Четвъртък, 20 март 2014. Севернокорейският диктатор Ким Чен Ун за пореден път демонстрира надмощието си над наложеното му от ООН ембарго за внос на стоки, като се снима до германска производствена машина в местна фабрика, която не би трябвало според забраните да бъде част от производството.

Както и автомобила, с който Ким пътува до фабриките из страната - Mercedes S600, едно от най-луксозните возила, произвеждани от германския концерн. Как колата се е оказала в Северна Корея е трудно да се разбере, след като Daimler от 15 години не поддържа търговски взаимоотношения със страната. „По молба на ООН направихме разследване кой може да е внесъл автомобилите ни в Северна Корея, но не достигнахме до конкретни резултати", е официалната позиция на концерна.

Едно обаче е сигурно-ембаргото за режима на диктатора очевидно не успява реално да ограничи достъпа му до западни стоки.

Доказват го и личните луксозни стоки, които използва. Във фитнес клуба диктаторът тренира на американски уреди, а на работното му бюро стои компютър Apple с уебкамера за връзка с неговите генерали. Жена му от своя страна - Ри Соу Ю, носи западни дизайнерски дрехи. Как достигат всички тези стоки до семейството му?

ООН признава, че ембаргото над Северна Корея има своите пропуски, защото не може да бъде наложено по целия свят, както и контролирано. По-скоро някои държави го приемат като препоръка, която могат да нарушат, особено щом става дума за луксозни стоки.

Кой какво забранява?

Австралия е сложила забрана върху износа на дрехи и кожи, ЕС забранява обувки, кожени аксесоари и други. Канада от своя страна също е забранила износа на дизайнерски дрехи. Русия обаче например доставя всичко без „палта за над 250 хиляди рубли" или 5000 евро, което си е доста пари.

За електрониката Австралия и Китай напълно са забранили всякакви стоки. Подобна е забраната и на ЕС, а Сингапур не изнася плазмени телевизори и музикални плеъри.

Русия и Китай обаче внасят всичко по желание. Според отчет от 2012 година в нарушение на забраната са били доставени 698 лаптопа, 22 пияна, както и 673 козметични стоки на режима на Ким Чен Ун. Пътят им обаче е дълъг - от Япония през Южна Корея до Китай и едва от там до Северна Корея. Как е станало? Просто Китай не е класифицирал тези стоки като луксозни.

Във фитнес клуба диктаторът тренира на американски уреди, а на работното му бюро стои компютър Apple с уебкамера за връзка с неговите генерали.

Каква е схемата?

Неподозрителни продавачи продават на неподозрителни купувачи. И двете страни, разбира се, не са в Северна Корея. Търговците често сменят имената си и адресите си. Плащането - на ръка или чрез специални банкови сметки. Така например един австриец продава през 2008 година 8 Mercedes S-класа на Северна Корея. Малък италиански търговец пък продава две озвучителни системи за киносалони директно на страната.

Според някои подозрения на ООН Северна Корея изпробва по този начин и възможността за тайни парични преводи към страната, чрез които да се купуват легални стоки.

Един от ключовите елементи за нелегалната търговия е пазеният в строга тайна банков сектор на страната, подчинен на военните. Структурата на финансовата система е трудно да бъде установена, тъй като близките до властта финансови институции и фирми бързо се появяват и изчезват, след което заменят с други.

Именно чрез тях Северна Корея намира канал за иначе забранените стоки. В Япония живеят стотици хиляди корейци, избягали по времето на японската доминация на корейския полуостров, част от които се организирали в сдружение с името „Чонгрион". Чрез него на практика диктаторът си има офис в центъра на Токио, а неговите сподвижници му осигуряват необходимите стоки от японския пазар. Наскоро обаче офисът беше пуснат за продажба, след като „Чонгрион" започна да изпитва финансови трудности.