„Откъде да се вземат 3 млрд. за социални разходи", "Още държавна щедрост към зърнения бизнес", "Приходите в хазната се влошават "

„Откъде да се вземат 3 млрд. за социални разходи", пише в. „24 часа"
Kакъв бюджет ни чака през 2014 г. след "остерити" политиката, която ни наложи Европа в периода 2009-2011 г.?
Има ли трети път, (какъвто впрочем Франсоа Оланд от години търси) - нещо, което не е нито твърда политика на ограничения, нито пък идеологията за акселериране на БВП за сметка на държавни разходи.
Не знам каква линия ще следва бюджетът през 2014 г., защото нито един проект досега не е публикуван. Но анонсите, че социалните разходи ще бъдат увеличени и че възможности за това има, казват много за неговата философия. Аз обаче се съмнявам правителството да направи радикален завой.
Още от 1997 г. има няколко сектора, в които нито едно от правителствата досега не го направи. Трябваше да се направи рязко съкращаване на държавната администрация, която наброява около 150 хиляди души, но това не се случи. За сравнение - в една Холандия например заетите в този сектор са около 50 хиляди души. Италия, която е сравнима с България по територия и население, има още по-малко. Имаме очевидно преоразмерена администрация.
Прочети още от в. „24 часа"

"Още държавна щедрост към зърнения бизнес", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Тричасовата среща на премиера със зърнопроизводителите ще струва на данъкоплатците нови 74 млн. лв. За няколко часа фермерите получиха: 60 млн. лв. бонус държавна субсидия на площ и 14 млн. лв. още отстъпен акциз върху горивата. От двата нови подаръка в най-голяма доза ще се възползват едрите зърнопроизводители. Няма мотивация защо е нужна добавката към евросредствата от над 1.1 млрд. лв. годишно, след като 2 поредни години нямаше национални доплащания и никой не фалира.

Новите средства се обясняват от представители на сектора като компенсация за предстоящото въвеждане на обратно начисляване на ДДС. Новият механизъм трябва да противодейства на данъчните измами, но в бранша не го харесват. Освен сумите фермерите получиха и обещание - режимът да действа тестово за период от 2 години.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Българите са най-големите привърженици на затягането на коланите в ЕС" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Българите са най-големите привърженици в ЕС на политиката на затягане на коланите. Това става ясно от проучване на на Gallup по поръчка на европейската платформа за дебати - Debating Europe. Цели 61% от запитаните у нас са убедени, че бюджетните ограничения и строгата фискална дисциплина работят, но изискват време. 6% са твърдо убедени в правилността на мерките за финансови ограничения, докато 28% категорично ги отхвърлят.

През август премиерът Пламен Орешарски изрази учудване, че актуализацията на бюджета и отпускането на разходите вливат нови сили на протестите, и коментира, че вероятно сме единствената страна в света, където има недоволство срещу "отпускането на коланите". Изследването на Gallup обаче потвърждава, че почти седем от десет българи наистина са убедени, че държавата трябва да простира харчовете си според чергата, дори с цената на икономии.

Съвсем естествено най-малко вяра, че политиката на строги икономии в Европа работи, имат гърците - общо 80% от запитаните. В ЕС средно 34% са на мнение, че този тип политика върши работа, а цели 51% я отричат напълно. Любопитни са данните в Германия - там 39% смятат, че политиката на икономии работи, но със закъснение, а 53% я отричат.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Приходите в хазната се влошават" е заглавиe от в. "Труд"
Събираемостта на приходите в хазната чувствително се е влошила от юни насам. Все по-сериозна е опасността да не се изпълни дори актуализираният бюджет и да се стигне до нов ремонт.
Бюджетът на Симеон Дянков предвиждаше данъчните приходи тази година да са с 1,35 млрд. лв. повече от събраните през 2012 г. С актуализацията завишението беше намалено на 800 млн. лв. За първите осем месеца на годината обаче са събрани с едва 43 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г. Това значи, че останалите 750 млн. лв. трябва да бъдат наваксани в оставащите четири месеца, което е твърде нереалистично. За сравнение два месеца по-рано, към 30 юни, от данъци бяха събрани с 220 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г.

Въпреки че кабинетът се надява да покрие дупката в данъчните приходи с извънредни неданъчни постъпления, едва ли ще е възможно да се компенсира задълбочаващото се изоставане в събираемостта. Другият възможен буфер е неизпълнение на капиталовите разходи.

Прочети още от в. "Труд"

"Прокурори търсят кой цапа морето" четем на първа страница във в. "Монитор"
Върховната административна прокуратура започна проверка за чистотата на морската вода, съобщи вчера зам. главният прокурор Камен Михов. Тя е стартирала преди седмица и се прави за пръв път. Провокирана е от оплакванията на хиляди граждани, които твърдят, че морето ни е отвратително мръсно. Държавното обвинение изчакало приключването на активния сезон и тогава започнало проверката, защото не искало да прави бомбастични изявления в неговия разгар. „Определено сме обезпокоени от качеството на морската вода", посочи Михов.
За проверката прокурорите са ангажирали РИОСВ, МОСВ, Басейновите дирекции и местните администрации.
Търсят се източниците на замърсяване за цялото крайбрежие, защото това всъщност е проблемът. Имаме информация за някои зони, които са по-замърсени", каза Михов.
Възложено е на прокурорите по места да събират информация. Михов уточни, че проверката е обемна и не могат да се чакат бързи резултати, но до 2-3 месеца прокуратурата ще успее да обобщи крайните данни.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Нова стратегия: Туристи за музея, не за кръчма", извежда на първа страница в. "Стандарт"
България има нужда от туристи, които да влизат не само в кръчмите, но и в музеите. Това заяви вицепремиерът Даниела Бобева на дискусия за Чудесата на България, организирана от в. "Стандарт" в Димитровград. Културно-историческото наследство ще е акцентът на националната стратегия за туризъм, която ще бъде представена след седмица, съобщи Бобева. Настоявахме за тази промяна още със старта на кампанията "Чудесата на България", днес тя е факт, коментира главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. Досега се наблягаше на морските и ски курорти, припомни Бобева. Азиатските туристи обаче проявяват много по-голям интерес към старините, съчетани със спа, балнео и винен туризъм. До края на годината у нас идват китайски туроператори, които ще подберат маршрути. В началото на 2014 г. пък очакваме техни колеги от Виетнам.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Медийният пазар в България: олигарси, табута и фасадна демокрация", пише в. "Капитал Daily"
Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават като подкопават доверието на зрителите и читателите си.
Поредната такава среща беше проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа - България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите - посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада".
Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично и от други западни посланици, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Данъците станаха като "Киндер сюрприз"", пише в. "Сега"
Колко ли века традиции трябва да остави зад гърба си парламентарната демокрация, за да проумеят институциите у нас, че са длъжни да аргументират решенията си. Направо е обидно да се налага да обясняваш, че когато някой е решил да променя живота ти, той трябва да знае какво ще прави и защо. Но не - институциите най-обичат решенията им да минават колкото може по-незабележимо, без дебат, без анализ на плюсовете и минусите. Обяснението за това поведение е просто - зад него се крие и некадърност, и лобизъм, и чиста проба корупция.

Последният пример на нехайни промени от министерство, което иначе работи интензивно, е пакетът от промени в данъчните закони. С лека ръка бяха изсипани поредица данъчни промени без яснота как те ще се отразят на засегнатите лица и с напълно отсъстваща аргументация на някои от промените. Нещо повече - финансовото министерство вече започна да отстъпва от някои предложения и още от сега е ясно, че
така се преследват и политически цели.
Прочети още от в. "Сега"

"Расте броят на колите с "Гражданска отговорност" " пише в. „Труд"
Покритието на застраховката "Гражданска отговорност" се увеличава, показват данни на Гаранционния фонд, огласени от Комисията по финансов надзор (КФН) вчера. Според тях към края на септември 86,5% от колите у нас са с активна застраховка. През юли покритието беше под 86%, а през 2012 г. нивата бяха между 72 и 74% от регистрираните коли.
Тенденцията за увеличаване на застрахованите возила започна още в края на м.г., след като от Гаранционния фонд предоставиха на МВР средства за купуване на таблети и видеокамери, които следят трафика в реално време. В резултат бяха изпратени писма до над 350 000 водачи с напомняне, че трябва да си подновят застраховката. По закон тя е задължителна за всички автомобили, които не са отписани от КАТ, без значение дали са в движение, или не.
Прочети още от в. „Труд"

"Тунелите на магистрала „Люлин" се рушат", четем във в. "Монитор"
Облицовката на първия и третия тунел на магистрала „Люлин" е започнала да се разрушава. Затова ще бъдат отделени близо 260 хил. лв. за ремонт на съоръженията. Това стана ясно по време на отчета на регионалния министър Десислава Терзиева за свършеното през първите 100 дни от мандата.
Става въпрос за най-вътрешната облицовка на тунелите, за която са
използвани материали, подобни на гипсокартон.
Самите пана пък били захванати с болтчета и нитове. В резултат облицовката започнала да се разрушава. „Тя трябва да бъде подменена с метална конструкция с друг тип пана, захванати по адекватен начин", коментира Стефан Чайков, председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура".
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Строим стадиони и хотели в Катар", пише в. "Стандарт"
Бургаски строителни фирми се готвят да атакуват Катар с изгодни оферти за градежи на стадиони, хотели и пътища. Предприемачите са направили първа среща и са проучили условията, при които могат да се включат в строежите за Мондиала през 2022 г. Това стана ясно по време на форум в Поморие, организиран от българо-арабска бизнес асоциация. Неин председател е бургазлията от ливански произход и бивш общински съветник Зиад ел Масри. Той е лобирал Бургас да бъде една от трите дестинации в Европа, които ще имат контакт с Катар по проектите за световното първенство по футбол. Останалите две горещи точки, където ще се водят преговори, са Германия и Великобритания. Оттук нататък е въпрос на инициатива и хъс колко бургаски фирми ще успеят да подпишат договор за апетитните строителни проекти. Общо 186 млрд. долара са предвидени в Катар за подготовка за Мондиала.
Прочети още от в. "Стандарт"