Основният аргумент на противниците на миграцията е, че чужденците вредят на местните нискоквалифицирани работници. Икономисти от Льовенския католически университет обаче отхвърлят това широко разпространено мнение. Те се позовават на статистиката за миграцията в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която се отчита и равнището на образованието на икономическите преселници, пише mediapool.bg.

Страните членки на ОИСР се различават чувствително помежду си по равнището на миграцията (брой на емигрантите спрямо броя на населението). Между 1990 и 2000 година в САЩ миграционният поток е представлявал 5.7% от населението на страната. На другия край на класацията е Естония, където този показател е минус 16.7%, тоест отпътувалите да търсят работа местни жители са били повече от пристигналите чужденци.

Към 2000 година "трудовите мигранти" са представлявали 7.7% от жителите на "клуба на развитите страни". Около половината от тях са пристигнали от други страни членки на ОИСР. С други думи вътре в групата на "богатите" държави съществува достатъчно силно движение на населението.

При това, ако се сравняват преселниците и местните жители по равнище на образованието, то първите е по-вероятно да се окажат с висше образование, отколкото вторите.

Средната работна заплата на по-малко образованите работници в страните от ОИСР расте. Темпът на ръст е дори по-висок, отколкото темпа на нарастване на заплатите на висококвалифицираните работници. Обяснението на тези резултати е просто. Емигрантите от страните членки на ОИСР са по-образовани, отколкото местните жители. Като умни хора те създават нови работни места. Колкото по-голямо е равнището на емиграция, толкова по-голяма е липсата на неквалифицирани работници. Колкото по-голяма е конкуренцията сред неквалифицираните работници, толкова е по-високо заплащането.

В страните, където се поощрява притокът на образовани чужденци, като Австралия или Канада, е отбелязан значителен ръст на заплащането.

Затова пък в страните, от които масово напускат високообразовани кадри, заплатите на нискоквалифицираните работници падат. Така стана в Кипър, Ирландия и Нова Зеландия, където пред деветдесетте години по-ниско образованите емигранти благодарение на изтичането на мозъци загубиха 3-6% от получаваните заплати.

В интерес на истината местните висококвалифицирани работници получаваха 15-20% по-високи възнаграждения. Претендентите за високи длъжности станаха по-малко, а борбата за тях се изостри.

Правителствата трябва по-малко да се безпокоят за емигрантските вълни и повече да се занимават с образованието на собствените си граждани, препоръчват авторите на изследването.