„ГЕРБ обяви данък "Лихва" за оръжие срещу богати, банки и лентяи", пише на първата си страница „Сега"
Новият данък върху лихвите, който разбуни обществото, вчера прескочи първата сериозна бариера - ГЕРБ си го гласува на първо четене в Народното събрание. От аргументите на управляващите излезе, че данъкът се въвежда, за да накаже банките, богатите и мързеливите, които кътат пари и не създават работни места. Успоредно с налагането на "възпитателния" данък за спестовните, който на практика ще засегне доходите на милиони българи, мнозинството вчера направи дълбок реверанс на фирмите от хазартния бизнес и свали наполовина ставката за онлайн залаганията - от 15 на 7%. Данък "Лихва" няма да важи за детски и други безсрочни влогове, няма да се вписва в данъчните декларации и няма да има необлагаем минимум, гласуваха вчера депутатите.

Опозицията определи новия 10-процентен данък "Лихва" като глупав и ненавременен ход и "данъчно мародерство". Депутати с финансова грамотност и с опит в не един парламент коментираха, че досега не е имало толкова профански и унизителни дебати по данъчни въпроси. "Въвежда се ново облагане на лихвите по депозитите, а единственото намаление на данъци е за онлайн хазарта. Хазартът ли е най-големият приоритет на ГЕРБ", попита председателят на икономическата комисия Мартин Димитров от Синята коалиция.

В ролята на главен защитник на данъка върху доходите от депозити изненадващо влезе шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Според депутата съпротивата срещу облагането на лихвите се разпалвала от богатите българи, които използват средната класа да изрази тяхното недоволство. "Всеки си държи парите в банка и не иска да отваря нови работни места. Сегашната система облагодетелства банките и хората, които не искат да работят, и ако продължаваме да лансираме банките и да им помагаме, нищо добро не ни чака", аргументира се Красимир Велчев. От думите му не се разбра защо ГЕРБ смята спестовните за мързеливи и как точно банките се облагодетелстват.
Още от статията на „Сега"

„Детският влог без десятък", четем от първата страница на „Стандарт"
Задава се бум на детски влогове. Така много българи смятат да се спасят от десятъка върху лихвите по депозитите. Безсрочните влогове, към които спадат и детските, няма да бъдат предмет на облагане. С 10% ще се облагат само доходите по депозити с уговорен срок, обясни зам.-министърът на финансите Владислав Горанов в парламента. Десятъкът върху лихвите скара жестоко управляващи и опозиция в парламента. Червените нарекоха мярката "данъчно мародерство". Шефът на депутатите от ГЕРБ Красимир Велчев пък призова всеки, който коментира лихвите, да каже дали има влогове в банки над 10 хил. лева. Така щяло да стане ясно кой има лични мотиви да не се приема налогът.

Доходът от лихвите ще се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата.
Още по темата от „Стандарт"

"Парламентът одобри данъка върху лихви по депозити", съобщава от първата си страница „Класа"
Парламентът одобри въвеждането на данък върху лихвите по депозитите. В четвъртък на първо четене бе решено, че  от 1 януари 2013 г.  данъкът върху доходите от лихви по депозити на граждани в размер на 10%. За целта бяха гласувани промени в Закона за ДДС. "За" новия налог гласуваха 86 депутати, "против" бяха 29, а двама се въздържаха. Парламентарните групи на Коалиция за България и ДПС се обявиха против въвеждането на подобен данък.

Доходът от лихви по влогове и депозити ще се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата, пише в проектозакона. Налогът ще се удържа и внася от търговските банки в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на лихвата.

Няма да се облагат лихви по депозити, в които не е фиксиран срок - а това са разплащателните сметки и парите по дебитни и кредитни карти, при които и без това лихвите са минимални. По думите на зам.-министъра на финансите Владислав Горанов, няма да се облагат с данък и детските влогове.

"Защо се намалява данъкът върху онлайн хазарта, а се въвежда данък върху лихвите по влоговете", запита депутатът от Синята коалиция Мартин Димитров по време на дебатите. „Искаме хазартът да е с високи данъци. Високите данъци водят до това една дейност да има по-голямо търсене. Не е направено необходимото да се събира данъкът от хазарта", подчерта Димитров.

„В програмата на ГЕРБ беше написано, че няма да въвеждате нови данъци", отправи критики към управляващите депутатът от „Атака" Павел Шопов. По думите му новият налог е „данъчно мародерство".

Депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов защити новия данък с аргумента, че лихвата от влога е печалба. Според него независимо че държим парите си в банка, получаваме доход и това е „чиста печалба". На подобна позиция беше и председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев.
Още от статията на „Класа"

„Процесите срещу властта - в сляпа улица", разкрива от първата си страница „Труд"
Защо делата срещу хора от властта се влачат, криволичат напред-назад по пътищата на правораздаването и стигат до сляпа улица накрая? Защото е мърлява работата на магистратите. И неслучайно е така.

Усърдната дейност на следователя, прокурора и съдията му носи само врагове, неприятности и опасности в безредието на държавата. Обратно - бездействието не довежда до никакви лоши последици за него. Той е недосегаем - независим, несменяем и с имунитет. Може даже и да бъде повишен. Примери - колкото щеш...

Шефовете на съдебната система не разполагат с инструменти да мотивират магистратите за работа, но престъпният свят намира начини за това. Колко жалко!

Но все пак е рано за големците, погазили закона, да се радват. Бивш главен прокурор обичаше да казва: "Следите остават, господа."

3:0 за бившия военен министър

Очаква се в понеделник да бъде обявена поредната оправдателна присъда на бившия военен министър Николай Цонев. Той е безспорен рекордьор по дела сред притежавалите власт. Срещу него в четири шумни процеса се повдигат 4 обвинения. По три той вече е оправдан. Те бяха за сключване на неизгодни договори за доставка на авиотехника, за доставка на производствена линия за строителство на хангари и за неправомерно увеличение на капитала на завод ТЕРЕМ. Две от оправдателните му присъди дори са влезли в сила, след като Върховният касационен съд (ВКС) ги потвърди.
Още от статията на „Труд"

"Гаф" за милиони", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Колко трудно се смята лихва? И как може едно грешно изчисление да извади огромен проблем - в Столичния общински съвет може да мине решение с грешка, струващи милиони. Засега "гафът" е единичен. Но противоречивата информация за един прост търговски договор ражда сериозни притеснения.

Случаят най-кратко звучи така: вместо лихва от над 3.2 млн. лв. (която дори е била одобрена от съветниците) за частната транспортна фирма "Карат-С" сега ръководството на общината откри, че реално дължимата сума е с 2.6 млн. лв. по-малко. Засега "виновник" за грешката не е открит. Но разминаванията варират дори в информацията за какъв период е задължението.

Опозицията веднага поиска оставки. А кметът Йорданка Фандъкова спря решението, разпореди проверки и не опита да отрече гафа.

Отпътувало решение

Решението за изплащането на главницата от близо 10 млн. лева забавени плащания към "Карат-С" за шестмесечен период и лихвата към тях беше прието на заседание на общинския съвет преди две седмици с много критики от опозицията. Още тогава зам.-кметовете по финансите и по транспорта Дончо Барбалов и Любомир Христов не успяха да дадат отговор за какъв период е изчислена лихвата, както и какъв е процентът й, но на документите, подготвени от Центъра за градска мобилност, бе посочена сумата от над 3.2 млн лв. за лихви. Проверка на дирекциите "Вътрешен одит" и "Финанси" на общината обаче показа, че всъщност лихвата е едва 632 хил. лв. Липсват и детайли откога общината не е плащала редовно сумите на частния превозвач, който обслужва 16 линии на градския транспорт в София.

Така в четвъртък столичният кмет Йорданка Фандъкова отмени решението за изплащането на 13.2 млн. лева към "Карат-С". Прие се и предложението на опозицията за създаване на две анкетни комисии, които да разследват откъде е дошла грешката и чия е персоналната отговорност за гафа.

Гигантска разлика

Прекратяването на договора с фирмата "Карат-С" бе гласувано още през юли. Малко след това Христов и Барбалов представиха доклад за главницата от близо 10 млн. лева забавени плащания за шестмесечен период и лихвата към тях - над 3.2 млн. лв., които общината дължи на частния превозвач.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Фандъкова наказа "грешка" за 2.5 млн. лв. с остра забележка", пише „Сега"
"Грешка, подвеждане, гаф" - така коментира скандала с "Карат С" шефът на групата на ГЕРБ в общината Малина Едрева. Заради въпросната "грешка" Столичната община щеше да подари на транспортната фирма "Карат С" на близкия до партията бизнесмен Миролюб Столарски над 2.5 млн. лв. Както "Сега" писа, прекратяването на договора се готви от пролетта, а споразумението се прие от общинския съвет преди две седмици. Според него общината трябва да плати 3.2 млн. лв. лихва върху близо 10 млн. лв. задължения, натрупани от Центъра за градска мобилност към частния превозвач. Едва след приемането на решението от СОС общината направи одит и установи, че лихвата е едва 631 хил. лв.

Върху доклада с предложението за нереално големите суми стоят подписите на зам.-кмета по транспорта Любомир Христов и зам.-кмета по финансите Дончо Барбалов. Засега обаче те се разминаха с "остра забележка" от страна на кмета Йорданка Фандъкова, която също определи скандала като "гаф". "Нямам отговорност за изчисленията. Чувствам се подведен от доклада на Центъра за градска мобилност", коментира Любомир Христов. "Не се чувствам като жертва, но направих грешка, че се предоверих на доклада на ЦГМ", обяви пък Дончо Барбалов.

Така настоятелните искания на опозицията за оставка и на двамата бяха отхвърлени за неопределено време. "Най-лесно е да си отиде някоя глава и да падне напрежението. Искам детайлно да се направи проверката, за се установи истината. Има хора, които получават заплата, които са седели, смятали и са сложили подписа си под нещо, което очевидно не е вярно", каза още столичният кмет.
Още от статията на „Сега"

"Хлябът натежава с още 10 стотинки", прогнозира „Монитор"
Очаква се хлябът да поскъпне между пет и десет стотинки, съобщи вчера земеделският министър Мирослав Найденов. Основна причина за това повишение е високата цена на пшеницата, но към нея се добавят и поскъпналите енергийни ресурси. Хлябът обаче няма да поскъпне до два лева, категоричен е Найденов. Въпреки добрата зърнена реколта през тази година страната ни не може да избяга от борсовите цени на житото, които се повишиха изключително много това лято. Освен това страната ни дава само един процент от световното производство. Преди дни именно зърнопроизводителите у нас алармираха, че насъщният ще стане твърде скъп и цената му ще мина двата лева за килограм.

Поскъпването е невъзможно и според председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Марияна Кукушева. Родният пазар не може да приеме толкова високи цени, смятат специалистите. Проверка на аграрното ведомство сочи, че насъщният е най-евтин у нас в сравнение с 27-те страни от Европейския съюз.

През тази година няма да има национални доплащания за зърнопроизводителите, обяви още Найденов. Земеделците ще получат само европейските субсидии за единица площ, които ще бъдат в размер на 26,5 лева за декар. Тази сума е по-висока от помощите, предвидени за 2012 г., които са 25 лева.

Въпреки настояването на фирмите от хранителната индустрия за намаляване на данък добавена стойност, няма да има по-ниска ставка за продоволствията, съобщи още вчера министърът през Нова телевизия. Правителството устоя през последните три години и половина на изкушението да не вдигне ДДС като цяло, въпреки че в съседна Румъния данъкът подскочи до 24 на сто, а в Гърция ставката е почти същата. Няма да вдигаме данъците, но съответно не можем да си позволим и те да бъдат намалени, каза още Найденов.
Още от статията на „Монитор"

„Бойко Борисов: Връзките с Русия не са само АЕЦ", съобщава „24 часа"
Отношенията между Русия и България не трябва да се оценяват по проекта АЕЦ "Белене", изоставен от правителството в София тази година.

Това заяви вчера премиерът Бойко Борисов в интервю за руската държавна агенция ИТАР-ТАСС и тв канала "Росия-24".

Вината за спиране на проекта е както на руската, така и на българската страна. "През 2006 г., когато беше обявено, че централата ще се строи, в сключения договор не бяха уточнени най-важните моменти - колко точно струва проектът и какво е поскъпването на стойността му. Поради липсата на ясни параметри той започна да губи скорост. Когато дойдохме на власт през 2009 г. и започнахме да се занимаваме с него, разбира се, никой не искаше да разваля договора. Така започнахме да водим преговори за цената. И когато ръководителят на "Росатом" Сергей Кириенко се срещна с мен в София, посочи, че вината е на руската страна и на българското правителство, доколкото не са били определени ескалационните разходи", изтъква Борисов.

Той твърди, че неговото правителство никога не е било против руските технологии и не се е отказало от АЕЦ по тези причини. Главният проблем на проекта бил неговото финансиране. "Имаше различни варианти. Русия предлага кредит, но на нашите питания да се уточни лихвен процент така и не получихме отговор. По този начин се получи така, че на мястото на бъдещата АЕЦ днес има само една голяма локва.

Най-логичното място, на което може да се монтира реакторът (предназначен за АЕЦ "Белене"), е като седми блок на АЕЦ "Козлодуй", тъй като там има хранилище за ядрени отпадъци, електропреносна система, инфраструктура и над хиляда инженери, специалисти в ядрената сфера, които сега са без работа", допълва Борисов.
Още от статията на „24 часа"

„Изненадващ победител", обобщава „Капитал Daily"
Близо три години след като България прекрати отношенията си с една от водещите рейтингови агенции - Fitch, тя отново ще работи за страната. Сега обаче няма да е за правителството, а за държавния енергиен холдинг (БЕХ), на който му трябва рейтинг, за да емитира облигации за 250 млн. евро на международните пазари. С тях той ще покрие остатъка от дълга (195 млн. евро) на дъщерната НЕК, взет за проекта АЕЦ "Белене", чийто падеж е краят на май догодина. От БЕХ заявиха официално за "Капитал Daily", че Fitch е избраният кандидат, без обаче да дават повече коментари. Неофициално това се е случило заради най-ниската ценова оферта, което беше и водещият критерий.

Прекратеният договор

Изборът на Fitch изглежда малко изненадващ, след като правителството прекрати договора си с нея от началото на 2010 г. Тогава основният мотив на Министерството на финансите беше, че няма нужда от толкова много агенции, които да дават рейтинг на страната. България има договори с Moody's, S&P и японската JCRA. Информацията за прекратяване на отношенията с Fitch беше предшествано от няколко нейни предупреждения. В началото на март 2010 г. агенцията заплаши, че ще свали рейтинга на България до подинвестиционно ниво - junk (боклук), при което не се препоръчват инвестиции. Основният мотив беше големият брутен външен дълг (частен и държавен) и големият дефицит по текущата сметка. Опасения, които бяха определени като пресилени и твърде агресивни от международни анализатори. Ден след предупреждението от Министерството на финансите изпратиха писмо до агенция Bloomberg, че отношенията с Fitch са прекратени и тя няма как да определи рейтинг. Едва през юни пък правителството даде мандат на Симеон Дянков да прекрати отношенията и да не подновява договора, изтекъл на 31 декември 2009 г. Въпреки че няма договор с България, Fitch продължава да поставя оценка за България, без проучванията и да й се възлагат от Министерството на финансите. По неофициална информация на "Капитал Daily" изборът на комисията в БЕХ е изненадал министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев и на финансите Симеон Дянков. След като обаче е представила най-добри условия, логично е било Fitch да стане победител.

Защо рейтингът е важен

Намерението на БЕХ да емитира облигации на международните пазари официално стана ясно през септември. Както "Капитал Daily" вече писа, става въпрос за 250 млн. евро за срок от 5 години. С тази стъпка БЕХ цели да помогне на дъщерното си дружество НЕК да погаси остатъка от 195 млн. евро от заема, който дължи на банков консорциум, воден от BNP Paribas. Очакванията на БЕХ са рейтингът да бъде получен през ноември, а в началото на следващата година да бъдат пласирани облигациите, тъй като падежът на заема е в края на май. За целта енергийният холдинг ще трябва да избере и финансов консултант.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Двойкаджиите без кредит за висше", четем в „Стандарт"
Студентите и докторантите, които кръшкат от лекции или не могат да си вземат изпитите, за да се запишат в следващия семестър, няма да могат да ползват евтин кредит за следването си. Това гласят промени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти, предложени от Асоциацията на банките в България и публикувани за обществено обсъждане.

Според промените само действащите кандидат-висшисти и научни работници имат право на кредит при облекчени условия. Това означава, че за да се изучат назаем, те трябва да посещават редовно лекциите и упражненията си и да взимат дейно участие в учебния процес. Ако прекъснат, кредитът им моментално става изискуем.

Досега правилата бяха по-леки и кредитът можеше да се ползва до два семестъра след като младежът е напуснал университета. Студентите, които са теглили кредит, но след това са се прехвърлили в задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение, също ще трябва веднага да върнат заема на трезора, от който са го теглили.
Още от статията на „Стандарт"

"И централната банка се разтревожи за бюджета", информира „Труд"
Около тезата, че приходите в бюджет 2013 г. са нереалистични, се обединиха коментарите на опозиция и експерти по време на първото четене на финансовия план на държавата за догодина. С гласовете на ГЕРБ и независими депутати икономическата и бюджетната комисия одобриха проекта. От БНБ също изразиха тревога, че заложените постъпления са леко надценени.

По план догодина хазната трябва да събере с 1,8 млрд. лв. повече в сравнение с тази година. Близо 800 млн. лв. трябва да дойдат от ДДС, към 200 млн. лв. от акцизи, а почти 300 млн. лв. трябва да се съберат допълнително от данъка върху личните доходи. За да изпълни плана си, хазната разчита на растеж от 1,9%, който да дойде преди всичко от повишено вътрешно потребление.

"Приходите изглеждат леко надценени, което означава, че е възможно догодина да се стигне до по-голям дефицит от заложения в размер на 1,3% от БВП", заяви подуправителят на централната банка Калин Христов. Затова според него трябва да се заложат повече резерви и буфери в бюджета, които да компенсират евентуален недостиг на постъпленията.

Трябва да се предвиди и по-голям фискален резерв, откъдето да се финансира дефицитът, защото пазарите няма да бъдат подходящ източник на ресурс, смята Христов. Централната банка очаква по-ниско потребление и внос догодина в сравнение със сметките на правителството, поради което има и по-ниска прогноза за растеж - 1,5-1,7%.
Още от статията на „Труд"

„Отлагат се новите цени за достъп на ВЕИ до мрежите", съобщава „Класа"
Налагането със закон на приетите от държавата временни цени за достъп на производителите на енергия от възобновяеми източници до електроразпределителните и преносните мрежи временно се е отложило, съобщиха в четвъртък от Българската ветроенергийна асоциация.

Оттам посочват, че с предложени поправки в Закона за износа на стоки с двойна употреба се прави опит да се променят текстове от Закона за енергетиката и Законът за енергията от възобновяемите енергийни източници и да се регламентират цените за достъп до мрежите на производителите на ток от ВЕИ.

В сряда поправките са обсъждани в парламентарната комисия по икономика и енергетика, но депутатите от опозицията са напуснали заседанието и поради липсата на кворум гласуването на текстовете е било отложено.

В средата на септември Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определи временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на енергия от възобновяеми източници.

От асоциацията се опасяват, че правителството иска да прокара "на тъмно" поправките в закона за стоките за двойна употреба, тъй като неправителствените организации и обединенията на производителите на ток от ВЕИ не са знаели за тях.
Още от статията на „Класа"