Инвестиционната активност в дадена икономика предопределя качеството и темповете на икономически растеж.

На Фигура 1 е представено изменението на нормата на натрупване и на спестяване у нас след 1998 г. В икономическата теория и практика се оценява, че равнища на разглежданите показатели от порядъка на 15% и по-ниски са недостатъчни за осигуряване на съвременно технологично обновление и на приемлив икономически растеж. Точно такова е равнището на спестяванията у нас. Тук безусловно чисто психологическите мотиви не са за пренебрегване. Склонността за спестяване на населението и на икономическите агенти е своеобразна мярка за доверието в официалните институции. Ако бъдещето е предвидимо и институционалното поведение на макроикономическия елит вдъхва доверие, то населението ще бъде склонно да повишава и да инвестира спестяванията си. Обратно, ако институционалната уредба на обществото не вдъхва сигурност и доверие, тогава е за предпочитане заработените средства да се използват максимално за нуждите на днешния ден.

Широко разпространено опростено разбиране е, че ниското равнище на спестяване се предопределя от ниско равнище на доходи. То може да се посочи като заблуда и като образец на необмислено повърхностно заключение. Първо, понятието "ниски доходи" е трудно формулируемо в абсолютни измерения, и второ, спестявания има при всякакъв размер на доходите. В допълнение, още Дж.С.Мил доказва, че "спестяването не намалява потреблението". 


Нормата на натрупване бележи явно очертана тенденция на нарастване до около 25% към края на периода, която обаче не бива да се надценява. За дискутирания период бяха финализирани приватизационни сделки на мащабна държавна собственост и те привлякоха чувствителни чуждестранни инвестиции. През последните пет-шест години преките чуждестранни инвестиции у нас формират почти половината от брутното образуване на основен капитал, т.е. вътрешните източници за натрупване са на много по-ниско равнище от показаното на Фигура 1. В непосредственото бъдеще обаче следва да се уповаваме единствено на атрактивността на икономиката и на подобрената вътрешната институционална среда за привличане на инвестиции.

Показателно е също масираното инвестиране на населението в непроизводителни мощности и дейности (луксозно строителство, показно потребление и др.под.). Бягството и нежеланието за производствено инвестиране може да се оцени също като форма на недоверие към официалните държавни институции и като следствие от некачествено функциониращи държавни институции. Производствените мощности се поддават много повече на различни начини за фактическо експроприиране и отчуждаване, отколкото недвижимата непроизводствена собственост. Не бива да се отминава и влиянието на (не)ефективно действащите капиталови и финансови пазари.

В условията на българската икономика на прага на приемането в ЕС натежават по своята важност институционалните фактори на социално-икономическия прогрес. В действителност всички критики от страна на ЕС към България в настоящия момент се отнасят до незадоволителното функциониране на националните институции. Корупцията, криминалността, качеството на съдебната система и много още други висящи проблеми (в крайна сметка - икономически по своята същност) са следствие от некачественото функциониране на институциите.

Конструирането на работещи пазарни институции е процес, който изисква многогодишни последователни и целенасочени усилия. Либерализацията на цени, лихви и обменен курс може да се извърши буквално за ден, мащабната приватизация изисква повече време и по-дълга подготовка, докато изграждането на институциите предполага промяна на доминиращия манталитет. При изграждането на необходимата институционална среда се сблъскват лични, групови и партийни интереси, които проточват и забавят икономическия прогрес. Институционалната промяна засяга най-непосредствено и дългосрочно както лични, така и групови позиции, поради което и нейното прокарване е мъчителен и труден процес. Проблемът обаче опира до осмисляне на механизмите, които биха осигурили дългосрочен икономически и обществен просперитет и на тази база атакуване на причините (а не следствията) за незадоволително функциониране на икономиката.