Доц. д-р Зоя Младенова е завършила "Политическа икономия" във ВИИ "К. Маркс" - София. Започва работа като асистент по Политическа икономия във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", където преподава до 1986 година. През 1987 г. чрез конкурс се прехвърля в ИУ-Варна, където е преподавател по икономическа теория до настоящия момент.

Докторската й дисертация, защитена в края на 80-те години, е на тема "Трансферните цени в едрите корпорации (Теория с лице към практиката)". Научните интереси на доц. Младенова са насочени към проблемите на световното стопанство, ПЧИ и транснационалните корпорации, прехода от плана към пазара, историята на икономическата мисъл. Има научни специализации в Украйна, Италия, Гърция, Великобритания, САЩ, Унгария и др. През учебната 1995/96 г. е гост-професор в Университета на Тексас в гр. Остин, САЩ, където изнася лекции по "Икономикс на Прехода" по линия на Комисията за българо-американски академичен обмен "Фулбрайт". Участва в международни изследователски проекти. Има над 70 публикации, 12 от тях са на английски език.

През периода 2003-2007 г. доц. Младенова е ръководител на катедра "Обща икономическа теория", а от 2007 г. е зам.- ректор на ИУ-Варна по научноизследователската работа.

Член е на Специализирания научен съвет по икономическа теория и МИО към Икономическата комисия на ВАК от 2002 г. Външен експерт на НАОА. Членува в Българската макроикономическа асоциация и Европейската асоциация по еволюционна политическа икономия.

Доцент Младенова, преди всичко позволете да поздравим Вас и академичния състав на Икономическия университет - Варна за юбилея - 90-та годишнина от основаването на университета!

Благодаря ви. Преди броени дни отшумяха Майските празници на университета, които бяха кулминацията в честванията, с които ИУ-Варна отбелязва своята 90-та годишнина. Бих искала да благодаря на сп. „Икономика" за вниманието към ИУ-Варна и за това, че на своите страници списанието вече съобщи за събитието.

Добре известно е, че в България измерваме достиженията на висшето образование и науката в рамките на следосвобожденския период, а през тази година се навършиха 132 години от Освобождението. В такива исторически граници 90 години история на един български университет е действително забележително постижение. ИУ-Варна е вторият университет, основан след СУ "Св. Климент Охридски" и първото българско икономическо висше училище.

Университетът се гордее със своята история. А пътят на ИУ-Варна не е лек. През бурния ХХ в. неведнъж се променят социално-икономическите условия в страната, паралелно с това се променя и развива и университетът. В течение на 90 години той се стреми да открива и утвърждава собствената си идентичност. Неизменен остава стремежът да се възприемат и развиват най-високите стандарти на висше образование и академична наука, да се съхранява натрупаното и да се предава на следващите поколения.

Как по-конкретно университетът отбеляза своята 90-та годишнина?

Кулминацията на честванията бе тържественото събрание на 12 май и юбилейната международна научна конференция, която се проведе на 13 и 14 май 2010 година. През предходните месеци бяха реализирани още много инициативи: открихме паметна плоча в знак на признателност към първооснователите на университета - дейците на Варненската търговско-индустриална камара. Преиздадена бе най-старата печатна търговска книга, издадена през 1858 г. в Цариград, чиито оригинал се съхранява в архива на университетската библиотека. Организиран бе конкурс за написването на студентско есе на тема "Моят университет". Прегледът на студентското научно творчество тази година бе посветен на празника на университета. На 2 май в Двореца на културата и спорта организирахме голям празничен концерт, на който университетът представи своите таланти. Със своя програма отбеляза 90-та си годишнина университетската библиотека, която е едно от най-старите ни структурни звена. Организирани бяха тематични фото-изложби, обърнати към историята и съвремеността на университета. Двете издания на ИУ-Варна - сп. Известия и Годишник на ИУ-Варна, още от 2009 г. ориентират своите публикации към юбилея на университета.

Едно мероприятие остана за есента - да присъдим почетното звание "доктор хонорис кауза" на известен икономист.

Централно място сред честванията заема организирането на международна научна конференция на тема "Световната криза и икономическото развитие".

Преди всичко следва да се отбележи, че конференцията предизвика голям интерес. За участие в нея се включиха 331 икономисти от 16 държави. Ние отдаваме интереса към конференцията на две обстоятелства: първо, актуалната и значима тема на конференцията; и второ, създадената много добра организация при нейната подготовка и провеждане.

От 1825 г., когато във Великобритания, най-развитата по онова време страна, избухва първата икономическа криза в света, в течение на почти две столетия се проявява цикличната форма на развитие на стопанската дейност в пазарни условия. Със същата дълговечност са усилията на икономическата наука да обясни цикъла, да вникне в неговите причини и механика, да даде отговор на въпроса какво причинява кризите. В допълнение към това ХХ в. премина и под знака на опитите да се противодейства на краткосрочните колебания, чрез мерки на политиката да се предотвратяват дълбоките спадове, да се смекчава и изглажда икономическия цикъл.

Сложността на задачата пред икономическата наука се определя от това, че икономиката е еволюираща система, която непрекъснато се променя и трансформира. Краткосрочните колебания се наслагват върху дългосрочните процеси и тенденции на развитие. В резултат на това всеки цикъл се проявява при не съвсем същите икономически условия, както предходния цикъл, поради което освен общи черти, всеки цикъл притежава и своя специфика и е по своему уникален. Настоящият цикъл и финансово-икономическата криза са ярко доказателство за това. Кризата се случва на фона на протичащите паралелно дълбоки структурни изменения в световната икономика, което не само й придава своеобразие, но изважда на преден план нов кръг от въпроси за решаване.

Такива съображения обусловиха изборът на темата на конференцията - "Световната криза и икономическото развитие". Стремежът на организаторите бе не просто да се фокусира върху текущите икономически сътресения, но и да се търси пресечната точка на краткосрочните и дългосрочните аспекти на икономическото развитие. Подобен подход бе още по-наложителен поради факта, че болшинството от икономиките вече излизат или са излезли от рецесията и търсят път за след кризисно възстановяване и възвръщане към нормалност. Както се посочва в последния World Economic Outlook на МВФ от април 2010 г., възстановяването на световната икономика се развива по-добре от очакванията, макар че се проявява неравномерно и при запазване на определени рискове.

Как премина работата на конференцията?

Работата на конференцията бе организирана в пленарно заседание и секционни заседания. В пленарното заседание бяха изслушани три доклада. Първият бе на чл.кор. проф. Иван Ангелов от Икономическия институт на БАН на тема "Световната икономическа криза и България". В него авторът засегна въпросът за кризата, нейните причини, като акцентира върху поуките от кризата за България. Вторият доклад бе в съавторство на проф. Св. Ракаджийска и доц. М. Нешков, преподаватели от ИУ-Варна. Той бе на тема "Кризи в туризма и възможности за противодействие". Изложена бе една много интересна концепция за понятието "криза" в туристическата индустрия в светлината на схващанията на Световната туристическа организация и най-новите изследвания в тази област. Третият доклад бе изнесен на английски език и фокусира върху влиянието на кризата върху международния бизнес - "Varieties of Capitalism and the Impact of the Global Economic Crisis on International Business. Той също бе разработен в съавторство от двама икономисти и бивши преподаватели на ИУ-Варна. Във връзка с годишнината на университета и в качеството си на организатор на конференцията, аз отправих покана за участие с пленарен доклад към проф. Татяна Костова и д-р Стоян Тенев. И двамата напуснаха България в началото на 90-те години на ХХ в. и заминаха за САЩ, където постигнаха много успешна професионална реализация. Проф. Костова е преподавател и ръководител катедра в Moore School of Business на университета в Южна Каролина. Тя е известен учен, вице-президент на Академията по международен бизнес. Д-р Тенев работи в Световната банка, той е Chief Evaluation Officer and Head, Macro Evaluation на Independent Evaluation Group. Двамата приеха с удоволствие моята покана и проф. Костова представи доклада от тяхно име.

И трите доклада бяха изслушани с голямо внимание като поставиха основите на дискусиите в секциите.

След пленарното заседание работата на конференцията продължи в седем секции, които дискутираха проблеми в различни тематични направления.

Кои бяха основните тематични направления?

Самостоятелна секция се занимаваше с проблемите на финансовия сектор в условията на криза. Другите тематични направления бяха: глобалната финансово-икономическа криза; теоретични аспекти на цикъла и антикризисни политики; организационни, управленски и финансово-счетоводни проблеми на бизнеса в условията на криза; секторни (отраслови) ефекти на кризата; икономическата криза и социалното развитие; проблеми на дългосрочното икономическо развитие.

Каква е Вашата оценка за работата на конференцията?

Следва да подчертая, че аз успях да изслушам пленарните доклади, а след това да се включа - по различно време - в работата на три от секциите. Така че моите впечатления са непълни и само предварителни. Но въпреки това две неща ми направиха впечатление. Моята област е икономическата теория и поради това на първо място ме впечатли разширяващото се многообразие от теоретико-методологични подходи - както неокласиката, но също институционализма, Новата политическа икономия, поведенческите финанси и др. На второ място, изслушах няколко много добри доклади, представени от млади преподаватели.

Това, което казвате, е много интересно. Наистина ли се очертава многообразие в използваните теоретични подходи?

Аз лично смятам, че това е една от най-важните тенденции, които се развиват понастоящем в българската икономическа мисъл. След 1990 г. у нас на полето на икономическата теория бе извършена дълбока промяна: марксистката политическа икономия бе извадена от преподаването и заменена от неокласическия Икономикс. За кратко време новата парадигма стана доминираща. Но съвременната световна икономическа мисъл е плуралистична: в нея съжителстват различни икономически течения и направления. Ние живеем в демократична държава, в която всеки може да прави свободно своя избор. Неминуемо е с течение на времето да се развият алтернативни икономически течения и у нас. Това, което е необходимо сега, е да свикнем с мисълта, че има икономисти, които мислят различно от нас, и да се научим да се отнасяме сериозно към тях.

Какъв бе приносът на чуждестранното участие в работата на конференцията?

Чуждестранното участие допринесе за високото равнище на работата на конференцията. Имахме възможност да чуем добри анализи и оценки за икономическата ситуация и икономическата политика в ред държави: Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Литва, Латвия и др. Мен лично ме впечатли един доклад за монетарната политика на Германия. Наред с това не следва да се пренебрегват и проведените разговори с чуждестранните гости във времето извън заседанията.

Използването на три работни езика: български, руски и английски, не затрудни ли работата на конференцията?

На практика работните езици на конференцията се оказаха два: български и английски. Преобладаващото число чуждестранни гости представиха докладите си на английски език. Част от българските участници също представиха докладите си на английски език. А в дискусиите върху докладите на чуждестранните участници много български колеги се включиха свободно на английски език. Английският език все повече се утвърждава като езика на общуването в икономическата наука и в България.

Какви мнения бяха изказани относно икономическата политика на правителството?

Ако говорим за оценките относно икономическата политика на българското правителство, то се доловиха някои нюанси. Чухме изказвания на икономисти, които подкрепят рестриктивната икономическа политика на правителството, и други, които се обявяват за по-активни антикризисни мерки. Това е по-различно от онези неолиберални възгледи, които звучат през последните месеци в публичното пространство.

Какво имате предвид?

През последните месеци по телевизията, например, се изказват представители на различни икономически центрове и институти, които изразяват, според мен, доста крайни неолиберални възгледи. Създава се впечатление, че това са възгледите на икономистите в България. Конференцията, проведена в ИУ-Варна показа, че картината е доста по-сложна и нееднозначна.

Означава ли това, че сте против неолибералните възгледи?

Аз съм против това да се създава едностранчиво впечатление относно възгледите на икономистите в България в публичното пространство. И съм за това да се води дебат за състоянието и насоките на развитие на икономиката, още повече за икономическата политика. Няма нищо страшно в споровете в науката. Представителите на икономическата наука са известни с това, че непрекъснато спорят. Една шеговита реплика в този смисъл казва: ако на една маса се съберат 7 икономисти, ще се чуят седем различни мнения, с едно изключение: ако единият от тях е Дж.М. Кейнс, тогава ще се чуят осем мнения.

Бих искала да бъда разбрана правилно: в никакъв случай не съм против представителите на новите научни центрове. Сред тях познавам много добри и ерудирани икономисти. От години чета техни публикации и следя техните изяви. Отнасям се с уважение към тях, дори и тогава, когато не споделям докрай някои техни възгледи. Но в същото време, не мога да не си давам сметка, че на полето на икономическата наука в България се е създала странна ситуация: съществуват стари центрове на науката и нови центрове на науката и - дистанция между тях. Всеки като че ли се движи в някаква своя си орбита. Това би следвало да се промени - и това е реплика не само към новите изследователски центрове, но и към нас, към старите. Икономическите университети в страната изминаха дълъг път през последните двадесет години и днес в тях се прави сериозна и модерна икономическа наука.

Има може би едно изключение - това е Българската макроикономическа асоциация.

В какъв смисъл Българската макроикономическа асоциация е изключение?

В добрия смисъл. БМА събира на едно място учени от научните институти и представители на академичната наука и извършва много интересна и полезна дейност. Неведнъж съм имала причина да съжалявам, че не живея в София, което ме е възпрепятствало да участвам в някои от организираните от БМА дискусии.

В тази връзка и като човек, който защитава разбирането, че най-естественото нещо е в науката да има различни възгледи и че следва да се върви към широки дискусии по всички значими проблеми, считам за важно да добавя, че още нещо е необходимо на България в настоящия момент - утвърждаването с общи усилия на култура на дискусиите. Научната етика изисква да се отнасяме с уважение към възгледите на своите опоненти, а в дискусиите път да се дава единствено на силата на аргументите. Недопустимо е да се водят научни или професионални спорове с лични нападки или използването на различни квалификации.

Каква е Вашата лична оценка за икономическата политика на правителството?

Всеизвестно е, че в условията на глобалната криза правителствата на високо развитите страни изразходваха десетки трилиони долари за подкрепа на икономиката - първоначално на финансовия сектор, а впоследствие на структуроопределящи отрасли на реалната икономика. В ход бе пуснат един механизъм на антикризисно регулиране, който доста добре съответства на кейнсианските рецепти. България също навлезе в рецесия през 2009 година. За съжаление при нас ситуацията е по-различна. Страната е във валутен борд. Това, от една страна, налага ограничения в използваните инструменти на макроикономическата политика, а от друга - налага определени изисквания към типа на провежданата политика.

Аз се присъединявам към онези икономисти в България, които смятат, че антикризисните усилия на правителството следва да са насочени към поддържането на финансовата стабилност и запазването на валутния борд. Само по себе си това изисква провеждането на рестриктивна политика в условията на спадащи доходи. В този смисъл тази (рестриктивна фискална) политика не е непосредствено антициклична, тя е такава само в последна сметка. Нещо повече - непосредствено тя е противоположна на политиката, насочена към изваждането на икономиката от рецесията, защото задържа нарастването на съвкупното търсене и ще забави излизането на икономиката на България от рецесията.

Но смятате, че тази политика е необходима?

Да, но не смятам, че това е всичко, което правителството следва да прави. Считам, че още две неща са от изключителна важност. Първото се отнася до политиката към използването на средствата от европейските фондове. Ако правителството не разполага с ресурс, то средства за подпомагане на икономиката са налице. Но това изисква многократно увеличаване на усилията по усвояването на европейските пари. Вторият важен, според мен, елемент на политиката, се отнася да необходимостта правителството да прави реформи.

Какво разбирате под това?

Ще поясня. Както казах, аз съм теоретик, а ние в икономическата теория се занимаваме с икономическите системи и гледаме по-всеобхватно на нещата. През 2002 г. в своя Regular Report за България Европейската комисия ни призна за "функционираща пазарна икономика". Доколкото това бе един от т.нар. Копенхагенски критерии, на такава основа през 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз. По един или друг начин това ознаменува, поне официално, края на Прехода. Но за сериозната икономическа наука не зададени останаха много въпроси: Преходът завърши, но с какъв резултат? Какви са характеристиките на установената нова пазарна система? Има ли Преходът нерешени задачи? Има ли "дефекти" постпреходната икономика (така, както говорим за "дефекти" или "провали" на пазара или на правителствената намеса в икономиката)? Има ли новоустановената пазарна икономика дефицити и къде са те?

На предходната общоуниверситетска конференция в ИУ-Варна през 2008 г. изнесох пленарен доклад, в който застъпих основната теза: българската икономика се намира пред двойно предизвикателство - продължаващата пазарна трансформация и адаптирането към пълноправното членство в ЕС. Посочих, че е неправилно всички възникващи проблеми да се приписват на еврочленството (по това време бяха се появили вече проблемите със замразяването на средства по европейските програми поради злоупотреби, корупция и т.н.). Защото може да бъде зададен въпросът: ако не ставаше въпрос за европейските пари, работата на институциите трябва ли да ни удовлетворява? Разбира се, че не. Проблемите на българската икономика са по-дълбоки и те са свързани с трансформационния процес, протекъл през предходния период.

Ето защо застъпих тезата, че българската икономика е изправена пред две групи проблеми: необходимостта да продължат икономическите реформи, от една страна, а от друга - да се разгръща и задълбочава европейската интеграция на страната ни. Считам, че положението не се е променило съществено оттогава досега. А правилното идентифициране на състоянието и проблемите на икономиката е ключът към определянето на правилната икономическа политика.

Правителството се опитва да провежда реформи. Значи ли това, че сте настроена положително към политиката на правителството?

Моето осъзнаване на необходимостта от реформи и това на правителството са, опасявам се, доста различни. Правителството по-скоро "емпирично" достига до същия извод - сблъсквайки се с недостига на средства, решава, че трябва да реформира определени сектори. Моята позиция е по-различна: независимо от това дали има недостиг или излишък на средства, дали сме в криза или сме излезли от нея, необходимостта от реформи съществува и на нея следва да се погледне с цялата сериозност.

Разбира се, мерките на правителството за борба с негативните явления оценявам положително. Намерението да се правят реформи - също. Радвам се, че надделя здравия разум и правителството не увеличи данъците в условията на рецесия. Но не всичко, което прави правителството, мога да приема. Например - преди предприемането на определени мерки в общественото пространство се отправят противоречиви и объркващи сигнали. Това не би следвало да се допуска. Считам също, че в условията на криза правителството да дължи пари на частния сектор е прекалено! Това не само, че ограничава ликвидността в икономиката, но по такъв начин правителството дава пример за неизпълнение на договорите - нещо, което считам, че е недопустимо.

В качеството Ви на икономист - теоретик, какво е състоянието на икономическата теория на фона на събитията в света от последните няколко години?

Много интересен и важен въпрос. Накратко нещата могат да се резюмират по следния начин: през последните 30 години мейнстриймът в макроикономиката образуват две основни теоретични течения: Новата класическа макроикономика и Новото кейнсианство (The New Keynesian Economics). Не зная защо някои икономисти в България, когато говорят за неоконсервативните течения в икономическата мисъл, говорят за монетаризма. Монетаризмът е отдавна изминат етап в развитието на икономическата теория. На фона на кризата на неокласическия синтез през 70-те години на ХХ в., много силно развитие получи Новата класическа макроикономика. През последните 30 години тя непрекъснато се развиваше (едно от последните й проявления е например теорията за реалния бизнес цикъл) и оказваше голямо влияние върху икономическия начин на мислене. Другото основно теоретично направление е Новото кейнсианство. То отстоява основополагащите идеи на кейнсианството -  пазарната икономика е вродено нестабилна и е необходима държавна намеса в икономиката - но в същото време следва да се има предвид, че е твърде специфично теоретично направление. То се разви до голяма степен в отговор на Новата класическа макроикономика, използва едни и същи теоретични подходи (модели) като нея. Съдържа високо теоретичен анализ, а не решава практически проблеми, за което е критикувано и от противниците, и от привържениците си. С други думи - Новото кейнсианство доста съществено се различава от кейнсианската теория и модели от първите десетилетия след края на Втората световна война.

Това е състоянието на икономическата теория (макроикономиката) в навечерието на избухването на последната финансово-икономическа криза. Лансира се също идеята за Нов неокласически синтез между двете течения, но аз лично се отнасям скептично към тази идея.

Кризата, и особено безпрецедентната държавна намеса в икономиката, несъмнено ще окажат влияние върху развитието на икономическите идеи. Аз лично очаквам сериозно преосмисляне и в двете водещи направления на съвременната икономическа теория. Няма съмнение също, че събитията от последните години ще окажат и оказват много силна подкрепа на кейнсианските идеи.

Някои вече прокламират "смъртта" на неокласическата парадигма.

Спомням си, че в края на 70-те години на ХХ в. някои прокламираха "смъртта" на кейнсианството, например R. Lucas Jr. в статията "The Death of Keynesian Economics: Issues and Ideas" (1980).   Но това не се случи. Така че не трябва да прекаляваме с оценките. Това, което наблюдаваме от времето на Дж.М. Кейнс насам, е непрекъсната борба между привържениците и противниците на държавната намеса в икономиката, като през отделни периоди едното или другото течение получава превес. Аз мисля, че така ще е и в бъдеще. Според мен, теоретичният спор между двете основни съвременни течения в макроикономиката ще продължи да определя лицето на икономическата теория в обозрима перспектива - макар че, много е вероятно - при променено съотношение на силите.

Доцент Младенова, Вие имате много добра езикова подготовка, специализирали и преподавали сте в чужбина. Не сте ли се изкушавали да търсите професионална реализация зад граница?

Трябва да си призная, че не съм се изкушавала. А възможности, разбира се, съм имала, и то не една. Но никога подобна възможност не ме е привличала и не съм я разглеждала сериозно. Днес ние сме доста мобилни, а и при съвременните комуникации човек може да е част от европейската и световната наука и без да напуска собствената си страна.

Виждате ли, не е лесно да се работи в България. Имахме, и продължаваме да имаме много проблеми за решаване. Но когато виждаш, че усилията ти способстват нещата да се движат във вярната посока, макар и по-бавно, отколкото ти се иска, това носи удовлетворение. Специално искам да подчертая, че това е моят избор, но аз не съм изключение. Познавам колеги - и от ИУ-Варна, и от други университети - с много добра подготовка и възможности, които също избраха да работят в страната, а не в чужбина. И те заслужено се радват на много успешна професионална реализация.

Нямата ли усещането за противопоставяне на "вътрешните" на "външните" специалисти - тези, които се реализираха в чужбина?

Това по никакъв начин не би трябвало да се прави. Не гледам по този начин на нещата. Имаше, и има колеги, които избраха да работят в чужбина. Някои постигнаха големи успехи, и техните имена са известни. Други постигнаха големи успехи, но техните имена не са толкова известни. Аз искрено се радвам за тях и като българин признавам, че се гордея с техните успехи. Това бе причината да поканя за участие в пленарното заседание на нашата конференция бивши преподаватели на университета, които днес работят зад граница. Но техният избор е просто друг избор, а изборът на всеки трябва да се уважава. Високо квалифицирани икономисти българи днес има и вътре в страната, и извън страната. Мисля, че преди всичко трябва да се вижда онова, което ни обединява, а това е желанието да бъдем полезни на страната си, независимо от това къде работим.