20 години след масовите протести, довели до отхвърляне на сталинистките режими в страните от Източна Европа, в региона се надига нова вълна на социални конфликти: твърди авторът Петер Шварц в статия, публикувана в световния уеб сайт на социалистите (издава се от Международния комитет на Четвъртия Интернационал).

Движенията, довели до падането на Берлинската стена, отмяната на сталинисткия режим в София, до публичната екзекуция на Николай Чаушеску и т.н. имаха за своя основа широка, макар и разнородна социална маса. Те бяха мотивирани от желание за демокрация и по-добър живот, но им липсваха ясни идеи как да се постигнат тези цели, изтъква авторът в социалистическото издание.

На работническата класа, която представляваше мнозинството в тези страни, й липсваше независима перспектива. Десетилетия политическо насилие и бюрократично управление, изкривяване на Марксистката идея от сталинизма отклониха работническата класа от традициите на истинския социализъм, изтъква Шварц.

В тези условия малцинството взе инициативата за връщане към капитализма. Бюрократите сталинисти застанаха до тях и прогласиха „провал на социализма". Те си гарантираха запазване на привилегиите, като апроприираха големи части от национализираните производителни сили в своя собствена частна собственост.

Цената на това беше платена от мнозинството. Социалният живот в Източна Европа се характеризира с безработица, масова бедност, изоставяне на инфраструктурата, системите за здравеопазване и образование, голямо социално неравенство.

Сега в Латвия, Литва и България отново има протести. Европейският съюз се страхува от верижна реакция. Както писа Financial Times, в Брюксел има все по-голяма загриженост, че масовите протести могат да се разпрострат в целия регион, където правителствата се градят на слаби мнозинства и разклатени коалиции.

Тези опасения са напълно оправдани - счита Шварц. Между впрочем на сайта на социалистите - последователи на Лев Троцки днес е публикувана още една обширна статия, посветена на това как икономическата криза събужда масови протести в Източна Европа.

Петер Шварц уточнява, че финансовата и икономическа криза има сериозни последици в Източна Европа.  Разклатени са не само националните икономики, но и идеологическите концепции, свързани с възстановяването на капитализма в тези страни.

Относително високият икономически растеж, чуждите инвестиции, влизането в Европейския съюз и формирането на средна класа събудиха надежди, че икономическите и социалните условия ще се подобрят след първоначалния момент на икономически трудности. Сега тези илюзии са разклатени.

„Международната икономическа криза брутално изяви паразитния и полу-криминален характер на източно европейския капитализъм. Резултатът от 20 години капиталистическа ‘реконструкция' е планина от дългове и назряващ банкрут на цели държави", заявява авторът социалист.

Международните компании, които направиха тлъсти печалби от експлоатацията на евтината работна сила в Източна Европа, масово уволняват хора заради спада на световното търсене. Западноевропейските банки правеха големи печалби в Източна Европа, но сега изтеглят инвестициите си.

А управляващите елити, станали приказно богати от приватизацията на държавните активи, сега карат хората да плащат за кризата. Това те го правят в тясно сътрудничество с Европейския съюз и Международния валутен фонд, посочва Шварц.

След двадесет години капиталистическа реставрация в тези страни не остана нищо подобно на трайна стойност, което би помогнало да се устои на кризата. Западноевропейските банки и концерни систематично ограбваха Източна Европа, а местните елити действаха като техни посредници и си взимаха своя дял. Сега финансовият капитал е изтеглен и не само държавните, а и обикновените граждани стоят пред планини от дълг.

30% от доходите на източноевропейците отиват за изплащане на дълг (цитирано е изследване на австрийския вестник „Куриер"), процентът е най-висок в Украйна, Румъния, Унгария и Словения. В еврозоната еквивалентът е 10%.

По-нататък в статията се цитират финансовите затруднения на Украйна, отпуснатите 224 милиарда кредити от австрийски банки за Източна Европа, лобито от девет банки за помощ на Източна Европа - от което хората в региона няма да получат пари, напротив, ще имат да плащат повече дългове, но банките ще гарантират инвестициите си.

Изводът на автора: работническата класа в Източна Европа трябва да си извади уроци от станалото през 1989 г. Тогава адвокатите на капитализма надделяха, тъй като работниците нямаха своя собствена независима програма. Така се стигна до сегашната катастрофална ситуация, както счита Шварц.

Авторът припомня, че Четвъртият Интернационал е предупреждавал работниците през 1990 г., че те не трябва да позволяват отхвърлената от тях сталинистка мафия да бъде заменена с капиталистически интереси (Daimler, Thyssen и Deutsche Bank) - същите, които разпалиха Втората световна война. Интернационалът е твърдял: режимите в Източна Европа са антисоциалистически; това, което е паднало, не е социализъм, а Сталинизъм.

Социалистите от Четвъртия Интернационал са съветвали да се съхрани национализираната собственост и тя да се реорганизира под демократичния контрол на работническата класа. Тогава социалистите са алармирали (цитирани са изказвания от 1990 г.): реставрацията на капитализма в Източна Европа ще има драстични последици за работническата класа в Западна Европа, защото ще позволи на капиталистите да получат достъп до квалифицирания евтин труд на изток ... Нужно е общо усилие да се премахне капитализма и сталинизма.

В заключение, Шварц изтъква, че обединението на международната работеща класа за борба за социалистическа програма е единствената прогресивна алтернатива, която ще предотврати Европа да не изпадне отново във варварство и война, както вече стана през 1914 и 1939 г.