България е изправена пред едно от най-големите предизвикателства в своята хилядолетна история -  да понесе тежките критики, а и възможни финансови санкции от Европейския съюз. България, в миналото една от най-силните държави на Стария континент, сега е свалена на колене от страни, които са започнали да се развиват много след времето на Хан Аспарух, но все пак стигнали по-далеч от нас.  

България, която е дала славянската писменост на Европа, когато други все още са нямали култура и държава, сега е една от най-бедните страни в Европейския съюз, с много висока инфлация, с увеличаваща се неграмотност.

Защо вече няма държавници като Хан Аспарух, хан Кубрат, които до последно да защитават България. Вместо това съвременните родни политици предпочитат да наемат чужда PR агенция, за да противодейства на солените критики на Брюксел.

Както често казва президентът Георги Първанов втората година от членството на страната ни в ЕС е изпълнена с предизвикателства. Но за едно президентът не се оказа прав - че „България е стабилен и конструктивен член на съюза". През последните месеци държавата се тресе от скандали. То не бяха проблеми в МВР, в Агенция САПАРД, в здравеопазването, невинни жертви в резултат на политическа небрежност.

Това, което обаче най-много притеснява  българина, са високите цени. Тепърва ще усетим и удара от поскъпването на парното, тока, природния газ и водата. Бог и в този случай май няма да се окаже българин, както се надяваше икономическият министър Петър Димитров за ограничаване на темпа на инфлацията.

Както се очаква и Румъния няма да бъде похвалена за особено голям напредък от Брюксел, но стрелите към нея като че ли не са толкова отровни. Румънското правителство отдели значителна сума за социално слабите хора, за да компенсира поскъпването на електроенергията и природния газ. Сега обсъжда и увеличение на заплатите.  

А нашите политици обичат да казват, че увеличението на заплатите изпреварвало инфлацията. Дори да е така, защо цените в други европейски държави са същите или поне малко по-високи от нашите, но заплатите им няколко пъти по-високи. Продавачка в обикновен магазин в Брюксел взима 1000 евро за осемчасов работен ден, а продуктите изложени там са на почти същите цени като в нашите магазини.

„Бяла лястовица за България" бяха европейските фондове. Бяха..., защото е възможно утре, Европейския съюз „да ни удари една финансова секира" и да загубим права върху повече от половин милиард евро европейски средства. Дали го заслужаваме?

Ами от статиите, които четем по чуждите издания, излиза, че с подобен уникат като нашите политици Европейският съюз все още не беше се сдобил. Думата „корупция" отекна в ушите ни сто пъти.

След толкова шумни акции срещу високопоставени хора, за които има съмнения, че са злоупотребявали със средства, нормално е да дойде въпросът „Има ли осъдени?". От всички драматични скандали, които се случиха през последната година, излезе, че всъщност става за „хвърляне на кал по противника" и целта не е за всяко престъпление наистина да има наказание, а просто една версия на „Гордост и предразсъдъци".

Утре е „Страшният съд за България". Ще разберем дали след като платихме милиони вноска за членството ни в ЕС, ще ни спрат „кранчето на европейските пари". Българските политици често се оправдават, че всъщност липсва координация между тях и Брюксел и евроекспертите разполагат със стари данни. Как като всяка седмица за европейската столица  пътуват наши специалисти. Какво правят те там, не информират ли европейската администрация какво правим ние?

Ако Европейският съюз ни накаже утре сурово, това ще е наказание за нашите неорганизирани, често некадърни политици. Но това ще е лоша новина за българските фирми, които много разчитат на тези пари. Вероятно България ще трябва да тегли заеми за да доплаща започнатото по европейските проекти. Тези пари всъщност ще ги плащаме ние, обикновените данъкоплатци. Тази алтернатива ще натовари обикновения българин.

Но нищо, и това ще понесем. Време е нашите политици да бъдат наказани, за да разберат, че идва края на „тяхното царство". Така че да не се оплакват, че Брюксел не ги разбира, защото когато става дума за пари, всички са много внимателни. Европа няма да позволи на нашите държавници да злоупотребяват с парите на европейския данъкоплатец. Нашите права може и да не ги интересуват много, но те няма да жертват своя авторитет заради псевдополитиците ни.

Като че ли Бай Ганьо на Алеко Константинов всеки ден възкръсва в родните институции. И ако нашата политическа класа иска народът малко повече да я харесва и да го показва на изборите, да направят нещо в полза на държавата.