Илиан Зафиров, един от отстранените изпълнителни директори на КТБ, опроверга резултатите от одитите на трите фирми  "Ърнст енд Янг одит" ООД, "Делойт България" ООД и "АФА" ООД, според които дупката в КТБ е в размер на 4.2 млрд. лв., съобщават от news.bg.

Пред НоваТВ Зафиров поясни, че му е повдигнато обвинене за безстопанственост.  Не е ясно, по думите му,  в какво се изразява обвинението, тъй като му е повдигнато преди доклада и не знае на какво основание е то.

Методиката на обезценка, според отстранения изпълнителен директор на КТБ, е с доста размити рамки и граници. Старата методика е била по-консервативна, но това никой не го казвал, посочи Зафиров. "В един момент имаме една нова методика, която обаче ползва не оценка на кредитите, а на одиторските фирми като консултантски фирми", коментира той.

В договорите с одиторските компании било изрично записано, че техните данни не могат да се ползват за счетоводни цели. Това означава, че данните не може да се ползват за обезценяване на активи.

Реалните данни, според Зафиров, могат да се извлекат чрез одит по международните счетоводни стандарти.

"Тези 4,2 млрд. не са дупка, не са липсващи или откраднати пари, а хипотетични загуби, които евентуално някога биха се плучили", смята Зафиров. По думите му абсолютно всички банки отпускат кредити на свързнани фирми. Всички кредити към свързани фирми  са в камките на законовите граници, според него. Отстраненият шеф на КТБ бе категоричен, че банката винаги се е придържала към закона, в който е записана дефиницията на свързаността.

15 години банката е одитирана външно и вътрешно. Зафиров определи доклада от одиторите като нещо, което е "изключително манипулирано". След като атакуваха банката и почти я ликвидираха, по думите му, е по-лесно е да се стовари вината от бездействието на някои институции върху друг.

Според Зафиров специалният надзор, под който КТБ бе поставена, е най-тежкият възможен вариант и дейността на банката е била абсолютно блокирана.

Той призна , че в КТБ има и необезпечени кредити, но те не са много. Зафиров определи като фрапиращи случаи, при които кредити, отпуснати на работещи дружества са обезценени с 80-100%. След това кредитът се обявява за предсрочно изискуем, активите се предлагат на нищожна цена и предприятието също се придобива на нищожна цена.