Първият задграничен проект „Газпром нефт" може да бъде разработен в Иран, Северен Азадеган, пише вестник „Комерсант". Компанията ще изпълнява само сервилен договор, но може при определени условия да получи част от ежегодния добив на суровината - 5,5-6,5 милиона тона на година. При аналогични условия компанията „Гампром" е готова да разработва още три нефтени находища в Иран.

Има редица въпроси, които трябва да уточним с иранската страна, каза Александър Дюков от руската фирма. Той е пояснил, че „Газпром нефт" е получила геологически данни от иранското находище и счита проектът за интересен. По оценка на фирмата запасите от нефт в Северен Азадеган представляват 150 милиона тона.

Ние трябва да обсъдим доходността и количествата нефт, които ще ни бъдат предавани за реализация, заяви Дюков. Той отказа да уточни за какъв дял в добива претендира руската компания. Лицензът за находището ще остане за иранската фирма NIOC.

Контрактът се сключва на принципа buy back.  Компанията би искала да разработва и още три ирански находища и води преговори за това. От проекта в Северен Азадеган ще руската фирма ще получа 3 милиона долара печалба при добив от 5,5- 6,5 милиона добив нефт, информира „РБКдейли".

Западните компании пък напускат Иран. В началото на лятото от Иран си тръгна фирмата „Тотал". През есента компаниите Repsol и Shell се отказват да разработват находището Южен Парс. Америка забрани на фирмите, които се намират под нейна юрисдикция, да инвестират в Иран, възразявайки на желанието на Иран да обогатява уран. ЕС въведе редица санкции срещу компаниите, които си сътрудничат с Иран. При руските компании се наблюдава обратната тенденция - те увеличават своето присъствие в Иран. В средата на лятото „Газпром" сключи споразумение за сътрудничество, в рамките на което иранската страна предлага на Русия пакет от проекти в добива на газ и нефт.

„Газпром  нефт" разполага с амбициозна стратегия за развитие, за това са необходими чуждестранни проекти, твърдят анализатори. От друга страна в Иран има висок политически риск. Ако Русия не получи договори за тези находища, за тях ще се борят Индия и Китай, пише „Комерсант". .