Предлагат на Pepsi да купи рецептата на Coca-Cola, осъждат McLaren-Mercedes да заплати милиони заради разкрита афера: отново и отново икономическият шпионаж пълни с цветни истории икономическите новини. Но за тайни служби, конкуриращи се предприятия и подкупени вътрешни лица икономическият шпионаж не е интригуваща криминална история, а източник за изкарване на пари. На много пари.

Отново и отново ноу-хау, в което са инвестирани много пари, попада в ръцете на непочтената конкуренция. По оценка на анализатори, публикувана в Spiegel, щетите в германската икономика заради икономически шпионаж достигат осем милиарда евро годишно. Доцент по IT сигурност твърди, че осемте милиарда са даже доста занижена оценка - защото повечето предприятия държат в тайна, че са станали жертва на промишления шпионаж.

Причината, поради която съвременните предприятия въпреки всички полагани усилия не могат да се справят с изтичането на информация е, че в модерните комуникационни системи има твърде много слаби места, които могат да се използват от технически добре оборудвани шпиони.

Щетите са се увеличили, тъй като напоследък фирмите са станали по-отворени от всякога. А днес подслушването на телефонни разговори, непозволената проверка на e-mail или на факса не представлява особен проблем. Мобилните телефони, видео конференциите или гласовата поща предоставят много възможности на хакера.

Често икономическите шпиони използват твърде рафинирани методи. Експерт посочва, че филмите на Холивуд най-често не преувеличават. Ползват се мобилни устройства с дистанционно управление, инфрачервени записи на вибрациите във въздуха, „руски чистачни команди" и т.н..

Руската чистачка всъщност е малко устройство, което се поставя на кабела между клавиатурата и компютъра и регистрира всички натиснати клавиши. На миниуреда е дадено името „чистачка", защото най-лесно ще го постави невзрачната и наскоро наета във фирмата жена отговаряща за чистотата, в момент когато всички в офиса са някъде другаде. Най-уместно е „чистачката" да се постави на компютъра на секретарката на шефа и тогава сбогом търговски тайни.  

Много елегантна е струващата между €30,000 и € 50,000 апаратура за подслушване чрез лазер. Лазерен лъч се насочва към външното стъкло на някой прозорец в офиса. От разговорите вътре стъклото започва да вибрира, лазерът се отразява от издайническото стъкло и са улавя от устройство, което преобразува трептенията обратно в думи. Тук трябва обаче и специалист, който ще може да настрои лазера на нужната честота.

Може би най-старият пример на изкуствен шпионаж е открадването на тайната на китайската коприна. Според легендата това изкуство е открито от китайска императрица през 2640 г.пр.Хр., когато в чая й е паднала клонка от черница. През VI век византийският император Юстиниан изпраща в Китай монаси със задачата да откраднат копринени буби. Не се наложило монасите да ходят чак до Китай: те откраднали технологията от Узбекистан, докъдето производството на коприна се е пренесло до това време.

Не било много сложно да се „пипне" мобилен телефон, така че дори и да изглежда изключен, той да може да записва разговори. Достатъчно е да се знае номера на мобифона на целта и шпионски софтуер може да се инсталира на чуждия телефон от разстояние. Едновременно може да се четат всички есемеси и да се прослушват обажданията.

При компютрите е известно, че те дават т.нар. „компрометираща емисия" - феномен, според който картината на компютъра дава лъчение на метри разстояние от монитора. Нужна е само малка телевизионна антена, и картината може да бъде уловена: всеки мейл, парола и т.н. са достъпни. И още важни сведения - колкото по-стар е компютърът, толкова по-надалеч излъчва. Новите компютри с плоски екрани излъчват само на около пет метра. Но и това е достатъчно, ако се постави нужната джаджа под бюрото.

80% от шпионажите се насочват не по техническата, а по „човешката" линия: безгрижното подпийнало бърборене в бара може да се окаже много опасно. Ще ти звъннат по телефона, ще се представят за някакво началство и ще ти заповядат: „Я си дай паролата". Или той е конкурент, който е впечатлен от твоите постижения и иска да ти предложи работа за много пари: в „интервюто за работа" неусетно казваш на шпиона и майчиното си мляко. Може да се стигне даже до регистриране на фалшива фирма, за да получиш интересуващата те оферта за някакъв конкурентен продукт.

Китайците искат да влязат във фирмата със стажанти-шпиони. Руснаците атакуват стария персонал. Особено опасни са външни консултанти, които могат да се движат свободно на територията на завода. Не по-малко опасни са „клиентите", като в желанието си да продаде фирмата се увлича в откровенията. А и мениджърите си сменят работата и носят със себе си база данни.

При пътуване не оставяйте лаптопа си в хотелската стая. Обаче ако на митницата чисто и просто искат да ти конфискуват преносимия компютър, тогава става по-трудно. Много често при влизането в някоя страна в Азия просто ти копират харда. Съветът - важни данни и компютър да се държат отделно: за целта има вече достатъчно устройства като USB.

Накрая, да не се забравя, че боклукът е обетованата земя на шпионина.

Специалистите правят разлика между икономически и конкурентен шпионаж: в първия случай става дума за намеса на държавни тайни служби, във вторият случай частни фирми се дебнат взаимно, за да изкопчат нещо една от друга.

Да се прерови фирмена информация понякога никак не е трудно и това става с най-прости методи. Обикновено фирмите си затварят очите за нещата, които не искат да видят и така слабите места в системата за вътрешна информационна сигурност стоят с години, докато не падне някоя „бомба". За съжаление на фирмите, реакцията им много често наподобява след дъжд качулка.