Тихомълком се правят големи усилия за овладяване на може би най-големия в света склад за фосилни горива. Става дума за скривалищата от метан, първичният компонент на природния газ, съдържащ се в структури, известни като метанови хидрати, или клатрати (clathrates): общ термин за газови молекули, уловени от молекулите на водата. Когато молекулите на метана са уловени в тънките решетки на водните молекули, съединението изглежда почти като лед. Формира се там, където температурите са ниски, а налягането високо, тоест на морското дъно на континенталния шелф, също във вечните ледове на земните полюси.

Както и при всички ресурси от фосилни горива, трудно е да се установи колко точно метан е уловен в клатратите в световен мащаб. Но е много. Един литър клатрати може да съдържа повече от 150 литра метан. Огромни находища са разкрити навътре от брега във всички световни океани. Дори някои от езерата в Централна Азия са достатъчно студени, за да поддържат формирането на клатрати. Преценяват, че запасите от клатрати на метана са два пъти повече от всичките останали запаси на фосилни горива по света.

Националната лаборатория по енергийни технологии на Америка формира консорциум с други правителствени агенции и петролни компании, за да дълбае за клатрати в Мексиканския залив и има известни успехи; групата незабавно бе наета от Индия да повтори фокуса и там. Съвместен проект на японското правителство направи около 30 сондажа, като графикът за започване на производството и дистрибуцията от хидрати на метана е 2016 година. През юни Китай съобщи, че е взел първите проби съдържащи метан от Южно-Китайско море.

Всичко това звучи като начало на разрешаването на световните енергийни проблеми. И може наистина да е така. Но както винаги, първо трябва да се решат някои обезкуражителни подробности. Във много от находищата съдържанието на метан е едва част от първоначалните надежди, а дори и това, което е налично, ще се добие трудно. Малките клетки вода около метана са опасно деликатни, така че добивът трябва да се осъществява на морското дъно. Сега се полагат големи усилия за приспособяване на конвенционалното сондажно оборудване за дълбоководен добив в големи обеми на метана.

Клатратите са заподозрени в извършването на множество големи и малки геологични престъпления. Смесени със седиментите от морското дъно, те могат да доведат до огромни подводни свлачища. Подобно свличане на подводни почвени наслаги преди 8000 години в Северно море е довело до цунами, което залива бреговете на голяма част от Шотландия и Норвегия.

Голямото освобождаване на метан от клатратите според широко приемано мнение е причинило два глобални температурни върха, довели до масово измиране на видове преди 250 и 55 млн. години.

Предвид деликатният им характер, клатратите са склонни щедро да освобождават метана по време на подобни свлачища. Метанът е най-чистият от фосилните горива при изгаряне; но изпуснат директно в атмосферата, той е „парников газ" значително по-мощен от въглеродния диоксид.

Тъй като ледената киша, която остава след извличането на метана, в структурно отношение е далеч по-нестабилна от клатратите, ако от морското дъно се извлече част от метана, ще се стигне до зачестяване на свлачищата, което ще доведе до изпускане на далеч повече метан. Много от находищата на клатрати са разположени върху големи резервоари от свободен газ, така че сондажите могат да доведат до метаново оригване с невероятни размери, със съдбовни последици за околната среда.

Сега се работи върху идея, която звучи брилянтно: да се напомпа въглероден диоксид в клатратите. Въглеродният диоксид ще направи клатратите по-стабилни, а неговото присъствие ще ги подтикне да отдадат метана си, изместен от въглеродния диоксид, при което отделената топлина няма да бъде голяма.

Това е огромно технологично предизвикателство, но не по-малки са потенциалните икономически ползи. Търси се такъв технологичен фокус, който да извлече газа и да не докосне наказанията.