Компанията "Лукойл-Нефтохим Бургас" АД е част от групата "Лукойл" в България, собственост на най-голямата руска нефтена компания и е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров с капацитет от близо 10 млн. тона нефт годишно, като за последните 3 години натоварването на мощностите е около 50%, или средногодишна преработка от около 5.5 млн. тона нефт. Основните продуктови линии са производство на горива, нефтохимикали и полимери, като дружеството е един от водещите производители на тези продукти в Балканския регион. От началото на 2001 г., след извършената реорганизация на структурата от компании в групата "Лукойл", "Лукойл-Нефтохим Бургас" АД работи основно на процесинг, т.е. преработва чужд нефт, като за това получава преработвателна такса, която понастоящем формира около 93% от нетните приходи на компанията. История Изграждането на нефтопреработвателния завод край Бургас започва през 1959 г. Четири години по-късно, през септември 1963 г., е произведена първата капка български бензин, като заводът е преименуван в Нефтохимически комбинат (НХК), а по-късно в "Нефтохим" АД - Бургас. На 12 октомври 1999 г. руската нефтена компания "Лукойл" чрез регистрираното в България дъщерно дружество "Лукойл Петрол" АД спечели приватизационния конкурс и закупи 58% от акциите на "Нефтохим" АД срещу 101 млн. щатски долара, или 12.87 щатски долара за акция (около 23.52 лева за акция според тогавашния курс на щатския долар), като пое ангажимент да инвестира в предприятието още 408 млн. щатски долара до края на 2005 г., включително апортирането на едно нефтено находище в Русия. По това време редица анализатори коментираха, че тази цена е твърде ниска, при положение че тогава "Нефтохим" реализираше нетни продажби от близо 1 млрд. щатски долара годишно, т.е. мажоритарният пакет от акциите на дружеството беше продаден при съотношение цена/продажби от 0.19 пъти - твърде незавидно ниво дори за икономически рискова страна като България. Заедно с това държавата опрости дългове по ЗУНК на компанията за 172.5 млн. щатски долара. Около приватизационната сделка имаше и още един интересен аспект. По време на подписването на приватизационния договор нито "Лукойл", нито "Нефтохим" имаха собствена мрежа от бензиностанции за продажби на горива, като основната част от продажбите се извършваха чрез "Петрол" АД, който по-рано същата година беше продаден на консорциум от три фирми, една от които - "Юкос Петролеум България" на Митко Събев - след това беше основен конкурент на "Лукойл" при наддаването за "Нефтохим". Поради тази причина от "Лукойл" бяха обявили, че няма да наддават сериозно за "Нефтохим", ако не спечелят приватизационния конкурс за продажбата на "Петрол". Казусът обаче беше разрешен с решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), съгласно което "Петрол" се задължаваше в продължение на 3 години след приватизацията да купува горива от "Нефтохим" в същите годишни количества, както през последните няколко години. По-късно отношенията между "Лукойл- Нефтохим" и "Петрол" се обтегнаха и дори в края на 2000 г. се стигна до решение на КЗК за налагане глоба върху "Петрол", затова че не изпълнява споменатото решение на антимонополното ведомство. В средата на 2001 г. обаче беше постигнато възможно най-доброто решение за "Лукойл-Нефтохим" и неговите акционери, след като "Лукойл" и "Нафтекс България холдинг" (приемник на "Юкос Петролеум България") подписаха 15-годишен договор за сътрудничество, според който бензиностанциите на "Петрол", собственост на "Нафтекс", ще продават само горива на бургаската рафинерия. Отделно "Лукойл", която по онова време вече имаше верига от 21 собствени бензиностанции, се ангажираше да инвестира в около 100 от бензиностанциите на "Петрол", като постави логото си на тях. Двете компании си поставиха за цел постигането на 30-35% пазарен дял от българския пазар за горива на дребно. В общи линии за периода от над 4 години след приватизацията на "Нефтохим" отношенията между новия мажоритарен собственик и миноритарните акционери не са сред най-добрите и поради тази причина дружеството беше едно от последните измежду българските блучипове, чиито цени на акциите поеха възходяща посока предвид солидния ръст на борсовия индекс SOFIX през последните няколко години. Опасенията на инвеститорите в акции на "Нефтохим" започнаха веднага след приватизацията, когато се разбра, че част от поетите от "Лукойл" ангажименти за инвестиции ще бъдат покрити с апортиране в капитала на "Нефтохим" на нефтено находище в Сибир, което "Лукойл" оценяваше на около 150 млн. щатски долара. Това създаваше реална възможност мажоритарният собственик да увеличи дела си в рафинерията в ущърб на миноритарните акционери, защото никой не можеше да бъде сигурен дали оценката на находището ще е реална. По-късно тези страхове бяха туширани и цената на акциите на "Нефтохим" се възстанови, но, за да поеме отново в негативна посока съвсем скоро и да достигне нови рекордно ниски цени от близо 4 лева през 2000 г. Този път причините бяха свързани с опасенията на инвеститорите, че мажоритарният собственик трансферира рентабилност от "Нефтохим" към свързани фирми, като използва т. нар. практика на трансферните цени. Основание за тези опасения беше драстичният спад от близо 2 пъти в оперативната рентабилност на рафинерията веднага след поемането й от "Лукойл". Друга причина за скептичността на инвеститорите към "Нефтохим" беше ситуацията около акциите, представляващи 15% от капитала на рафинерията, които държавата трябваше да продаде по преференциални цени на работниците (около 3 лв. за акция) и които на един по-късен етап щяха да стигнат до пазара. Тогава имаше обвинения към "Лукойл", че оказва натиск върху работниците, за да прехвърлят акциите си на определени лица. В крайна сметка по-голямата част от "работническите" акции или около 12.7% от капитала на рафинерията бяха придобити от компанията Power Trade Ltd. (Британски Вирджински острови), за която се смята, че е свързана с мажоритарния собственик на "Нефтохим". Следващата изненада за акционерите дойде в средата на 2001 г. при обявяването на финансовите резултати на "Лукойл-Нефтохим" за първото полугодие на същата година. "Нефтохим" обяви спад от над 70 процента в нетните продажби спрямо същия период на предходната година. Беше обявена и загуба в размер на 44 млн. лв., т.е. по 3.25 лв. на акция в сравнение с печалба от 1.53 лв. на акция през първото полугодие на 2000 г. Новината имаше толкова негативен отзвук в инвестиционната общност, че се наложи Валентин Златев - генерален директор на "Лукойл България" и председател на управителния съвет на "Лукойл- Нефтохим" - да отиде на нарочна среща с тогавашния министър на икономиката Николай Василев, който беше си спечелил репутация на яростен защитник на капиталовия пазар, и миноритарните акционери. Текущо състояние и перспективи През 2004 г., 3 години след въпросния полугодишен отчет, въпросът, който си задават инвеститорите, е дали отношението на мажоритарния собственик към миноритарите се подобрява, особено след публикуването на финансовия отчет на "Лукойл-Нефтохим" за 2003 г. Според него през миналата година дружеството е постигнало 8.7% ръст на нетните продажби до 380.9 млн. лева. Увеличението при нетната печалба е доста по-фрапиращо - с 1226.1% до 54.8 млн. лева, което е 4.05 лв. на акция спрямо 0.31 лв. на акция през предходната година. Вярно, че по-голямата част от печалбата се дължи на положителни валутно-курсови разлики, чиято нетна стойност за 2003 г. е в размер на 43.9 млн. лева, но трябва да се има предвид, че през 2002 г. нетната стойност на това перо е била дори по-висока - 49.6 млн. лева. По-важното е, че оперативната печалба на "Лукойл-Нефтохим" през 2003 г. бележи значителен ръст от 61.1% и достига 77 млн. лева. Това се дължи основно на подобрение в оперативната рентабилност на компанията - оперативния маржин достига 20.2% спрямо 13.7% през 2002 г. Това е най-високото ниво на оперативния маржин след трансформацията в дейността на рафинерията през 2001 г., когато този показател достига 19.8%.