„Министерствата измислят абсурдни пречки пред по-доброто обслужване”, „Гасим заеми на пожар”, „Черешите нямат дръжки? Няма и агросубсидия!”

„Министерствата измислят абсурдни пречки пред по-доброто обслужване", разкрива от първата си страница „Сега"
Абсурдни пречки пред подобряването на работата на администрацията са изтъкнали министерствата в отчетената като успешна административна реформа. Ведомствата са бламирали голяма част от първоначално предложените мерки, като са се оправдали, че изпълнението им е нецелесъобразно. Така нарочени за закриване структури се оказаха спасени, бизнесът ще продължи да плаща за скъпи и абсурдни лицензионни режими, а електронните услуги за гражданите ще продължат да са химера.

Това става ясно от приетия от кабинета отчет за изпълнението на общо 572 мерки за оптимизация на работата на администрацията. Тромавият план, включващ купища регулярни дейности на министерствата и забавени с години обещания, бе отчетен като успешен със 72.7% изпълнени мерки и други 22.4% в процес на изпълнение. Едва 4.9% от идеите са в графа неизпълнени, и то с добро алиби - те вече се приемат за нецелесъобразни и вредни.

В този списък се оказаха част от шумно прокламираните решения за закриване на ненужни държавни структури. Така например икономическото министерство се е отказало да закрива държавната агенция по метрологичен и технически надзор, чиито функции следваше да се прехвърлят към други структури като института по метролоия и българската служба за акредитация. МИЕТ обаче вече счита това за вредно и дори е освободило агенцията от несвойствени структури. Две звена е отказало да закрие и просветното министерство - центъра за информационно осигуряване на образованието, в който работят 11 служители, и звеното за оперативно и финансово осигуряване на организационните структури, което щяло да се премахне след евентуално приемане на проектозакона за училищно образование. Проблем има и в земеделското министерство. Екипът на Мирослав Найденов вече втора година не успява да преобразува агенцията за борба с градушките в търговско дружество, което да не разчита на бюджета и да заработва парите си на свободния пазар. Още отсега е ясно, че това ще доведе до въвеждането на поредната абсурдна такса - за защита от градушки. За нея ще се пише отделен закон.
Още от статията на „Сега"

„Гасим заеми на пожар", четем от първа страница на „Стандарт"
Българите се хвърлиха да погасяват кредитите си.

И граждани, и фирми дават всеки спестен лев, за да се отърват по-бързо от заемите. Такова безпрецедентно предплащане не сме виждали досега, заяви пред "Стандарт" Петър Андронов, шеф на СИБанк. Според него хората нямат сигурност за бъдещето си и тяхното поведение е логично по време на криза. Повечето българи живеят със страха, че утре няма да получават заплатите си и дълговете ще ги затиснат. Затова предпочитат да затегнат максимално коланите си сега.

Погасяват се по-рано обаче само кредити на клиенти, които не са имали проблем с вноските. В същото време се увеличават лошите заеми. Освен това все по-малко граждани и фирми се осмеляват да теглят нови кредити.

На този фон увеличаването на депозитите става голям разход за банките и печалбите им намаляват.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Черешите нямат дръжки? Няма и агросубсидия!" е водещото заглавие на „Труд"
Производителите на плодове трябва да предлагат черешите с дръжки и с големина поне 2 см в диаметър, за да получат държавни субсидии за бранша. Това става ясно от заповед на земеделския министър Мирослав Найденов за изисквания към качеството на плодовете и зарзавата.

Държавата за първи път ще подпомогне този сектор с 15 милиона лева, а субсидии ще се дават само за първокачествен зарзават.

До 10% отклонения

"При черешите се допуска до 10% от плодовете в партида да бъдат без дръжки. Мине ли се този праг, субсидии няма да се дават", коментираха от земеделското министерство. Доказано било, че черешите без дръжки губят сочността си, по-бързо се развалят и загниват.

Дребните ябълки, достойни за субсидии, трябва да са поне с 60 мм диаметър, а едрите - с минимум 8 см диаметър. Дори и производителите да са спазили тези изисквания, помощта ще се окаже мираж, ако експерти на Агенцията по храните намерят в касетките им плодове със следи от препарати за растителна защита или пък продукти, пострадали от измръзване.

Единствено прасковите и нектарините, които се предлагат на пазара преди 15 юли, може да са с костилка, която не се отделя при разделяне на плода. Ако това се наблюдава след тази дата, производителите няма да получат сертификат за качество, а от там ще загубят и държавната помощ.

Без пари за стока, ударена от градушка

Поне 35 мм в диаметър пък трябва да бъдат най-малките домати. Освен че те трябва да с еднаква големина, трябва да са и еднакво узрели. Разрешава се в щайгата доматите с различна зрялост да са не повече от 5%. Субсидиите се губят, ако на пазара се предлага стока, пострадала от слани и градушка.

Криви краставици с отклонение до 5 см, но дълги поне 25 см също ще получават отличие за първокласно качество, а оттам и субсидии. Допустимо е една краставица да тежи до половин килограм. Дължината на корнишоните обаче не трябва да надминава 9 сантиметра.

За пипера от полето се допускат различни дължини. Строги изисквания има само за "сиврия" и "рога", където се иска дължина от поне 15 сантиметра, а камбите да са с минимум 7 см диаметър.

Задължително е производителите да поставят в касетките плодове и зеленчуци само от един сорт, а на етикетите или на табели да посочват мястото на производство, името на земеделеца, качеството, датата на бране, както и официален знак за контрол.
Още от статията на „Труд"

„Продажба на БТК няма да има", пише на първата си страница „Капитал Daily"
Сделка за продажба на БТК няма да има, съобщиха за "Капитал Daily" три независими източника. Причината е, че кредиторите не са харесали офертите на тримата кандидати за българския телеком. Най-силната сред тях беше на единствения стратегически участник - Turkcell, но компанията е поискала прекалено голяма сума от цената да остане блокирана до изясняването на претенциите на държавата към предишните купувачи на телекома. Предложенията на другите два кандидата - Корпоративна търговска банка, която участва заедно с руската ВТБ, и на Тор Бьорголфсон са определени като слаби, допълниха източниците. В резултат БТК остава във владение на кредиторите си, а нов опит за продажба може да има най-рано след година-две.

Защо няма сделка

Решението на кредиторите е взето в петък и засега е неофициално. Източниците смятат, че вероятността за смяна на позицията, т.е. за продажба, е миниатюрна. Като единствения шанс е на турския кандидат и той е определян от различните източници на между 1% и 10%. За другите две оферти няма и теоритична възможност за приемане, твърдят запознати с хода на сделката. Официалното решение на банките-кредитори ще бъде ясно до дни.

Макар че липсва детайлна информация около офертите и причините за отхвърлянето им, те могат да бъдат резюмирани така: Turkcell предложи най-високо кешово плащане за 94% от капитала на БТК. Единственият проблем беше, че чуждата компания е поискала голяма част от сумата (по различни информации между 100 и 200 млн. евро) да бъде блокирана в т. нар. ескроу сметка. Несигурността на кандидата е заради трите дела, които държавата води заради неизпълнени клаузи в приватизационния договор.

Другите две предложения - на групата КТБ-ВТБ и на Тор Бьорголфсон, са били по-ниски като цена от турската и са били оценени от кредиторите като неизгодни.

Какво ще правят кредиторите

До опита за продажба на БТК се стигна, след като предишният й собственик - консорциум, воден от фонда на AIG (сега PineBridge Investments), натовари групата на БТК с дългове за около 1.65 млрд. евро (виж карето). Парите бяха взети, за да се финансира покупката на българския телеком, но кредитните споразумения се нарушават вече две години. Тъй като кредиторите са заинтересувани да приберат вземанията си, те (чрез специален комитет) вземаха решенията при сегашната процедура. Тя започна през есента на миналата година, мина през подаване на първоначални и окончателни оферти, през преговори и подобрения на предложенията. Но явно не достатъчно атрактивни за мнозинството от банките и фондовете.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Газът ни най-скъп в Европа" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Природният газ е най-скъп в България от всички държави в Европейския съюз. Това показват изчисления на "24 часа" по методика на "Евростат". Сравнението е по т.нар. стандарт на покупателната сила - PPS (Purchasing Power Standart).

При него се елиминира влиянието на ценовите разлики в отделните страни заради различното ниво на брутния вътрешен продукт. PPS е условна валута, при която една единица купува еднакъв обем стоки или услуги във всички държави.

Така чрез данните за PPS на "Евростат" и цените в евро също на европейската статистическа служба се получава, че 1 гигаджаул у нас струва 22,368, преизчислени в PPS. Най-близо до българите по скъпотия на газа са унгарците с 20,32 PPS. (Виж таблицата.) Дори и в супербогатия Люксембург, където доходите на човек са най-високи, синьото гориво е наполовина от нас. При тях гигаджаулът е 10,57 PPS. Почти същата е цената и във Великобритания.

С най-евтин природен газ се топлят и готвят в Румъния. При тях по PPS нивото е само 7,96. При съседите и в евро цената е най-ниска - едва 4,141 за гигаджаул. Това е над 2 пъти по-малко, отколкото у нас. Българските домакинства плащат по 9,955 евро без таксите. Иначе като абсолютна сума средната цена на газа като цяло в ЕС е малко по-висока от нашата - 11,95 евро.

Според експерти ниските цени в Румъния са заради собствените газови находища. Парадоксално, но при присъединяването ни заедно със съседите към ЕС през 2007 г. синьото гориво в България е било по-евтино от румънското - 7,36 срещу 7,60 евро за гигаджаул.
Още от статията на „24 часа"

"Апетитът за покупка на бизнес се сви до нива отпреди 3 години", обобщава от първата си страница „Класа"
Апетитът за покупки на компании се сви до нива от края на 2009 г. Според барометър на консултантска компания Ernst & Young, изготвен след проучване от март, в което са участвали 1500 мениджъри от 50 страни, едва 31% очакват да пристъпят към придобиване в следващите 12 месеца. Това е с 10% по-малко от техния дял през октомври 2011 г. и на практика е най-ниското ниво, откакто се прави барометърът в края на 2009 г.

В същото време броят на тези, които искат да продават активи, се увеличава от 26% на 31%. По отношение на придобиванията компаниите от финансовите услуги, потребителските стоки, петролната и газовата индустрия, технологиите посочват, че са по-склонни за сделки. Бизнесът, свързан с металите и минните, автомобилите и комуналните услуги, пък проявява най-слабо желание за сливания и придобивания. Освен това фирмите със седалище от Индия, Великобритания, САЩ и Германия са оптимисти, докато тези от Япония и Русия са песимисти. Запитани, къде искат да сключат сделки, топдестинациите са Китай, Индия, САЩ, Бразилия и Индонезия.

"Въпреки предпоставките за пик в корпоративната активност предпазливостта измества доверието като основна движеща сила при сливанията и придобиванията. С по-лесния достъп до кредити и огромния кеш компаниите имат възможностите за сключване на сделки, но мотивацията им е повлияна от притесненията, свързани с глобалното икономическо възстановяване. Тревогите в краткосрочен план също затъмняват дългосрочната перспектива", коментира Пип МакКрости от звеното за транзакции в Ernst & Young.

Дупката между икономическо доверие и корпоративна активност се отразява и на обема на сделките по света. За първото тримесечие като стойност те са намалели с 22% спрямо същия период на миналата година.
Още от статията на „Класа"

"Хващат по 1200 фалшиви банкноти месечно", информира от първата си страница „Монитор"
Средно по 1200 фалшиви банкноти в левове и чужда валута разпознават и задържат от Националния център за анализ на Българската народна банка (БНБ) месечно. Това показват изчисления на „Монитор" на база на данни на централната ни банка за неистинските купюри, заловени на територията на страната.

14 575 е общият брой на фалшивите банкноти в левове и чужда валута, които са били задържани от центъра за анализ на БНБ през миналата година, т. е. около 1214 неистински купюри месечно.

През 2011 г. у нас са били хванати повече неистински банкноти в евро и долари. Те са били общо 11 323, което е близо 78% от всички задържани ментета. Заловените фалшификати на българските банкноти пък са били 2860 общо.

Най-често обект на фалшификация стават купюрите от 20 и 50 лева, показват данни на централната ни банка. Заловените фалшиви двадесетолевки през миналата година са били 1796. Тогава стана ясно още, че у нас са се предлагали три вида копия на 20 лв. Фалшификатите не били с високо качество и се разпознавали без трудности. Ментетата лесно се хващали, когато бъдат сравнение с истинска двадесетолевка.

Заловените неистински купюри от 50 лева миналата година пък са били общо 816. Значително по-рядко са били хващани фалшификати от 2, 5 и 10 лева.

Въпреки това в сравнение с 2010 г. има значителен спад на неистинските банкноти, които центърът за анализ на БНБ е регистрирал и спрял от обращение. Данните показват, че тогава са били заловени 16 796 фалшиви купюра в левове и чуждестранна валута. Това е с 13,22 на сто повече в сравнение с миналата година.

През 2010 г. обаче тенденцията е била противоположна. Тогава са били заловени повече фалшиви купюри в левове.
Още от статията на „Монитор"

„100 работещи вече изхранват почти 80 пенсионери", разкрива „Сега"
Ефектът от мерките на ГЕРБ за справяне с дефицита на осигурителната система засега води само до намаляване броя на осигурените и увеличаване на пенсионерите насред кризата. Коефициентът на зависимост се е вдигнал драстично до 79.53% за 2011 г., което означава, че вече 100 осигурени изхранват почти 80 пенсионери, показват данните на НОИ. Ръстът от повече от 2% спрямо 2010 г. е стряскащ, тъй като в последните три години не е минавал 77.5%.

Въпреки предупрежденията, че не е разумно пенсионната реформа да започва в разгара на кризата, защото това ще доведе до наплив от излизащи от пазара на труда хора, мнозинството реши силно да затегне условията за пенсиониране веднъж в края на 2010 г. и после дни преди края на 2011 г. Първо бе отменена точковата система и възможността да се купува разсрочено недостигащ стаж. А тази година изненадващо бе вдигната възрастта наред с планираното увеличение на изискуемия стаж.

В резултат на мерките през 2010 г. над 11 700 повече българи решиха да се пенсионират спрямо предходната година. Инвалидните пенсии скочиха с 2000 и минаха 39 500. Общият брой на новоотпуснатите пенсии тогава беше над 113 000. За първи път от 2000 г. бе отчетен и ръст на пенсионерите с над 5000 - 2.189 млн. към края на декември 2009 г. при 2.194 млн. година по-късно. През 2011 г. числото продължи да набъбва и към края на декември бяха вече 2.199, макар че общо новите пенсии бяха по-малко - над 108 000. Намалението се оказа единствено заради необходимостта от м.г. недостигащият стаж до 5 г. да се плаща накуп. Това успяха да направят едва 3000 души при 11 400 през 2010 г.
Още от статията на „Сега"

„Енергетиците са най-скъпи работници", съобщава „Труд"
Работниците в енергетиката струват най-скъпо на работодателите си. Средните разходи на предприятията от бранша за един нает работник през 2010 г. са били 24 125 лв. Тази сума обаче е едва 5,7% от общите инвестиции за дейността на дружествата в отрасъла. Това показва изследване на КНСБ, представено вчера на конференция за заплащането на труда.

Като дял от общите разходи за дейността заплатите натоварват най-много работодателите от добивната промишленост и туризма. Сервитьорите например са почти 5 пъти по-евтини от енергетиците. Хотелиерите и ресторантьорите плащат средно по 5476 лв. на година за служител. Сумата обаче е цели 21% от общия разход за дейността на работодателя. Миньорите струват на работодателите си 17 380 лв. на година, което е над една пета от общите разходи за дейността.

Изследването показва, че разходите за обучения на персонал са повече от оскъдни. В туризма, търговията и строителството те са по 50-60 ст. на човек годишно.
Още от статията на „Труд"

"IT спец до 35 г. най-често ползва заем за дом", съобщава „24 часа"
Специалистите по информационни технологии и заетите в държавната и общинската администрация са сред най-често срещаните клиенти, когато става дума за теглене на ипотечен кредит. Към тази "процедура" пристъпват и търговците и финансистите. Това показват данните на "Кредит Център" към края на март. Те обобщават профила на клиента от големите градове у нас.

Основно на заем за дом се решават хората с доход на домакинството между 1500 и 2500 лв. на възраст между 26 и 35 г. И макар те да са най-активни, най-много като размер вземат по-възрастните - тези между 36 и 45 г. - средно по 35 600 евро.

Софиянци са сред най-големите кредитополучатели. В Пловдив теглят средно с около 12 000 евро по-малко от тях. В Града под тепетата обаче са най-големите почитатели на заемите в левове. Във Варна пък близо 90% от клиентите са привърженици на еврото.

От данните става ясно, че профилът на теглещия ипотечен кредит се е променил последните години. През 2009 и 2010 г. хората с месечен доход от 1500 до 2500 лв. пак са били най-активни, но делът им е бил между 63 и 70% от всички клиенти - значително по-малък спрямо 2011 г., когато е стигнал 85 на сто. Тогава с повече заеми са се отчели по-заможните - с приходи от 2500 и 4000 лв.

Онези, които получават над 400 лв., винаги са били най-слабо представените на ипотечния пазар. През миналата година обаче тяхното присъствие се е стопило до 1,1% от всички клиенти, докато предходните 2 г. са били между 3,8 и 4,6 на сто.
Още от статията на „24 часа"

"Лихвите продължават да се понижават", обобщава „Капитал Daily"
Лихвите продължават посоката си надолу. Така най-просто могат да се обобщят данните от лихвената статистика към края на март 2012 г. Според информацията, публикувана от БНБ, през последния месец цената на почти всички новоотпуснати заеми е намаляла. Аналогична е и ситуацията при привличаните от банките нови депозити, където също се наблюдава спад на предлаганата доходност.

Движенията през март затвърждават наблюдаваното през февруари понижение. Данните на централната банка показват, че в сравнение с пика на кризата лихвите вече са забележимо по-ниски. През последните месеци на 2011 г. на пазара отново се наблюдаваха съществени колебания на месечна база. Публикуваните данни към края на март обаче показват малко по-отчетливо оформяне на низходяща тенденция. Влияние върху динамиката на лихвите оказват и опитите на финансовите институции да съживят кредитния пазар след слабото начало на годината. По данни на  "Моите пари" през март общо седем банки са направили корекции в офертите си за финансиране, като в повечето случаи промяната е била именно в посока понижаване на лихвите.

Наблюденията на компанията потвърдиха и очакванията на представители на банковия сектор за известно оживление на пазара в края на тримесечието. Прогнозата на централната банка е равнищата на лихвите да се задържат относително стабилни в следващите месеци. Фактори за това са несигурността и нестабилността на международните финансови пазари, както и възможното увеличаване на рисковата премия на България.

Колко е поевтиняването

За последния месец пониженията в цената на кредитите варират от 0.03 до 3.09 процентни пункта в отделните категории в зависимост от валутата, размера и срочността на заема. Най-голям е спадът в лихвите по фирмените кредити с размер над 1 млн. евро - при тях финансирането в левове е поевтиняло от 9.96% до 6.87% ефективна годишна лихва.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Не връщат ДДС, ако бавиш заплати", пише „Стандарт"
Нова наказателна мярка срещу забавянето на заплати предложиха синдикатите. От КТ "Подкрепа" предложиха да не се възстановява ДДС на фирми, които имат задължения към работниците си. "Така както здравният министър Десислава Атанасова предложи да не се обслужват административно граждани, които не са си платили здравните осигуровки, което не е чак толкова лоша идея, така да се разпространи подобна възможност и в други посоки", поиска Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа".

Според него санкцията ще доведе и до намаляване на измамите с ДДС. По данни на синдиката един от най-честите проблеми пред работниците остава неплащането на възнагражденията в срок. "Законите предвиждат какви ли не санкции за бизнеса, но специално за заплатите няма никакви", заяви Манолов.

Проверките на инспекцията по труда показват, че в болшинството от случаите забавянето на заплатите е от два-три месеца. Често обаче става дума за неосчетоводени възнаграждения, дадени под масата, за да не се плащат осигуровки.

Въпреки постоянното недоволство на бизнеса България е сред страните с най-нисък дял на осигуровките в общите разходи за труд. Това обяви Пламен Димитров, президент на КНСБ на конференция "Справедливо и достойно заплащане на труда". У нас осигурителната тежест за работодателя е 15.6% от общите му разходи за труд. Докато в Белгия е 30%, във Франция - 28%, в Германия - 22%, а в Португалия - 21%.
Още от статията на „Стандарт"

„България на едно от челните места в Европа по почивки в собствената страна", обобщава „Класа"
България е на второ място в Европейския съюз по дял от населението, което планира да отиде на лятна почивка в собствената си страна. Това показват данните от проучването „Флаш Евробарометър", проведено в страните - членки на Европейския съюз.
С настъпването на пролетта и почивните дни около Великден и 1 май все повече българи започнаха да се замислят за летните отпуски. Настоящото проучване предоставя данни за плановете на жителите на страните - членки на Европейския съюз, за почивки през 2012 г.

Мнозинството (52%) от жителите на страните - членки на Европейския съюз, които планират да отидат на почивка тази година, заявяват, че ще почиват в собствената си държава. Най-високата стойност на почиващите в собствената си страна е в Гърция - 80% от гърците заявяват, че ще отдъхват на родна територия.

Нашата страна се нарежда веднага след Гърция по този своеобразен „туристически патриотизъм" - 73% от българските граждани са решили да посетят български курорти.
Най-малко почиващи на собствена територия откриваме сред жителите на Люксембург и Малта - над 90% от решилите да почиват от тези две държави ще го направят извън собствената си страна.

Средно 37% от жителите на Европейския съюз, които ще почиват, са решили да напуснат пределите на собствената си държава, но да отидат в друга страна - членка на Общността. Испания и Италия са европейските топдестинации за почивка на жителите на ЕС-27.

Малко под една четвърт от анкетираните (23%), които планират почивка, пък ще посетят държава извън рамките на Европейския съюз.
Общо около един процент от жителите на Европейския съюз (с изключение на българите), които ще ходят на почивка, са избрали България като своя дестинация.
Още от статията на „Класа"

"Китай налива $1,5 млрд. в заводи и земеделие у нас", информира „Монитор"
Китай е започнал най-мащабната си инвестиция в България през 2011 г. Това обяви председателят на Българо-китайската търговско-промишлена камара Виктор Азманов. Тя трябва да бъде усвоена до 2015 г., а общата й стойност е 1,5 млрд. долара. От Пекин са отделили крупната сума, за да финансират няколко проекта в областта на енергетиката. Това ще бъде направено основно чрез държавното дружество XEMC Windpower, а до момента в България са влезли около 50 млн. долара по тази програма в  Североизточния регион.

Инвестицията ще обхваща не само изграждане на енергийни обекти, но и на заводи за сглобяване на оборудване, посочи Азманов. Той допълни, че в момента се търси подходящо място за изграждане на заводите, които ще открият между 300 и 500 нови работни места.

От промишлената камара се похвалиха, че това е най-сериозното вливане на капитал в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) от страна на Поднебесната империя. Мащабният проект отстъпва единствено на закупуването на завод в Унгария, който е струвал на комунистическите предприемачи 1,6 млрд. долара.

В страната ни обаче предстоят още инвестиции, защото народната република измества икономическия си фокус от Западна Европа към източните части на Стария континент. Освен в енергийния сектор Китай има желание да влее средства в инфраструктурата, селското стопанство и в развитието на алтернативната медицина. Азиатците имат интерес и към изграждането на завод за електромобили у нас, но по този въпрос преговорите са все още в начална фаза, обясни Азманов.
Още от статията на „Монитор"