Знаете ли колко са моделите на електромобили в света? След раждането на техния праотец преди около 180 г. броят на вариантите само от последното десетилетие вероятно вече е някъде към стотина. Поне за тридесетина от тях данни можете да намерите в първия учебник „Електромобили", издаден тази седмица от Русенския университет.

Учебникът е структуриран за магистратура по дисциплината „Електромобили", изучавана вече в Транспортния факултет на университета. Единият от авторите му - доц. Росен Иванов (другият е доц. Иван Евтимов), представи помагалото на кръглата маса „България и Електромобилът", организирана от Индустриален клъстер „Електромобили" (ИКЕМ), в който членува и университетът.

Тук сме, за да формулираме направленията, в които да концентрираме усилията си, отбеляза пред форума председателят на ИКЕМ Илия Левков. В края на седмицата в София се събраха производители на елементи, възли и агрегати от цялата страна, търговци, инженери, експерти, научни работници от висши училища и от БАН.

В дискусията бе подчертано, че големи усилия трябва да бъдат положени в изследователската и развойната дейност. В тази връзка представител на Техническия университет, София, отбеляза, че негов екип от две години работи по проект за оптимизация на комплекса двигател-батерия-контролер, резултатът от който ще бъде готов до края на четвъртото тримесечие.

Представител на БАН посочи, че в академията има опит от няколко десетилетия при разработване на литиево-йонни батерия (считани за най-перспективни), но пък суровините за тях са концентрирани само в няколко страни. Представител на  фирма „Монбат" обяви от своя страна, че при тях се правят изследвания с нови оловни батерии, от които се очаква напълно приемлив за градските условия пробег от 100-120 км с едно зареждане.

Участниците в дискусията отбелязаха също, че очакват ИКЕМ да концентрира усилията им и да ги направи по-ефективни. От клъстера се очаква също да работи за допълване на нормативната база за колите на ток и за постигане на данъчни облекчения и финансови бонуси за тях. В тази връзка бе посочено, че представител на сдружението ще участва в сформираната междуведомствена група за решаване на тези проблеми.

Изтъкнато бе още, че за българските условия конверсията или преобразуването на автомобил с ДВГ в електромобил е почни неизбежен етап. Нямаме обаче условия за трансформиране на всичко и би следвало да се съсредоточим в ограничен тип автомобили, предимно за градски нужди. Това би стимулирало изграждането на инфраструктура за зареждането и би стимулирало куп други бизнес дейности около колите с ток. Конверсията обаче трябва да излезе от гаража и да стъпи на промишлена основа, бе дебело подчертано.

На форума бе посочено още, че България има потенциал не само да произвежда отделни агрегати и елементи за новите машини и да прави конверсия, но също и да проектира и произвежда нови електромобили в някои тесни ниши като градски мини автомобил, лекотоварен автомобил за комуналното стопанство и др.

Най-дълъг пробег с едно зареждане (350 км), показва пък учебникът на Русенският университет, прави засега състезателният модел "Tesla Roadstar" на иновативната американска фирма „Tesla Motors". Най-икономичен обаче е индийският REVA NXR, който изминава 100 км само със 7,2 квтч. или за 1,1 лв. по цените на тока за българските домакинства в момента.