Експортно ориентираните икономики на Азия се надяват на „отвързване" - така се нарича идеята, че дори ако икономиката на САЩ падне в рецесия, останалият свят може да регистрира икономически ръст.

Има някои знаци, че надеждата им може да се осъществи, пише Financial Times. През последната година  износът на Япония за Китай се качи с 15%, за Европа и другите азиатски държави с 11.5%, а за „останалия свят", включително Близкия Изток - с цели 25%.

Наистина, износът за САЩ бързо намалява, 1.7% понижение за годината. Съкровено чаканото възстановяване на вътрешното търсене в Япония не се е материализирало все още, експортът все още движи икономиката на страната. Тази фискална година се очаква икономически ръст от 1.3%, които според анализаторите са „разочароващи".

Питър Морган, главен икономист на банката HSBC за Азия и Тихия океан твърди, че едно от оръжията на „отвързването" е Европа. Заради силната си валута и относително добрите икономически резултати, Европа попива внасяните от Азия стоки. Но азиатските валути поскъпват - както спрямо долара, така и спрямо евро, а европейските икономики се забавят. Така че „едно от крачетата на малката табуретка ще бъде свалено".

Износът за Близкия Изток е малък по абсолютна стойност, но делът му бързо се увеличава. Това ще се запази, ако търсенето на петрол се запази стабилно. Обаче основите на търговията в рамките на Азия, върху която почиват голяма част от коментарите за диверсификацията на износа, може би са по-разклатени, отколкото се мисли.

"Нещо, което трябва да се помни, е че голяма част от износа за Китай само минава оттам", твърди Морган. Става дума за ролята на Китай като монтажен завод за компоненти, произведени в цяла Азия.

Износът на Азия за САЩ е само 18%. Обаче действителния му размер, включително „стоки в процес на преработка" може да е над 30%. Тайланд е добър пример. Икономическият ръст в последно време бе воден предимно от износа, от който 12.5% директно за САЩ през миналата година, но преди рецесията през 2001 тази цифра бе близо 20%.

Само че Тайланд не е така изолиран, както някой би си помислил. Банкок е уязвим от спад в САЩ, тъй като по-голямата част от експорта за Китай (9.5% от общото, спрямо 4.4% през 2001) - са компоненти, използвани за направата на стоки, които се продават в САЩ.

Картината не е черно - бяла и „отвързването" не е „или - или" феномен, счита главният икономист за глобалната икономика на Lehman Brothers. Азия остана сравнително незасегната от рецесията през 1991 в САЩ, но бе ударена много по-тежко от „технологичната рецесия" през 2001. По същия начин и сега, въз основа на природата на всяко понижение и криза, богатите на търговски стоки Австралия, Индонезия и Малайзия може би ще се справят далеч по-добре, отколкото страните специализирани да речем в електроника като Тайван и Южна Корея.

Индонезия например вече отбеляза спад на износа за САЩ, който не е свързан с петрол и газ. Търговският министър на страната е посочил: „Стратегията ни сега е да диверсифицираме пазарите и да диверсифицираме продуктите. Мислим, че пазарът с растеж ще е Азия, макар че ако САЩ падне в рецесия, това ще има влияние върху икономиките с висок икономически ръст".

САЩ си остава главния експортен пазар на Индия. Така шансовете на страната да се спаси незасегната при криза в САЩ намаляват. Резервната банка на Индия твърди, че вече има забавяне в износа на базов софтуер и услуги.

За разлика от горното, зависимостта на Австралия от износа за САЩ значително намаля. Тим Харкорт, главен икономист в Австралийската търговска комисия, посочва, че делът на износа на Австралия за САЩ е паднал от 10% на 6%. „Австралия се възползва от това, че глобалната икономика работеше с повече цилиндри от обичайното".

Ключов фактор за мнозина в Азия ще е Китай и здравето на китайската икономика. Ако ролята на Китай на монтажен завод на света е уязвима спрямо криза в САЩ, то дърпаното от инфраструктурата търсене не е така уязвимо. Дори в случай на рецесия в САЩ надали икономическият ръст в Китай ще падне под 9% от 11.4% през миналата година.

Предвид елементите на този ръст, може да има по-голямо търсене на суровини и строително оборудване например, а по-малко за компоненти и фабрични машини.

Това ще забави, но няма да угаси мотора на азиатските икономики. Например както Сингапур, така и Малайзия се сблъскаха с намаляване на тяхната най-голяма статия на износа, електрониката. Но според Кит Вей Женг, икономист от Citigroup, този път Сингапур надали ще страда от голям срив, подобен на 2001, тъй като е разнообразил структурата на износа с други сфери, например фармацевтика. По сходен начин Малайзия може да смекчи негативните ефекти заради ръста на световното търсене на палмово масло.

Само че диверсификацията ще стигне толкова далеч само ако потреблението на САЩ забие нос в земята. Азия, поставила в центъра си Китай, е станала даже по-взаимосвързана със световната икономика, която доскоро получаваше основния си тласък от САЩ. Трудно е едновременно да бъдеш „отвързан" и глобален.