"Те работят дълги часове, често до пълно изтощение. Много от тях са платени на парче - не става дума за шивачки и дрехи, а за публикувани материали в блоговете. Това е потилнята на дигиталната ера. Може би го знаеш под различното му име: дом" - така започва материал на New York Times, посветен на блогерите и трудовите им проблеми.

Проблемът е в това, че нараства броят на работната сила, която се труди от къщния си офис, оборудван с компютри и най-модерни мобилни устройства. Но "работната сила" са хора, които минават през изключителен физически и емоционален стрес, за да изтискат от себе си неспирен поток от новини и коментари, създаден и необходим на  24 - часовата Интернет икономика.

Разбира се, блогерите могат да работят и другаде, те заявяват за любовта си към труда без почивка и може би се надяват някой път да създадат глобална важна медия без първоначални инвестиции. 

В същото време обаче мнозина започват да се чудят дали нещо не е тръгнало по грешен път. Интернет редакторите и блогерите се оплакват от наднормено тегло или болестно отслабване, смущения в съня, емоционално изтощение и раздразнителност и всякакъв друг вид тегла, породени от сремежа да се произвеждат материали за нон стоп Интернет дискурс с изключително разглезени и често недобронамерени читатели. 

През изминалите месеци блогсферата на САЩ се прости с двама водещи специалисти: Ръсел Шоу, блогер по технологични въпроси, умрял на 60 години от сърдечен удар. През декември друг технологичен блогер, Марк Орчънт, на 50, бе вкаран в гроба от масивна тромбоза. 41 годишният Ом Марк преживя сърдечен удар през декември. 

Нека сме сигурни, че няма официална диагноза "смърт от блогинг" и преждевременната кончина на двама души не означава епидемия. Също така няма ясни доказателства, че стресът в работата е довел до тяхната смърт. Но семейството и приятелите на починалите, както и някои информирани техни колеги, казват, че смъртта ги кара да се замислят за опасността от техния стил на работа. 

Ако работиш за някой друг в Интернет, най-често си създаваш множество неприятни емоции. Но на още по-голям натиск са изложени тези, които работят за себе си - и между впрочем материално са добре компенсирани.

"Аз още не съм умрял", казва Майкъл Арингтън от популярния блог за технологии TechCrunch. Сайтът му печели милиони от приходи от реклама, но цената е била тежка: г-н Арингтън натрупал 15 килограма за последните три години, развил е тежки смущения в съня и е превърнал дома си в офис - за себе си и четирима служители. Той очаква в един момент да получи нервно разстройство, да влезе в болница или да се случи нещо друго. "Това не е устойчиво", казва той.

Не е установено колко са хората, които развиват блог за пари, но в САЩ те сигурно са няколко хиляди, а може би десетки хиляди, коментира NYT. "Появата на този клас информационни работници съвпадна с развитието на онлайн икономиката. Публикуването се разпространи в Интернет, рекламата последва".

Дори за утвърдените компании Интернет промени характера на труда, като позволи на хората да отварят виртуални офиси навсякъде и да работят отвсякъде по което и да е време. Тази гъвкавост обаче има много лоши страни, тъй като работниците винаги са на един клик от проблемите в офиса. За склонните към пристрастяване работници с информация, това даже означава те никога да не напускат домовете си.

За някои хора воденето на блогове може би изглежда привлекателно, но тези на по-ниско стъпало в бизнеса получават доста малко. В САЩ по $10 за постинг, в България не разполагаме с информация. Често се прилага прогресивна система за заплащане, която награждава успеха с изискване на даже още повече работа.

Има разрастващи се легиони хроникьори, репортери по темите спорт, политика, бизнес, знаменитости и всяка възможна тематична ниша. Някои пишат за удоволствие, но хиляди пишат за Уеб издателите, или пък са започнали собствена онлайн медия с надежда за печалба в главата си.

Едни от най-конкурентните са блоговете за технологично развитие и новини. Те са в порочна 24 часова конкуренция за "разбиващи" новини от компании, нови продукти, корпоративни гафове и т.н. Който победи - печели точки за своето его, а евентуално и реклама. Някои блогери се заплащат на всеки пост, други - според това колко души са прочели материалите им. Аудитория се трупа или със сензация, или с обем новини, или с двете едновременно.

Някои сайтове дават на блогерите възнаграждения и бонуси само ако читаемостта на материалите, които те пишат, надмине някаква отметка: да речем 100,000 посещения месечно.

Блогерите в някои от най-големите сайтове могат да изкарат по $30,000 за първата година, а някои печелят по $70,000. Малцина неуморни блогери достигат подобни цифри. Някои предприемачи са си изградили в Мрежата мини информационни империи и вадят стотици хиляди долари месечно. Други започват да правят кариери като блогери и трудно вадят и по $1,000 месечно. 

Бързината е есенция. Ако блогерът бъде изпреварен с милисекунда, някой друг публикувал информацията ще привлече аудиторията и ще прибере приходите. "Няма време, включително и кгато спиш, когато не си обезпокоен дали няма да изпуснеш някоя история", казва Арингтън.

"Нямаше ли да е страхотно, ако никой блогер или журналист нямаше право да пише истории между залез и изгрев по Тихоокеанско време?" Но това никога няма да се случи, тъй като всеки в блогсферата се радва на преимуществата на своето време и място.

В тази надпревара има премия, ако останеш буден. 22 годишният Мат Бюканън работи от малкия си апартамент в Бруклин, в който "офис" леглото заема половината площ. Работата му за протала за джаджи Gizmodo се измерва с брой кликвания върху негови материали. Той спи по пет часа и често няма възможност да се навечеря. Поема гориво, като регулярно консумира протеинови добавки смесени в кафето.

Но грешка няма: г-н Бюканън, наскоро завършил университет, обича работата си. Казва, че му се плаща да пише (не се посочва колко много), взаимодействайки си с читателите в глобален диалог за най-новите и най-страхотните стоки. Няколко хиляди души ежедневно четат това, което той пише, и това го вдъхновява по някакъв начин. Е, изтощава също така: "Понякога просто искам да легна". Понякога си почива, случвало се е четири или пет пъти, като по невнимание клюмва пред компютъра.

Мениджърът на м-р Бюканън печели значително повече и съответно работи даже още по-напрегнато. Той е известен с това, че събира цялата нощна смяна в дома си в Сан Франциско, за да поддържа сайта организиран и конкурентен. Биографията му на кикбоксьор му давала нужната издръжливост да понася мъченията. "Аз съм много добър за тази работа, защото в миналото съм изял много удари в лицето".

Мениджърът съзнава, че персоналът му може да прегори и ги кара насила да си вземат почивки или даже ваканции. Но му е ясно, че тези хора са изправени пред изключителен натиск - вътрешен, външен и финансов. Според мениджъра, еволюцията на "плащай за клик" икономиката е поставила акцент върху читателския трафик и финансовата възвращаемост, а не върху журналистиката. 

Приятелката на г-н Шоу, която се е срещала с него 13 месеца, казва, че натискът върху блогера бил много суров - макар наложен от него самия. Двамата са често си говорелио как могат да развият по-здравословен стил на живот, особено след смъртта на колегата му Орчънт. Последната дума, която той е написал в имейл, била "утре".