В заседателната зала на Софийския университет бе направен опит за обществено обсъждане относно приетия на първо четене законопроект за културното наследство.

Бурни реакции предизвика дебатът както от страна на защитниците на законопроекта, така и от страна на неговите критици.

Нина Чилова изтъкна, че най-същественият проблем, чието решение са потърсили създателите на закона, е въпросът за собствеността. Според философията на законопроекта, трябва да се организира така структурата на закона и на всички органи и институции, които ще го прилагат, че да се защити в най-голяма степен историческото наследство, дори това да граничи с експроприация или национализиране.

Доц. Евгени Сачев попита вносителката на проекта Нина Чилова как си обяснява факта, че 18 неправителствени организации и едни от най-видните български учени и мислители застават срещу законопроекта в този му вид?

Отговаряйки на въпросите на опонентите си, Чилова не пропусна да изтъкне факта, че не тя е писала закона, а де факто колеги на тези, които оспорват качествата му.

В същото време се появиха имената на учени, историци, археолози, които твърдят, че имената им са използвани, а практически не са участвали при изготвянето на законопроекта, нито в обсъждането му. Така се стигна до парадокса един от „създателите" на проектозакона да му бъде „опонент". Това направи Иля Прокопов - историк, нумизмат, бивш директор на НИМ.

Единственото решение, което се договори, бе да се създаде работна група от представители на опонентите на проектозакона и да се нанесат поправките по вече приетия закон. Според Чилова това, което може да се направи е единствено да бъдат нанесени поправки върху вече приетия закон, но е не и засягащи неговата философия. Другата алтернатива е законът да се остави да „престоява" неизвестно време.

Срещу закона се противопоставиха и представители на Българската православна църква. Архимандрит Дионисий заяви, че църквата не е съгласна да бъде третирана не като пълноправен собственик, а като държател на историческите ценности, които притежава. Освен това духовниците негодуваха и заради това, че не са били извикани като страна при първото обсъждане на закона.

Нина Чилова посочи, че за основа е следван законът за историческото наследство, който е приет в Гърция, тъй като двете държави са с богато историческо минало, което трябва да защитят и имат „общи проблеми". По думите й в този вид проектът е бил приет със „смазващо мнозинство в парламента, както от управляващите, така и от опозицията".

Освен очевидните разногласия, имаше едно нещо, за което всички бяха единодушни - създаването на закон във възможно най-скоро време.

Мнението на експертите обаче е, че този закон стимулира укриването и незаконното изнасяне на археологически предмети. Относно децентрализирането на музеите, което предвижда проекта, Иля Попов посочи, че всички собствени приходи трябва да остават в рамките на музеите, освен това всички музеи трябва да разполагат с еднакви субсидии.

Според асоциация „Архея", никой никога не е задължавал България да въвежда монопол в сферата на културното наследство, напротив всички конвенции акцентират на разширяването на възможностите за културен обмен, т.е акцентира се върху това, че държавата трябва все повече да се оттегля от преките дейности в тази сфера и да стимулира бизнеса.

От асоциация „Архея" акцентират върху факта, че в никоя конвенция не се твърди, че от формата на собственост зависи опазването и развитието на културното наследство - нещо, което Чилова изтъкна като най-съществена задача на проектозакона.

Според асоциация „Сфера" допускането на бизнеса и неправителствените организации в сферата на културното наследство, от „една страна би решил до голяма степен проблема с финансирането, а от друга - това би положило основите на желаната стабилност и изтласкването на нелегитимните играчи от тази сфера".

И така... след всички аргументи от едната и от другата страна без отговор остава да виси въпросът „Колко струва българското историческо наследство?" За едни историята ни е единствено финикийски знаци, за други е бойно поле, на което могат единствено да ораторстват, защото до там им стигат силите. Това обаче не помага нито за опазването на миналото ни, нито пък е нещо, което ще искат да си спомнят участниците. Това не е история и не струва нищо.