В австрийските планини в началото на сезона 2006/2007 почти не е останал сняг, информира германската медия Die Welt. Сега зимната индустрия се поти от страх за своето бъдеще - толкова топло не е било от столетия.

Жителите на Китцбюел през миналия уикенд са изпратили гостите си не да карат ски, а да си правят разходки и да карат колело. В редица по-високи курорти откриването на зимния сезон се отлага. В курортите Вал д'Изер (Франция) и Ст. Мориц (Швейцария) се случва същото по същата причина - няма сняг. Няма сняг, няма туристи, няма пари. Мекият климат почти изцяло погълна добрите резултати от ски сезона 2005/2006.

От 1300 години в австрийските Алпи не е било толкова топло колкото сега - това са резултатите на наскоро обнародвана студия за климата на Централното ведомство за метеорология и геодинамика във Виена.

Ако скоро не завали сняг, ще е заплашен и коледният бизнес в Алпите. Преди само една година малцина биха повярвали, че липсата на сняг може да е резултат от глобалната промяна в климата.

Туристическият бранш в Австрия не се поддава засега на паника и счита, че все още проблем няма - „Зимата се оценява в края на април." Легендата в ски - бягането Тони Сайлер казва: „Понякога вали още в началото на октомври, а понякога в края на декември ... Проблемът не е във времето, а в ски-почивките, които са голям бизнес, а това означава - трябва да започват все по-рано".

Но едно признава и Сайлер - ако ски курортите празнуват „зелена" вместо бяла Коледа, това ще се отрази много неблагоприятно върху икономическия баланс на зимния сезон. Изобилен снеговалеж, от който страда в момента половин Америка, ще е добре дошъл за хотелиерите в Алпите.

За приумици на климата експертите отдавна вече не говорят. Херберт Формайер, изследовател на климата в Университета за телесна култура във Виена, казва, че това, което се случва от края на 70-те години, може да се отдаде на нарастването на парниковите газове.

А Алпите са засегнати в особена степен - от средата на XIX век температурите в този регион са се увеличили с 18 градуса Целзий, докато общата стойност на температурите се е повишила едва с 0.8 градуса. Това има много причини - океаните се затоплят по-бавно от земните маси, а в планините ефектът е двойно по-силен.

Снегът отразява слънчевата светлина, което допълнително затопля атмосферата. Стига се до атмосферна диверсия - пустинните ветрове от Сахара изместват студените въздушни маси дори до Алпите. Изследователите очакват, че до края на столетието температурите в този регион могат да се увличат с още три до четири градуса - тогава от ски каране под 2000 м.н.вис. „ще се извлича много по-малко удоволствие, отколкото сега".

Около 20.000 хектара в Австрия ще бъдат изкуствено заснежени, което е преимуществото на страната пред Швейцария. През тази година в страната са вложени 523 млн. евро в нови лифотви инсталации, 127 милиона - в снежните курорти. Ако до 1600 м.н.вис. се задържат стабилни плюсови температури обаче, тогава снежната „подкрепа" ще се осуети.

Почти всички регионални икономически зони в Австрия са се ориентирали към туризма. Очаква се обаче в рамките на следващите 10 до 15 години затоплянето да се превърне в непреодолим проблем. Това кара икономисти и бизнесмени да разработват модели за регионално развитие, които не са толкова зависими от снежния ски-бизнес. Такива са програмите за Wellness & Spa, риболов, производство на тенис ракети и изолационни материали, както и в случая с Китцбюел - ърбан лайфстайл среда.