Когато двама или повече православни свещеници се съберат и заедно приемат Светото причастие - приемане на хляб и вино по много по-сложен и тържествен начин от днешния християнски Запад - между тях се създава особена връзка. А ако единият православен свещеник се откаже да вземе причастието заедно с другия, това е знак за дълбок, болезнен разкол - разсъждава The Economist.

Това обяснява защо православните християни по света (повече от 200 млн. на брой, ако приемем по-великодушни оценки за религиозността на обикновените руснаци и украинци) внимаваха как двама важни човеци, единият от Истанбул, другият от Москва, се събраха в Киев на 27 юли, за да извършат най-важния ритуал в църквата. Това бе въздействащ - макар и временен - момент на помирение между патриарсите на Константинопол и Москва, чиито отношения бяха обтегнати през по-голямата част на отминалите 10 години.

Поводът бе 1020 годишнина от приемането на Християнството от славяните (бел.ред. !) отпразнувана с особена тържественост от президента на Украйна Виктор Ющенко, но лесно можеше да се стигне до драматичен сблъсък между двете институции, чиито многобройни несъгласия хвърляха сянка върху православните дела от Ню Йорк през Париж до Пекин.

Накрая все пак разколът бе избегнат. Също така бе поставена основа за по-добри отношения в бъдеще, благодарение на внимателната дипломация на Вартоломей I, патриарх на Константинопол, който по традиция е „пръв сред равни" в православната йерархия.

Защо празненствата в Украйна бяха толкова важен момент? Ющенко, сам той се определя като дълбоко вярващ, копнее да види обединена Украинска православна църква; според някои той просто завижда на Владимир Путин, приключил с 80 годишното разделение на руската църква. Но религиозната сцена на Украйна е претъпкана. Там има гръцки католици, които се покланят по православен образец, но признават върховенството на папата; там има две църковни организации (едната основана през 1921, другата през 1992) които се идентифицират с украинската националност, но остават непризнати от другите православни християни. Най-голяма, измерено по брой енориаши, е групата на православните християни, свързани с Москва.

Ющенко даде на патриарх Вартоломей посрещане с червен килим в надеждата, че гостът ще помогне да се осъществи мечтата му за една единствена национална църква, която вече няма да е свързана с Русия. В лагера на Московеца имаше слухове, че патриарх Вартоломей смята едностранно да признае независимата украинска църква, създавайки почти непреодолим пролом между Константинопол и Москва. 

Накрая патриарх Вартоломей избра средният път: убеди Ющенко, че сам копнее за единство сред вярващите в Украйна, в същото време обаче приемайки, че патриарх Алексий (поне докато няма договореност за нещо друго) остава легитимният православен водач в тази част на света. Като гражданин на Турция, който води малобройното православно малцинство в страната, патриарх Вартоломей е навикнал да ходи по въже; този път движенията му бяха извънредно деликатни.