„Оперират ни за ден”, „Шпионираме шефа по интернет”, „България е с най-много безработни и необразовани младежи в ЕС”

„Оперират ни за ден", четем от първата страница на „Стандарт"
Родните болници се опитват да намалят престоя. Затова все повече се предлагат операции за ден. Това е и препоръката на здравното министерство към по-елитните клиники. Така се пестят пари, а и пациентите предпочитат по-бързо да бъдат изписани.

Вече правим 12 вида операции през малък разрез в рамките на час, обясни за "Стандарт" шефът на Клиниката по хирургия в ИСУЛ проф. д-р Дамян Дамянов. По бързия метод се лекуват херния, жлъчка, премахват се тумори на гърдата, щитовидната жлеза и кожата. Специалистите получават заплащане по същите клинични пътеки като големите операции. 90 на сто от пациентите заявяват, че това е по-добрият вариант на лечение, твърдят хирурзи.

Те по-бързо се възстановяват и тръгват на работа, както и избягват риска от вътреболнични инфекции. Не е за пренебрегване и икономическият ефект, защото един леглоден в клиника е 260 лв.
Още от статията на „Стандарт"

„Шпионираме шефа по интернет", съобщава от първата си страница „Монитор"
Националната агенция за приходите (НАП) от днес пуска нови онлайн услуги за физически и юридически лица, за които няма да е нужен електронен подпис. Те се базират на персонален идентификационен код (ПИК). Първоначално чрез него ще можем да проверяваме каква информация е изпратил за нас шефът ни в приходната агенция. Постепенно ще бъдат въведени още възможности.

Предвижда се скоро чрез въпросния код да можем да проверяваме каква информация се съдържа в данъчно-осигурителните ни сметки. В тях има данни за това какви данъци и осигуровки сме платили и какво още дължим на държавата.

Три услуги вече са достъпни чрез въвеждане на ПИК. Първата е да можем да проверим в онлайн системите на данъчните какъв договор е декларирал за нас работодателят ни, обясни Боряна Георгиева от НАП. Според данъчните много хора може с изненада да изберат, че всъщност се водят на 4-часов работен ден, вместо на 8-часов.

Това обаче би увеличило двойно прослуженото време, което ще им трябва за пенсия. Притежателите на кода ще могат да видят и на какъв точно доход ги осигуряват работодателите им. Например някой може да получава 1000 лева, а всъщност да го осигуряват на 420 лева. „Ако лицето открие нередности, може да сезира НАП и ние съответно да направим проверки на фирмите, които не са декларирали необходимата информация", коментира Георгиева.

Последната услуга е свързана с парите, преведени по индивидуалните партиди на хората за задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Чрез кода ще могат да се правят проверки какви вноски са били удържани по месеци, каква е общата натрупана сума и от кой фонд се управляват средствата. По закон всички хора, родени след 1959 година, са задължени да правят вноски в пенсионните фондове за допълнително осигуряване.
Още от статията на „Монитор"

„България е с най-много безработни и необразовани младежи в ЕС", обобщава от първата си страница „Сега"
България оглави още една мрачна класация в ЕС - тя е с най-голям процент младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%. Това показват предварителните данни на европейската фондация за подобряване качеството на живот.

Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за ЕС - 12.8%. 7.5 млн. млади европейци са без работа и без образование към края на миналата година, показват данните на фондацията. Холандия е най-слабо засегната с едва 4.4% едновременно необразовани, неучащи и безработни младежи. С двойно по-ниско от средното ниво са Люксембург, където тези младежи са малко над 5%, и Дания - около 6%. В дъното на класацията с нас са още Италия и Ирландия с около 18% от младите без шанс. В съседна Румъния техният дял е 16%. С изключение на Люксембург процентът на тези младежи във всички членки на ЕС е нараснал значително от началото на кризата, показва изследването. Само през 2010 г. в Италия и Великобритания засегнатите младежи са достигнали по около 1.1 млн. души.

България губи 934 млн. евро от тези младежи, изчислява фондацията. Държавните разходи са само 6 млн. евро от тази сума. Остатъкът е нереализирани доходи. Под това експертите разбират разликата между доходите на работещите българи и на тези от безнадеждната категория.

През първите три месеца на миналата година заети са били едва 32.9% от младите европейци, което е най-ниското ниво, откакто съществува ЕС. За същия период у нас заетостта в тази възрастова група е едва 18.4%. Кризата намалява и възможностите за намиране на работа, които носи образованието. Анализът на данни от предкризисния период през 2007 г., сравнени с тези през 2009 г., показват, че защитният ефект на висшето образование намалява значително във всички страни.
Още от статията на „Сега"

„Държавата длъжник №1 и на ВМА" е водещото заглавие на „Труд"
Държавата се оказа най-големият длъжник на Военномедицинска академия (ВМА). А в резултат самата болницата трупа борчове, които в момента са 69 млн. лв.

От институциите най-големият длъжник на ВМА е ДАНС. От 2009 г. до насам родното ФБР не е платило и стотинка за извършеното медицинско обслужване на служителите си и техните семейства. В средата на 2010 г. дължимата от ДАНС сума бе 4,2 млн. лв. "Днес вече е близо 7 млн. лв.", уточни пред "Труд" ген. Стоян Тонев, началник на ВМА.

Докторите от Военната болница се грижат за здравето на наетите от ДАНС, техните съпруги (или съпрузи) и децата им до 18 г., като това задължение им бе вменено с постановление на кабинета "Станишев" от лятото на 2009-а.

"За съжаление ръководството на ДАНС и да иска да плати, няма как да го направи, защото в бюджета им липсва перо за медицински грижи", обясни ген. Стоян Тонев.

Самото Министерство на здравеопазването (МЗ) също е сред длъжниците на Военна болница. То не е превело и стотинка за извършените в болницата трансплантации през 2008-а, 2009-а и 2011 г. "Платено е само за 2010 г., т.е. за 7 трансплантации, а за 19 - не", разясни генералът. Дължимата от МЗ сума възлиза на над 1 млн. лв. "Дължимите средства за 2011-а, които са близо 2 млн. лв., вече са преведени. Ако се налага допълнително заплащане, то ще бъде сторено", заявиха от здравното ведомство.

Ген. Тонев напомни, че със собствени средства Военна болница покрива разходите си за бърза и спешна помощ, за реанимация и анестезиология, за психиатрична помощ, инфекциозни заболявания и онкология. А в държавните и общинските болници тези харчове се покриват от Министерството на здравеопазването.

Обяснението за разминаването е, че ВМА е под шапката на Министерството на отбраната (МО), затова не може да разчита на пари за изброените дейности от МЗ. Към момента за тях ВМА е извадила от своята каса над 35 млн. лв. За да може болницата да ги получава, се обсъжда промяна в нормативните документи.
Още от статията на „Труд"

„Фондация „Америка за България" си „купи" медии", разкрива от първата си страница „Класа"
Фондация „Америка за България" си „купи" медии. От сайта на организацията, която финансира граждански проекти у нас, става ясно, че Управителният съвет е решил, че 3 млн. лв. ще бъдат вложени в изданията на групировката „Икономедия" , управлявана от кредитния милионер Иво Прокопиев. Мотивите на фондацията, която е създадена с подкрепата на американското правителство и чийто фонд е от 400 млн. долара, са, че изданията на групата на Прокопиев ще „допринесат за укрепване на демократичното общество у нас".

На въпрос на „Класа" към Франк Бауър, президент на „Америка за България", на базата на какъв анализ са избрани точно медиите на кредитния милионер Иво Прокопиев да укрепват демократичното общество в България, Бауер отговори, че "решението е основано на преценката на колегите му, която той напълно подкрепя". Без обоснован отговор остана въпросът ни защо УС дава такава сериозна сума на издател с опетнена репутация в бизнес средите, който миналата година реши да напуска страната и да поиска помощ от премиера Бойко Борисов заради заплахи за живота му.

Прокопиев е известен и с това, че целият му бизнес се крепи на безогледно лобиране, като целта е винаги да е с управляващите, независимо в коя част на политическия спектър се намират. В качеството му на шеф на КРИБ до май 2010 г. той подписваше с всяко правителство споразумение за сътрудничество и предлагаше услугите си.

От „Америка за България" обаче са категорични пред „Класа", че до момента са отпуснали 50 гранта, с които се стремят да развиват свободното слово у нас. Справка на сайта им показва, че най-подкрепяната българска медийна общност всъщност е тази на Иво Прокопиев. Освен 3 млн. лв., които са им отпуснати за периода ноември 2011 г.-2014 г., групата е получила през 2009 г. и 296 хил. лв. за онлайн платформи за дебати, граждански каузи и публичен контрол.

Списание „Едно", което по данни на ДАКСИ е собственост на Асен Асенов от края на ноември 2011 г., е получило също два сериозни гранта. През април 2010 г. и февруари 2011 г., когато официално собственици на „Едно" са Иво Прокопиев, Филип Харманджиев и Асен Асенов, на списанието са дадени съответно на два пъти по 300 хиляди лева. Така излиза, че групировката на Прокопиев до момента е подпомогната с 3 млн. 896 хиляди лева!
Още от статията на „Класа"

"Фирми бягат в Румъния и Гърция от тежки забрани", е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „24 часа"
Голяма част от 800-те фирми, които се занимават с търговия с черни и цветни метали, ще се преместят в Румъния и Гърция заради тежките забрани, които предвижда проектозаконът за отпадъците на екоминистерството. Това предупреди председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов.

"Ще отворя пункт от другата страна на Дунав мост и ще изкупувам метали от България без никакви ограничения, същото може да става и в Гърция", обясни Малинов, който е и шеф на надзорния съвет на "Норд фолдинг". Транспортът на метали за други държави за ЕС ставал, без да се изискват никакви документи и вече имало практика физически лица от Петричко да продават скрап в Гърция.

С местенето зад граница скрападжиите ще избягат както от изискването да имат документ за произход на металите, така и от забраната физически лица да предават скрап срещу пари.

Вместо бизнесът да се товари с непосилни банкови гаранции, може да се направи застрахователен пул срещу кражбите на метали, предлагат от БАР. Проектът предвижда 50 хил. лв. банкова гаранция за лиценз на фирма и 10 хил. за площадка, което означава общо 70 млн. лв.

"Всяка фирма ще плаща вноска спрямо оборота си и оттук ще се покриват щетите на железниците, електропреносните дружества и телекомите", разказа Малинов.
Още от статията на „24 часа"

"Кой кого ще изненада" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
Служба "Пожарна безопасност и защита на населението" съвместно с Агенция "Пътна инфарструктура" ще правят внезапни проверки на почистващите пътни фирми, съобщи във вторник вътрешният министър Цветан Цветанов. Поводът е декларираната от тях наличност на необходимата техника, "но когато се получи тежка ситуация, се оказва, че тези машини или не са в състояние да бъдат експлоатирани, или са дадени за използване на друго място". Според Цветанов това показала кризисната ситуация през почивните дни, когато станаха задръствания по магистралите "Хемус" и "Струма" и достъпът до редица селища беше откъснат.

"От анализа, който беше направен, и от всички действия, които бяха предприети, се установи, че има виновни лица за създаването и задълбочаването на проблемите по пътищата в зимните условия, по-специално на магистрала "Хемус" и магистрала "Струма". Отговорността за ситуацията трябва да се носи от съответната снегопочистваща фирма, която трябва да се грижи за проходимостта", каза министърът.

Мъгляви задължения

Много е вероятно вицепремиерът всъщност да се "изненада" от факта, че "съответната снегопочистваща фирма" не носи отговорност. Ден по-рано шефът на пътната агенция Лазар Лазаров заяви, че "в договорите с фирмите няма условия  какво се прави при обилен снеговалеж, който продължава с дни. Времето за действие е свързано с приключването на снеговалежа и никъде няма изискване, докато вали сняг, фирмата да е изчистила до асфалт". Във вторник и председателят на строителната камара инж. Иван Бойчев допълни по "Дарик радио", че "снегопочистващите машини трябва да излязат на пътя чак един час след спирането на валежа, както е записано в наредба, която не е променяна от 20 години". И според техническите правила за поддържане на пътищата от 2009 г., изпратени на "Капитал Daily" от пътната агенция във вторник, "максималният срок за провеждане на мероприятията е времето (в часове) от момента на спиране на снеговалежа или от момента на констатиране на заледяването по пътищата до момента на постигане на изискванията, дадени в таблицата. За магистрала часовете са два". В същото време обаче чл. 290 казва, че по пътищата с нива на зимно поддържане А и Б  (магистрали и първокласни) снегочистенето трябва да започне веднага след побеляване на платното за движение.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Без такса багаж в самолета", информира „Стандарт"
Скоро авиокомпаниите няма да имат право да налагат допълнителни такси за чекиране на пътниците и багажа им, а при прехвърляне на билета на друго име, няма да се иска доплащане.

Новината съобщи за "Стандарт" евродепутатът Антония Първанова, след като Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите в Европарламента одобри доклада й за проблемите на пътниците, ползващи въздушен транспорт. Всички такси, които се искат от пасажерите, ще бъдат обявявани предварително и достатъчно прозрачно. Те трябва да бъдат отразени в крайната цена на билета, обясни още Първанова.

Така пътуващите най-вече с нискотарифни авиокомпании няма да бъдат сюрпризирани на летището с нова, доста солена сума. "Не са малко случаите, когато човек си мисли, че изгодно купува самолетен билет от 1 евро, а в крайна сметка той му излиза по-скъпо от този в нормална авиокомпания", коментира евродепутатът.
Ще отпадне и друга некоректна практика на авиокомпаниите - пътник, който не се яви за полет, да губи и билета за връщане. Това не е редно, защото нарушава правата на потребителите, обясни Първанова.
Още от статията на „Стандарт"

„Сметките за пестене на пари с избори "2 в 1" се оказаха криви", разкрива „Сега"
Съвместяването на двата вота - за местна и президентска власт, е излязло с 5 млн. лв. по-скъпо, отколкото ако бяха проведени поотделно, и 13 млн. лв. над първоначалните разчети. Това показва справка на финансовото министерство, цитирана от сайта "Медиапул". По изчисления на финансовия министър Симеон Дянков от юли м.г. провеждането на двата вота в различни дни щеше да излезе 34 млн. лв., а заедно - 26 млн. лв. В последна сметка обаче правителството отпусна 35 млн. лв., но дори и тази сума се оказала недостатъчна. Според отчета на МФ, изготвен в началото на януари т.г., окончателно са похарчени 39 263 417 лв. Което е с малко над 4 млн. лв. над разписаната план-сметка. Изчисленията сриват основния аргумент на властта за прилагане на схемата "2 в 1", довела да хаос пред урните - спестяване на средства.

С 2 млн. лв. над предвиденото е изхарчило МВР, за което бяха отделени най-много средства - 4 млн. лв. От справката става ясно, че парите не са стигнали за осигуряване на реда по изборите и ведомството на Цветан Цветанов е похарчило 6 млн. лв. От пресцентъра на министерството уточнили, че сумата е била недостатъчна да покрие извънредния труд на полицаите заради удължаването на изборния ден на 23 октомври.

С надвишени лимити са и Министерството на външните работи и обществените медии. Още при одобряването на план-сметката от Външно предупредиха, че отделените им 500 000 лв. няма да стигнат, и изтъкнаха като аргумент, че президентският вот зад граница през 2006 г. е струвал 680 000 лв. Крайната сметка показва, че ведомството на Николай Младенов е изразходвало за вота 618 000 лв. Сметната палата и БНР пък са надвишили лимита си средно с по около 65 000 лв.
Още от статията на „Сега"

„Българинът се бори с кризата с бързи заеми", информира „Класа"
В условия на икономическа несигурност и забавени заплати българинът все по-често се обръща за помощ към бързите кредити. Тази тенденция ще се запази и през 2012 г., убедени са дружествата в бранша. Според Станимир Василев, изпълнителен директор на „Изи Кредит", краткосрочните бързи кредити, т.е. със срок до 1 година, отпускани от небанковите финансови институции, ще продължат да растат, като компанията очаква 30% ръст на броя на заемите си. Според Василев сред големите предимства на подобни продукти е, че се отпускат много бързо, по удобен за клиентите начин и с минимални изисквания.

В повечето случаи с тези кредити клиентите си решават важен финансов проблем веднага и по този начин избягват изпадането в още по-затруднено положение. Бързите парични заеми често се използват за неотложни разходи като плащане на сметки, ремонти на жилище и кола, лечение, образование дори за финансиране на малък семеен бизнес. От дружеството „НетКредит", което е специализирано в бързи кредити до заплата, също очакват интересът към тези услуги да продължи да нараства най-вече заради растящите цени на горивата, бензина и тока, както и заради продължаващото забавяне на заплатите. Според тях именно тегленето на заем до заплата повече от веднъж е още една линия на поведение, която ще се затвърди през годината.

„Около 80 % от редовните ни клиенти са теглили суми от нас по 3 и повече пъти. т.е. имат нужда от тази услуга, затова я ползват отново", допълват от дружеството. Предсрочното връщане на микрокредитите е друга тенденция, която също ще се забелязва през следващите месеци. „Ако човек върне заема по-рано от уговорения срок, той плаща и по-малка такса, изчислена на база на дните, за които е ползвал сумата. Не се начисляват никакви наказателни лихви", уточняват от „НетКредит".
Още от статията на „Класа"

„Изчезна още един топлинен счетоводител", съобщава „Монитор"
Тихомълком още един топлинен счетоводител отиде в историята. Това е „ПМУ София". До 20 октомври 2011 г. тя фигурираше под номер 3 в публичния регистър на министерството на икономиката. Сега компанията вече липсва в него.

С „ПМУ София" общият брой на топлинните счетоводители, които спряха да работят, стана четири. Първите три бяха „Електрон комерс", „Рони" и „Ан 93". Прекратяването на дейността им докара много притеснения за абонатите.

По-скандалното в случая обаче е, че вече два месеца клиенти на „ПМУ София" са в неведение, че вече нямат топлинен счетоводител и трябва да свикат общото събрание на входа, за да изберат нов. Абонати се оплакаха, че разбрали това случайно, след като отишли в „Топлофикация - София" по друг повод. Служителка там им обяснила, че фирмата е фалирала.

„ПМУ София" работи с уреди с топломери „Минол". Компанията има клиенти само в София, като броят им е около 9000, разпределени в 242 сгради. Всички те трябва да си изберат нова фирма за дялово разпределение в средата на отоплителния сезон.

В търговския регистър липсват данни „ПМУ София" да е била обявявана в несъстоятелност. Освен това се оказа, че в публичния регистър се е появил друг топлинен счетоводител (35-и) със сходно име ­ „ПМУ Инженеринг", който също работи с топломери „Минол". Компанията е вписана в регистъра на 30 ноември 2011 г.

Според един от управителите на новия счетоводител Даниела Христова той е получил право от производителя да работи с тази марка уреди. „ПМУ София" не е фалирала, категорична е Христова. Тя обясни, че основната дейност на фирмата са били монтажите и ръководството на „ПМУ София" просто е решило да прекрати дейността топлинно счетоводство. Досега близо 60 сгради, клиенти на „ПМУ София", са преминали към новия счетоводител.
Още от статията на „Монитор"