„Всеки човек трябва да бъде свободен да прави добро, но само ако е за негова собствена сметка."

Милтън Фридман

В глава пета от книгата си „Свободен да избираш", Милтън Фридман описва пътуванията си в Индия, Великобритания и отделните щати на САЩ. Тук той коментира въпроса за равнопоставеността между отделните хора в различните общества.

Той уточнява, че американското общество винаги е вярвало в равенството на хората пред Бог и равенството им  да постигат със собствени сили успехите в живота. Първото по-скоро прави препратка към важността човек да има собствено достойнство и вяра в доброто. Второто е свързано с това, отделните граждани да имат неотменното право да развиват талантите и възможностите си, без никой (включително и държавата) да ги подтиска.

И двете концепции за равенство, които Фридман разглежда, водят към най-важната цел на всяко демократично общество, а именно осигуряване личните свободи на членовете си. През последните години на Студената война, Фридман отбелязва опитите за прокарване на трети вид равенство в САЩ - „равенство при разпределението на благата". Най-просто казано, последователите му защитават правото на всеки гражданин да получава равни части от плодовете на икономическия прогрес в страната.

Въпреки, че оценява добрите намерения на тази концепция, Фридман коментира, че за да се постигне това, то държавата трябва да има изключително силен контрол над обществото и разпределението на ресурсите сред отделните субекти. Това обаче автоматично нарушава личната свобода и неприкосновеност на частната собственост, които са основен стимул за развитието на човека в обществото.

Равенството при разпределението на благата е идея, която изисква и стриктен контрол на свободните пазари, както и честа намеса на регулаторните органи в дейността на пазарните участници. Фридман илюстрира това свое становище с примера на много социалистически държави, които дълги години се водиха именно от идеята за равенство на всички членове на обществото. Там разликата в имотното състояние на управляващите и близките до тях протежета съотнесена към най-ниските слоеве на обществото е много по-голяма отколкото в развитие пазарни икономики.

Най-хубавото на свободния пазар и свободата на личността, е че от това се възползват в най-пълна степен именно представителите на средната класа. Нобелистът завършва с думите: „Онова общество, което поставя равенството на групата пред свободата на отделния индивид, в крайна сметка остава и без двете".

Следва - Какво не е наред с образователната система?