Безмилостните разпродажби на американския долар продължиха и след срещата на Г7 от края на миналия месец, на която финансовият министър на САЩ Полсън, обяви че страната му се придържа към политиката на „силен долар", но свободно определян от пазара. Повечето анализатори започнаха да правят ретроспекция от предходния 5-годишен период, в който зелените пари неотменно следваха курс надолу, като заключават, че това ще продължи и през 2008 г. Според други, това изобщо не е вярно. Къде е истината?

Основният фактор, който стои зад срива на долара от 2001 г. насам, е опасението на инвеститорите, че САЩ скоро няма да са в състояние да обслужват огромния си дефицит по текущата сметка. Анализаторите тогава намекнаха за възможен сценарии, който се разиграва с цел изкуствено понижение цената на американската валута, за да се ограничи вноса и да се стимулира вътрешното потребление на САЩ. Това обаче остава само догадка.

Все пак последиците са в посока изравняването на американския търговски дефицит. През първите осем месеца на годината, износът на САЩ нараства с 11.6%, след като за същия период през 2006 г., този процент е 12%. Вносът от друга страна, се покачва с 4.3% за периода януари-август 2007 г., като намалява рязко от 12.8% ръст за същия период година по-рано.

Дефицитът по текущата сметка, който удари своя пик през втората половина на 2006 г., до момента се равнява на 5.5% от прогнозирания за 2007 г. БВП. Миналата година, това съотношение беше в рамките на 6.2% за същия период. Песимистите очакват дефицитът да достигне 7% от БВП в края на годината, но за 2008 г. очакванията са за рязък спад до 4.5%, което вече е съвсем поносимо.

Какво става тук? Ако се върнем две десетилетия назад, ще си спомним една позабравена конференция на тогавашните страни от Г5, която се е провела в нюйоркския хотел Плаза на 22 септември 1985 г. Тогава се подписва „Споразумението Плаза*", според което САЩ, Великобритания, Франция, Западна Германия и Япония се задължават да предприемат мерки за постепенно обезценяване на долара с цел подобряване огромния дисбаланс по американската текуща сметка. Изглежда, че историята май се повтаря, но този път „de facto", без официални договорености.

Американската икономика, за разлика от британската и тази на Еврозоната, винаги се е смятала за „затворена". Това ще рече, че компаниите в страната разчитат най-вече на вътрешното потребление, без да се стремят да завладяват чужди пазари. Това обаче се променя и то бързо. През 2007 г., благодарение на евтиния долар и по-високия ръст на световната икономика, 500-те най-големи американски компании обявиха, че ще получат половината от приходите си от изнесена в трети държави продукция.

Освен за намаляване на огромния търговски дефицит и стимулиране на родното производство, втората причина да вярваме, че доларът скоро ще тръгне нагоре е неговата силна подцененост. Според експерти, в момента щатските пари са с 15% по-евтини от реалното им ниво спрямо еврото, което неминуемо ще се промени с обръщането на световните търговски потоци.

Точно това се случва в момента. Американските потребители предпочитат по-евтини продукти и услуги родно производство, а корпорациите имат икономически стимул да изнасят по-големи количества от продукцията си в чужбина. За европейските инвеститори евтиният долар е възможност за допълнителна печалба от вложените в американски ценни книжа пари. Сега те печелят не само от добрата си инвестиция, но и от промяна на курса евро-долар в тяхна полза (европейската валута поскъпва). Забелязва се и все по-голямо преориентиране на европейски и японски капитали към американските капиталови пазари именно заради по-високата доходност и възможността за печалба от валутния курс.

Последният и най-силен довод в полза на бъдещо поскъпване на долара е растящия риск от бъдеща интервенция на националната банка, продиктувано от политически причини. До сега финансовият министър на САЩ повтаряше като замаян едни и същи думи: „подкрепяме политиката за силен долар, но такъв определян от пазара", които обаче никога не бяха приемани на сериозно.

До сега, стремглаво растящият търговски излишък на Китай се влагаше основно в американски дългови книжа, което малко по малко обезценяваше американската валута, но в последно време това излезе от нормални граници. Сега пред възможността от икономическа рецесия в САЩ, евентуална липса на държавна подкрепа за долара, ще доведе до обратния ефект, а именно оттегляне на чуждите инвестиции.

Въпреки че до сега САЩ никога не са си признавали, че водят задкулисна политика по изкуствено подценяване на долара, това може да навреди изключително на икономиката, особено с предстоящите избори за американски президент догодина. Това от своя страна е още една причина, доларът да започне да поскъпва съвсем скоро.

*На 22 септември 1985 г. финансовите министри на 5-те най-развити страни - САЩ, Великобритания, Западна Германия, Франция и Япония (Г-5) се срещат в хотел "Плаза" в Ню Йорк, където се споразумяват за пакет от мерки за допълнително коригиране равнището на долара. САЩ се задължават да предприемат рестрикции във фискалната си политика, Япония -  да стимулира потребителското търсене чрез данъчна реформа, и Германия -  да понижи данъчната ставка. Всичките пет страни се ангажират в провеждането на валутни интервенции за понижаване стойността на долара с 10-12 %. Резултатът е мигновен. Още първия ден след обявяване на споразумението, доларът се понижава с 4.3 % спрямо основните валути. Германската марка, която поскъпва с 19 % спрямо долара от края на февруари до края на август, се ревалвира с още 13 % до края на декември. При японската йена изменението за първия период е само с 9.4 %, докато за втория с 18.3 %. Успехът на предприетия пакет от мерки е наистина голям, което поражда от своя страна безпокойство у управляващите в САЩ за загуба на контрол върху поевтиняването на долара. През февруари 1987 г. финансовите министри на страните от Г-5 отново се срещат, но в Париж. Там се подписва Споразумението от Лувър за съвместни интервенции за ограничаване поевтиняването на долара, комбинирани с макроикономически мерки.  

В статията са използвани материали от вестник Financial Times.