната им ефективност, съобщи министърът на икономиката Трайчо Трайков в интервю за БТА.
Това обаче означава да бъдат отпуснати по-малко средства по Оперативна програма (ОП) "Регионално развитие", която също се финансира от този фонд. В сегашния програмен период, който е от 2007 до 2013 г., по-голяма част от парите - 1. 361 млрд. евро, от ЕФРР са предоставени за "Регионално развитие", а за "Конкурентоспособност " - 873.5 млн. евро.
През миналата година се говореше за обратно пренасочване - към ОП "Регионално развитие" заради изоставане при "Конкурентоспособност" и "Околна среда". Причината е в изчерпването на бюджета на ОПРР през 2011 г., като в същото време има листа от чакащи проекти за 300 млн. лв. за ремонт на улици, детски градини, училища. Съгласно правилата на ЕС обаче в рамките на един и същ фонд могат да се преместват до 10% от средствата от други оперативни програми.
Плащания
Според министър Трайков през 2012 г. се очаква да бъдат изплатени на бизнеса минимум 100 млн. евро грантове по "Конкурентоспособност" и до 200 млн. евро заеми с прeференциални условия, гарантирани по JEREMIE. Ще бъдат пренасочени допълнително и 150 милиона евро от институционалните бенефициенти и от изграждането на мрежа за консултантски услуги - директно за ползване от бизнеса.
Мениджърските екипи на фондовете за дялово участие очакват инвестиции от около 38 млн. евро в малките и средните предприятия, каза още Трайков. По думите му "Конкурентоспособност" вече е на второ място сред седемте оперативни програми по обем на разплатенитe средства (след ОПАК). "Тя е инструмент за преструктуриране на икономиката, а то се случва, ако има фокус на мерките" обясни министърът.
Още от статията на „Капитал Daily"
„МВФ: Цялата световна икономика вече е обхваната от кризата" пише на първата си страница „Класа"
Световната икономика е в опасност, а европейците трябва да показват единство в разтреслата цялата финансова система дългова криза, казва директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард в интервю за френския вестник "Журнал дьо диманш", цитирано от Ройтерс. Според нея "дълговата криза, която продължава и през 2012 г., след като на срещата си на 9 декември лидерите на ЕС временно успокоиха пазарите, е криза на доверието в публичния дълг и солидността на финансовата система". Срещата е показала обърканост по отношение на фундаменталните принципи и не е била достатъчно конкретна относно финансовите мерки, казва още Лагард.
Магическо лекарство за изцеление засега няма, смята и управителят на Европейската централна банка Марио Драги, който изрази съмнение, че споразумението от 9 декември ще укрепи доверието на инвеститорите и ще доведе до желания резултат. Миналата седмица при посещението си в Нигерия Лагард съобщи, че прогнозата на фонда за 4 процента растеж на световната икономика през 2012 г. ще бъде ревизирана в посока надолу.
Европейските лидери написаха черновата на нов договор за по-дълбока икономическа интеграция в еврозоната, но дали това са верните ходове, съмняват се от фонда. Основание за песимизма е, че кризата, която започна от Гърция през 2009 г., сега заплашва Франция и дори стабилната Германия. Друга причина за безпокойството от МВФ е, че остава нерешен въпросът коя държава с колко ще подкрепи новия спасителен фонд към МВФ. Франция обеща 31,4 млрд. евро, Италия - 23,5 млрд., Испания - 14,9 млрд. евро. След тях по големина на донорската вноска са Холандия с 13,86 млрд. евро и Белгия - с 9,99 млрд. евро. По-рано „Блумбърг" съобщи, че Централната банка на Германия е обвързала вноската си с изискването средствата й да не се използват единствено за Европа. Така стана ясно, че на Европа ще й нужно доста време, за да събере нужните 200 млрд. евро.
Още от статията на „Класа"
„Чадър над заплатите" е едно от водещите заглавия на „Стандарт"
Кабинетът ще брани заплатите на работниците.
Депутатите от ГЕРБ, работодателите и синдикатите да изработят консенсусни предложения за промени в трудовото законодателство, чрез които да бъдат защитени интересите на служителите след фалити на фирми. Това ще предложи на парламентарната група на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов веднага след края на депутатската ваканция. Новината съобщи самият министър-председател. Причината за тази активност е галопиращият ръст на задълженията на бизнеса към работниците. По данни на Българската стопанска камара в края на 2010 г. те достигат 1.9 млрд. лв. и 10% от тях са с просрочие над една година.
За да се подобри сигурността на работниците, още преди месец синдикатите представиха пакет от мерки. Една от тях е работниците с неполучени заплати да се изведат по-напред в реда на удовлетворяване на кредиторите в Търговския закон. В момента работниците са на четвърто място сред кредиторите на обявената в несъстоятелност фирма. Първи се удовлетворяват кредиторите с обезпечени вземания, най-често това са банките. После са вземанията, заради които е упражнено право на задържане. Следват разноските по несъстоятелността и едва на четвърто място са вземанията на работниците, възникнали преди несъстоятелността.
КНСБ настоява невзетите заплати на служителите да минат едно или две места по-напред и да се доближат до обезпечените кредитори. "Ако законодателят реши да изтегли напред вземанията на работниците в реда на кредиторите, работодателските организации нямаме нищо против", коментира Божидар Данев, председател на БСК. Според него заплатите на служителите не са по-малко важни от обезпечените вземания на банките. "В крайна сметка ролята на банките е да оценяват риска и ако не са го направили, си е за тяхна сметка", заяви Данев. Според депутата от ГЕРБ и член на правната комисия в парламента Емил Радев по-скоро обаче трябва да се мисли как да се даде по-голяма публичност за лошото финансово състояние на фирмите, за да могат работниците да разберат навреме.
Още от статията на „Стандарт"
„Регионалният министър обвини археолозите в саботаж на магистрали", информира „Сега"
Регионалният министър Лиляна Павлова е нападнала остро археологическата гилдия на последното заседание на кабинета, като е обвинила археолозите в изнудване на министерството и саботаж на магистрали. Павлова си намира и съмишленици в лицето на премиера Бойко Борисов и културния министър Вежди Рашидов.
Повод за недоволството на Павлова са проблеми около строежа на две магистрали - "Хемус" и Лот 1 на "Струма", става ясно от стенограмата на правителственото заседание. Пред министрите Павлова се оплаква, че два археологически музея - в Кюстендил и Перник, саботират строителството на Лот 1. "Изнудванията продължават. В момента искат да ни спрат АМ "Струма" ЛОТ 1, 300 метра от най-важния изкоп на най-дълбокото място, където трябва да изземваме земна маса само защото трябва да се правят най-рано до септември догодина разкопки и проучвания", гневи се министърът. Тя недоумява как археолозите могат да получават толкова много пари и да искат да копаят още. "Дали сме им 5 млн. само за 2011 г. за какви ли не обекти, но те за всеки обект искат и още в дълбините, в недрата да влязат сигурно, не знам. И то на най-важния участък на магистралата, където ще е най-големият виадукт на АМ "Струма", трябва да спрем да копаем, защото те ще правят разкопки, защото е изключително важно!", възмутена е Павлова.
"Да не го коментираме, техните номера са ми известни", казва на Павлова премиерът Бойко Борисов, а културният министър Вежди Рашидов излиза с екстравагантното предложение ентографският музей и археологията (б.р. не е ясно дали говори за института на БАН) да минат към него. Рашидов на свой ред се оплаква от липсата на проект за ларгото. Проблемът е възложен за решаване на финансовия министър Симеон Дянков.
Още от статията на „Сега"
"Недостроени язовири отново ни застрашават с воден режим през лято 2012", информира „Класа"
Изтичащата 2011 г. се оказа една от най-сухите за последното столетие. В някои райони на Северна България са регистрирани периоди без валежи, по-дълги от 60 дни. В Южна България в края на лятото и началото на есента валежите пък са значително под нормата за сезона. Най-застрашени са язовир „Среченска бара", който е пълен едва около 50% и водоснабдява две области - Враца и Монтана, както и язовир „Дяково", който е пълен на 30% от общия обем и снабдява Дупница и част от Кюстендил, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
10 години търсят пари за 2 обекта
Търсят се и средства за довършването на язовир „Кюстендил" и „Черни Осъм", но за необходимостта от това се говори повече от десет години. Той трябва да осигури питейна вода за градовете Троян, Ловеч и Плевен, както и за около 30 други селища в региона. Според последния проект общият обем на „Черни Осъм" трябва да е 20 млн. кубични метра, при прогнозен годишен обем на потреблението 42 млн. куб. метра. Най-наложителен обаче е проблемът с надграждането на язовирната стена на „Среченска бара", с което ще се осигури надеждно водоснабдяване на населението във Враца и Монтана.
От МОСВ подкрепят приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство за строителството на язовирите „Пловдивци", който трябва да снабдява Рудозем, Мадан и селищата около тях, „Нейковци", който ще водоснабдява Трявна и селищата, и „Луда Яна", който ще осигурява питейна вода на Панагюрище и околните селища. Работи се и по рехабилитацията на язовир „Студена", от който зависи водоснабдяването на Перник и околните селища.
Засега има единствено проектни разработки за строителството на язовирите „Младеж", „Братан", „Ракочевица", „Тополница", „Батулия", „Джебел", „Раянци" и „Луда Мара". От тях зависи качественото водоснабдяване на Южното Черноморие, Котел и селищата по поречието на река „Тича", Благоевград, Дупница, Джебел, Петрич и селищата около тях.
Оказва се, че през последните 20 години строителството на язовири рязко намалява, а по икономически причини е спряно и изграждането на редица стени, чието проектиране и строителство е започнало още през 80-те години на миналия век.
Още от статията на „Класа"
"Около 200 лв. вложени в коледната софра", обобщава „Монитор"
По около 200 лв. е излязла коледната софра на средностатистическото домакинство, сочи проверка на „Монитор". Около една трета от похарчените пари са отишли за вино, безалкохолни напитки и бира, но при положение, че са купувани не много скъпи продукти.
Междувременно данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) сочат нарастване на цените на захарта на едро спрямо миналата година с 81 стотинки. Така празничните сладкиши ни излизат доста по-скъпо.
В петък преди Коледа на борсите в страната захарта се котираше средно по 2,19 лв. за кило.
Основните продукти за шопската салата, традиционно предпочитана за мезе за ракията, са по-скъпи по борсите от миналата година по същото време. В края на миналата седмица оранжерийните доматите се котираха по 2,15 лв., като само за седмица е отчетено поскъпване от 9 стотинки. Спрямо миналия декември цената е отишла нагоре с 20 ст. Подобно е положението и при цените на едро на оранжерийните краставици, които в петък, се продаваха по борсите по около 2,31 лв./кг, което е с 15 стотинки по-висока цена от преди година.
От 23 декември 2010 г. до същата дата през миналата седмица кравето сирене е добавило към цената си на едро 44 стотинки за килограм, сочи още статистиката. Единствено олиото е по-евтино с 12 ст. от миналата година и се котира на едро по 2,49 лв. за литър. От останалите бакалски стоки за последните 12 месеца кашкавалът „Витоша" е поскъпнал с 48 стотинки. Кило обикновени кренвирши от предколедната седмица на 2010 г. досега са поскъпнали с 81 стотинки и вече се търгуват по борсите средно по 5,26 лв. за килограм. Фасулът от началото на миналата зима също е поскъпнал, като цената му е скочила по борсите с 40 стотинки.
Още от статията на „Монитор"