„Парола “портокал” в съда”, „Истерия за здравни карти”, „Данъчните опитват да разсрочат дългове на фирмите”, „Общественият натиск накара управляващите да забранят ГМО”

„Парола "портокал" в съда", разкрива от първата си страница „Монитор"
Имена на цитрусови плодове са станали паролите, с които се уреждат рушвети в съдебната система. Това съобщи вчера вицепремиерът Цветан Цветанов след срещата си с вътрешния министър на германската федерална провинция Бавария Йоахим Херман.

Магистратите и дума не обелвали за пари и подкупи в разговорите си по мобилните телефони. Споменавали само, че искат определено количество портокали или банани. Съдиите отлично знаели как да се пазят, за да не бъдат уличени в корупция. "Достатъчно ясен беше зам. главният прокурор, когато даде пример с пазаруването на цитрусови плодове. Нали не смятате, че съдията по телефона ще си поръчва плодове и ще обяснява, че количеството им е малко", коментира министър Цветанов.

Той подчерта, че има сериозно разминаване в критериите на нашия и немския съд. Като пример МВР шефът посочи, че българи, които са били заловени да източват кредитни карти в Щутгарт, се очаква да получат 6-7-годишни ефективни присъди. В същото време антимафиоти от ГДБОП са провели подобна акция у нас, при която са заловили много по-голямо количество устройства за източване на банкомати. Съдът обаче преценил, че наказанието на арестуваните трябва да бъдат условни присъди от 3 до 6 месеца.

Друг фрапиращ пример бил случаят със задържания наскоро наркотрафикант Огнян Атанасов от Петрич. "Лицето, което е избягало от гръцки затвор, го закопчахме с 300 000 евро кеш, 50 мобилни телефона и 100 SIM карти. Срещу него е имало 3 европейски заповеди за задържане и екстрадиране, а ние не сме го предали, за какво правосъдие говорим?", попита риторично вътрешният министър и подчерта, че за извършените престъпления в Гърция Атанасов е получил 18 г. затвор, докато у нас е минал само със споразумение и условна присъда.
Още от статията на „Монитор"

„Истерия за здравни карти", информира от първата си страница „Стандарт"
Истерия за здравни карти обхвана българите преди Великден. Хората окупират още по тъмно гишетата за издаване на новите документи. С тях получаваме безплатна медицинска помощ в чужбина. Слухове, че без карта няма да ни пускат в Евросъюза, паникьосаха и туроператорските агенции, които водят групи зад граница по празниците.

Картите се издават само в областните градове и на четири места в столицата, затова се чака цял месец, оплакаха се потърпевши.

Освен това желаещият да се сдобие с документа трябва да отиде в службата според адресната си регистрация. Пътувайте спокойно, няма да ви проверяват за документа на границата, увериха от здравното министерство.
Още от статията на „Стандарт"

„Данъчните опитват да разсрочат дългове на фирмите", информира от първата си страница „Дневник"
Националната агенция за приходите (НАП) обмисля как да облекчи режима за разсрочване на дълговете на фирмите към бюджета, научи "Дневник". Причината е, че сегашната наредба от 2006 г. е изключително рестриктивна и на практика механизмът е неприложим за голяма част от компаниите, които изпитват затруднения в кризата. Ефектът от неблагоприятните пазарни условия допълнително се утежнява и от натрупаните дългове на държавата към фирмите.

Намеренията на НАП идват на фона на намаляващи приходи - събраните данъци и осигуровки през януари и февруари са с 600 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година, а декларираните доходи на гражданите и обороти на фирмите са с 4 млрд. лв. надолу. Данните бяха съобщени вчера от изпълнителния директор на агенцията Красимир Стефанов пред Би Ти Ви, който сам ги определи като тревожни.

Експертите на МВФ също са разкритикували строгия режим при една от мисиите си през 2009 г. Според тях той прави разсрочването на дългове почти невъзможно, съобщиха два източника от приходната агенция. Според същите източници причината наредбата на министъра на финансите още да не е променена е, че отразява стриктно изискванията на ЕС за избягване на държавната помощ, записани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Затова още се търсят начини как механизмът да бъде омекотен.

По думите на Красимир Стефанов и в момента данъчните се стремят да събират просрочията гъвкаво и да сътрудничат на бизнеса, за да не доведат компаниите до фалити. В отговор на "Дневник" от пресцентъра на НАП обясниха, че за да не се блокира напълно разсрочването, се прилагат два механизма. Първият е т.нар. разрешение за неотложно плащане.

В основата му стои писмено споразумение между приходната агенция и фирмата длъжник за разкриване или определяне на банкова сметка, която остава запорирана. Всички постъпления на фирмата минават през нея и НАП прибира по 15-20% от всеки превод до погасяване на целия просрочен дълг. При втория подход става въпрос за договаряне на 6-месечен срок, в който задължението се плаща на предварително уговорени части.
Още от статията на „Дневник"

„Общественият натиск накара управляващите да забранят ГМО", съобщава от първата си страница „Сега"
Под засилен обществен натиск и след намесата на премиера Бойко Борисов вчера депутатите от ГЕРБ и "Атака" капитулираха и се отказаха от всички радикални промени в Закона за генномодифицираните организми (ГМО). Това се случи след 3 месеца бурни дебати в парламента, в медиите и след улични протести.

Мнозинството в парламента забрани вчера отглеждането на ГМО и опитите с научни цели в защитените зони и на 30 км от тях. В закона за ГМО, който бе гласуван окончателно, изрично бе записано, че не може да се отглеждат генни мутанти на 7 км от площи с биологично земеделие и на 10 км от пчелини. В началото на пленарния ден управляващата партия оттегли и искането си за петгодишен мораториум за ГМО на територията на страната.

Окончателният вариант на закона е пълно отрицание на идеите за либерализация на режима на модифицираните организми у нас, чийто горещ защитник бе екоминистерството. До обрата се е стигнало след решителна намеса на премиера в сряда вечерта. Той събрал депутатите от ГЕРБ от екокомисията и е попитал остро кой го е забъркал в скандала. "След това поиска подробен доклад кой какви предложения е внасял и какви становища е отстоявал по време на дебатите", разкриха присъствали на заседанието. На среща с протестиращи майки преди време Борисов обеща да не позволи отглеждането на ГМО, но въпреки това депутатите му продължиха да отстояват да се въведе либерализиран режим.

Самият Борисов отказа да коментира вчерашните протести срещу ГМО пред парламента, но подхвърли в кулоарите: "Вижте какво ще гласуват сега и тогава протестирайте!".

Обратът в позицията на ГЕРБ по отношение на генните мутанти настъпи след предложение на най-върлия им защитник - Иван Алексиев от ГЕРБ. Той изненада депутатите от опозицията, като изпреварващо предложи да остане забраната за генни мутанти за традиционните видове култури като овошки и зеленчуци, пшеница, лоза, тютюн и маслодайна роза. До този момент управляващите бяха категорични, че не може да има специална защита за тях.

Опозицията и протестиращите настояваха, че ако падне забраната, предпазната клауза на практика няма да действа, щом се позволяват експерименти с ГМО на полето. Лъчезар Тошев от "Синята коалиция" напомни случая със спряна наша пратка тютюн на солунската митница заради съмнения на "Филип Морис", че може да е модифициран.

Макар че преди няколко дни депутатите от ГЕРБ отхвърлиха варианта на Лъчезар Тошев, включващ всички възможни забрани, вчера изненадващо го подкрепиха. Дори бе върната отменената глоба до 1 млн. лв. за нарушаване на забраната за засяване с традиционните култури. Мнозинството сговорчиво вдигна и долната граница на наказанията и имуществените санкции за най-грубите нарушения. Така глобите ще варират от 500 000 до 1 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„България е сред топдестинациите за инвестиции в Югоизточна Европа", обобщава от първата си страница „Класа"
България се нареди на трето място от страните в Югоизточна Европа по привлекателност за преки чуждестранни инвестиции. Това показва проучване на американската компания Ernst&Young измежду 203 бизнес лидери от международни компании в края на 2009 година. Най-привлекателна с 40% от гласовете на анкетираните е Хърватия. Само с 1% по-малко събира Румъния, България получава одобрението на 34% от респондентите. 33 на сто посочват съседна Сърбия.

Повече от половината от инвеститорите (над 54%) са категорични, че страната ни има възможност да повиши своята атрактивност през следващите три години, показва още проучването. След нас остават Румъния и Хърватия. "Истинското предизвикателство за България е как да превърне това високо доверие на инвеститорите в реални инвестиционни проекти", смята Джон Мистакидис, управляващ партньор в Ernst&Young Bulgaria. Той допълни, че страната ни е може би единствената заедно с Кипър в ЕС, която покрива всички критерии от Маастрихт, и това е отлична атестация в очите на бизнеса, особено след разразилата се фискална криза в Гърция.

„Мерките, които правителството в Атина взе, ще дадат резултат и няма да се наложи финансиране от страна на Международния валутен фонд (МВФ). Що се отнася до отношенията с България Гърция е вторият ви най-важен партньор за износа с 9% от него. Така че търговските отношения ще бъдат влошени, но не значително", прогнозира Мистакидис в отговор на въпрос на в. „Класа".

Според данни на Ernst&Young за периода 2004-2008 г. България е на второ място по атрактивност в Югоизточна Европа с 287 проекта на чужди инвеститори (23%).

Румъния е първа с 612 проекта (49%), а след нас остава Сърбия със 164 проекта (13%). Страната ни обаче е лидер с 21% за инвестиции в колцентрове, оставаме втори след Хърватия по логистични центрове.
Още от статията на „Класа"

„Големите надежди: първо дело срещу заменка", обобщава „Дневник"
В близките дни се очаква стартът на първото съдебно дело за обезсилване на сделка по замяна на гори от Държавния горски фонд край морето. "Дневник" разполага с копие от исковата молба от областния управител на Варна Данчо Симеонов до Варненския районен съд срещу компанията "Сий сайд" ЕООД на Петър Крайнински.

На 5 август м.г. той е купил от бившия зам.-министър на вътрешните работи Явор Хайтов терен от 93 дка на морския бряг, граничещ с правителствената резиденция "Евксиноград" край Варна. Имотът е придобит чрез една от най-мащабните сделки с гори от държавния фонд, а технологията, по която е осъществена, заслужава място в учебник. (Бел. авт. - опитите през последните дни двамата да бъдат открити за коментар удрят на камък)

Съдебният иск описва в подробности  процедурата за преодоляването на всички законови пречки пред превръщането на урбанизирана територия в държавна гора, а след това в строителен терен, но вече частен. Особено любопитна е описаната в детайли способност на държавата да мобилизира целия си ресурс, за да се самоизмами, обслужвайки частни интереси за сметка на обществените.
Над 6 млн. лв. загуба за държавата
На 26 януари 2009 г.  Явор Хайтов, бивш вътрешен зам.-министър в правителството на Костов от квотата на БЗНС на Анастасия Мозер, и съпругата му Валентина стават собственици на два имота край Варна, граничещи с елитна вилна зона. Цената, по която държавата е определила да ги размени, е 28 лв. на кв.м.

Първият е с площ 27 дка в местността Траката, до резиденция "Евксиноград", като според документите по сделката е оценен на 740 хил. лв. Срещу него Хайтов е дал общо 111.5 дка гори в Троян, Тетевен и Априлци, оценени на 800 хил. лв. Извършената по-късно пазарна оценка на имотите сочи, че държавната гора е струвала около 2.5 млн. лв., а частната - едва 187 хил. лв. 

С втори договор Хайтови стават собственици на други 66.5 дка пак в местността Траката, срещу които дават на държавата само 370 дка гора. Ревизията, извършена през есента на миналата година, отново показва драстични разлики с пазарните цени, като общата щета за държавата от двете заменки е изчислена на почти 6.2 млн. лв.
Още от статията на „Дневник"

„НАП взе на мушка 100 авери на Наглите и Октопода", информира „Монитор"
Близо 100 близки и авери на задържаните при акциите „Наглите" и „Октопод" се проверяват за данъчни измами. Това съобщи вчера шефът на НАП Красимир Стефанов. В списъка на проверяваните лица влизат роднини, съпруги, гаджета и добри приятели на видните арестанти. Ревизиите на бандитите започнаха веднага след задържането им. В проверките участват освен данъчни, прокурори и служители на комисията „Кушлев", които също проявяват интерес към покупките на арестантите. Данъчната проверка обаче може да ревизира доходите на задържаните само 5 години назад.

До момента бирниците са установили, че групата на Наглите много явно е харчила парите от откупите, получени от близките на отвлечените. Те „инвестирали" главно в скъпи коли и луксозни имоти. Някои от бандитите обаче вкарвали пари и във външния вид на гаджетата си и законните си половинки. Жените на Наглите ходели облечени в маркови дрешки, носели скъпи аксесоари, а някои от тях дори се подлагали на много скъпи хирургически корекции, научи „Монитор".

„Тази част от парите е лесно проследима, тъй като бандитите не са декларирали реални доходи, водили са се социално слаби или с временни трудови договори на ниски заплати, а са живели в лукс", обясниха разследващи. Те обаче уточниха, че тези суми са само малка част от общите „приходи" на бандата, спечелени от откупи. Големият процент е бил прибиран от „шефовете" на бандата, за каквито се сочат Антон Петров - Хамстера и Алексей Петров. Така основният дял от откупите е бил препиран в чужди сметки и вече се оказва почти непроследим за разследващите, допълват запознати.

Въпреки това Трактора вероятно ще се раздели в най-скоро време с голяма част от имането си. Служители на данъчните и комисията „Кушлев" вече подготвят искания за запор на милионите на бившия агент от ДАНС. За да подсигурят бъдещи данъчни искове срещу Алексей Петров, от НАП вече изготвят документи за налагане на запор върху част от откритото му имущество.
Още от статията на „Монитор"

„Стегнахме колана и хазната изтъня", обобщава „Стандарт"
Българите стегнаха колана и държавната хазна изтъня с над 730 млн. лв. Събраните от Националната агенция за приходи средства през първите два месеца на годината са с 600 млн. лв. по-малко от предходната, каза по БиТиВи изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов. Заедно с намалението на приходите от Агенция "Митници" със 133,5 млн. лв. се оказва, че хазната разполага поне със 730 млн. лв. по-малко. Една от причините за това е, че в края на 2008 г. правителството на тройната коалиция изхарчи 4 млрд. лв., част от които през януари 2009 г. се върнаха в хазната като ДДС. Но като цяло има спад на потреблението, каза Стефанов. Освен това през януари регистрираните в НАП трудови договори са със 100 хил. по-малко от същия месец на миналата година. Това означава, че 100 хил. души са излезли на улицата и вместо да плащат данъци, искат социални помощи. Само спрямо декември трудовите договори са намалени с 40 хил. Все още обаче е рано да се правят прогнози за приходите в бюджета за цялата година, заяви Красимир Стефанов.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавният сектор не се отказва от премиите си дори в криза", разкрива „Сега"
Статистиката е способна да прави чудеса с цифрите. Например - да отчита ръст на средната работна заплата, когато сумата за начислените трудови възнаграждения през 2009 г. е с 288 млн. лв. по-малко, отколкото преди година, а работодатели масово замразяват или намаляват заплати.

Средната заплата за страната през 2009 г. е 591 лв., което означава номинален ръст от 8.5% и реално покачване с 5.5% в сравнение с 2008 г. по данни на НСИ. В обществения сектор се отчита увеличение с 9.2% (реално 6.2%), а възнаграждението е вече 711 лв. За частния сектор е изчислена средна заплата от 547 лв., или със 7.3% повече от 2008 г. (4.3% в реално изражение).

Този парадокс на растящите средни заплати в криза има логично статистическо обяснение и то не е никак оптимистично. При съкращенията бизнесът прави опит да запази висококвалифицираните си и съответно по-високо платените кадри. Така по-високите заплати се делят на по-малко работещи.

"Намаляването на заетостта е най-тревожният ефект от кризата. А през 2010 г. се очаква тя да започне да "изяжда" работните места и на висококвалифицирания персонал", предупреждават от КНСБ. Институтът за социални и синдикални изследвания към синдиката анализира на годишна база статистическите данни на НСИ за заетите, наетите и доходите на домакинствата, за да се види къде е най-страшно положението.

През 2009 г. като трудови възнаграждения са начислени 15.845 млрд. лв. В частния сектор парите за заплати са намалели с близо 10% за година, или със 659 млн. лв. Докато в обществения сектор въпреки шумно прокламираните от новото правителство съкращения на разходите в държавното управление и администрацията е отчетено нарастване на парите за работна заплата със 7.6%, или с 365 млн. лв. Само в сектора "Търговия и ремонт" годишните средства за заплати нарастват едновременно със средното възнаграждение и броя на наетите лица. Навсякъде другаде, ако е отчетено увеличение или задържане, то е за сметка на намаляване на персонала или на редуциране хем на наетите, хем на заплатите, отчитат от КНСБ.
Още от статията на „Сега"

„Кой и как изгори милиони евро в българските ниви", анализира „Сега"
Не една, а две звучни европлесници, и то само за месец, отнесе българското земеделие. Първо Брюксел официално глоби България заради гафовете по раздадените през 2007 г. над 400 млн. лв. преки субсидии за ниви с 40 млн. лв., а преди ден дойде нова глоба, но за помощите за 2008 г. И така насред икономическата криза общата санкция за страната ни набъбна до 90 млн. лв., които скорострелно ще бъдат извадени от предвидените за 2010 година 1 млрд. лв. субсидии.

Тия дни, доста разпален, премиерът Бойко Борисов попита фермерите защо горят европарите за ниви и сам си отговори: "Защото сред вас има хора, които лъжат. Вместо 50 овце пишат 500, а вместо 10 дка пишат 100 дка и искат пари за тях!".

Борисов е прав, но само донякъде. Да, завещаната му глоба идва след порой от поразии, грешни решения на двама министри от ДПС и тотален чиновнически произвол на всички нива. Макар че в общи линии гафовете се знаеха отдавна, едно от последните писма на ЕК, пристигнало на 18 февруари т.г., изкарва и нови. Едва от него става ясно, че през 2007 г. страната ни е започнала да плаща тези европомощи, без да е изработила задължителната дигитална карта за цялата си територия. На въпросната карта фермерите трябва да очертаят нивите, които са обработвали. За това към края на 2007 г. получиха по 14 лв. на декар.

"Картата не покрива цялата територия на страната... дигитализацията е завършена през февруари 2008 г.", пише в писмото на ЕС, с което "Сега" разполага. Т.е. докато по телевизиите течаха рекламите "Ти имаш право на тези пари" и се цитираше Яворовото "Ори, ори, ори", някои фермери вече са били отрязани от европарите заради чиновническата немарливост.

От писмото става ясно, че през 2007 г. от общо 52 млн. дка обработваема земя у нас карта е имало само за 38 млн. дка. През 2007 г. и 2008 г. чиновниците се оправдаваха, че липсващите 14 млн. дка били предимно гори, за които и без това не се плаща. Но истината е, че между тези гори има доста пасища и ливади, за които се полагат субсидии. Но собствениците им са оставени без пари заради липсващата карта. Да не говорим, че през 2008 и 2009 г. вече се очакваше не само от преди година картата да е налична, но и ударно да се обновява. Затова глобите на Брюксел за двете години не само са оправдано, но дори и малко наказание.
Още от статията на „Сега"

„Таблица с глоби към евродоговорите", казва в интервю за „Стандарт" новият министър по еврофондовете Томислав Дончев
Г-н Дончев, избраха ви за министър по еврофондовете, а първите ви думи бяха, че трябва "бавно, за да не се спука някоя ръждива тръба, да се повишава налягането в усвояването на европейските средства". Кои са ръждивите тръби?
- Не е тайна, че българската държавна администрация далеч не е най-перфектната и като структура, и като функционалност. Те са основно отговорни за използването на средствата от ЕС. Въпреки годините опит, там има много какво да се желае - акуратност, планиране, скорост и разбиране на нуждите на клиента. Единственото, което трябва да изискваме, е по-добър контрол. Имаме нужда всички, ангажирани с тази дейност, да станат по-адекватни. Чували сте репликата за 44-те подписа - те са прекалено много, ужасно забавят процедурата и трудно става ясно кой носи отговорност. Трябва да се извърши внимателен одит от началото до края на проекта, за да видим къде има резерви, да се съкрати времето и да се опростят процедурите. Точната рецепта е да намалим бюрократичния товар, без това да е за сметка на контрола.

Вашето назначение не е ли закъсняло?
- В страните с перфектно работеща администрация подобен пост е излишен. У нас обаче е необходим човек на висока политическа позиция, който да има специална грижа по въпроса. Нещата ще бъдат много по-добре като реални резултати, когато работата със средствата от ЕС не е нещо, което е встрани от държавната машина, а стане част от всичко, което правим.

Досега звената, отговарящи за еврофондовете, бяха под "шапката" на финансовото министерство и вицепремиера Симеон Дянков. Какви съвети и инструкции ви даде той?
- С него водихме разговори по какъв начин се структурира работата. Следващата седмица ще се конкретизира структурата или звената, с които ще работя. Целта е да опростим процеса, а не да създаваме ново звено, което би усложнило нещата.

Г-н Дянков представи ли ви данни за ревизиите, които са извършени, и къде е нужно да се вземат най-спешни мерки?
- Повод за тревога могат да бъдат много неща. Напредъкът по оперативните програми е важен - какво имаме договорено, но и какъв процент от средствата са разплатени. Това е важен показател, който ни показва къде сме. Към момента данните от 5 март тази година сочат, че по оперативните програми имаме около 3,2% разплатени средства. Имаме и договорени средства около 25,8%, което на фона отпреди година е добър показател. В никакъв случай обаче не е нещо, с което можем да се гордеем. Тези резултати са ниски. Ножицата между договорено и разплатено трябва да се свие, защото сега означава, че някой някъде си чака парите. Това е болезнен въпрос специално в програма "Конкурентоспособност", където тази ножица е сериозна. Затова първостепенна задача е процентът реално платени средства да се увеличи. Но не и за сметка на намален контрол. Когато говорим за пари, строителство и доставка, без документи не може. Но от едно по-солидно присъствие на място ще има допълнителен одит. Звената ще констатират не само нарушенията, но и би трябвало да помагат на бенефициентите. Често се случва грешките да се базират на слаб капацитет и липса на опит. Неправилно е третирането на всички бенефициенти като мошеници по дефиниция.

Вие лично ще посещавате ли обекти и ще правите ли внезапни проверки?
- Моето присъствие на място има допълнителна функция. Аз държа да знам как изглеждат нещата не само от прозорците на Министерския съвет, а през погледа на конкретния бенефициент. А както знаете, аз имам лошия навик да пътувам най-често непоканен.

Как ще повишите административния капацитет?
- Не е сполучлива идеята, която се спомена, да се създава държавна структура, която да подготви самите бенефициенти. Това веднага води до конфликти. Би могло да се инвестира в качествено обучение. Много такива бяха направени през последните години, но малко бяха сполучливи. Никой не можа да формира в общините например практически умения. Много от хората, които работят сега, са буквално самоуки. Така че са нужни обучения, но за реални проблеми - управление на проекти, изработването им. Да се ръководят така договорите, че да не се стига до финансови корекции. Защото за всяка грешка се плаща скъпо. В момента се разработва методиката за финансови корекции и тя скоро ще е част от общите условия на всички договори. Там при всяко от нарушенията се предвижда невъзстановяване или неизплащане на част от направените разходи. Всяко нарушение ще води до наказание. Общините трябва да са крайно внимателни, за да не се наложи да изпълняват проекти със собствени средства. Стремежът е ние първи да откриваме грешките. Така нещата ще са по-безболезнени за държавата и ще пазим статута си на лоялен партньор на Европейския съюз.

Ще привличате ли чуждестранни експерти за обучението?
- Контактът с експерти е факт. За съжаление имаме много дълъг списък с лоши практики и може да стартираме кампания за обучение "Какво не бива да се прави". Добрите практики също ги има и трябва да ги направим достояние.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Ще правим, както в Щатите, рейтинги на болниците", казва в интервю за „Монитор" д-р Златица Петрова, ръководител на агенция „Медицински одит"
Д-р Петрова, новата агенция „Медицински одит", която оглавявате, започва проверки заради свръххоспитализации, които източват сериозни ресурси от здравната каса.Кои са най-предпочитаните болни за леьчебните заведения?
- В НЗОК от години правят нещо като класация Топ 10 на най-често използваните пътеки. По принцип предпочитани са скъпоплатените, като например инвазивната кардиохирургия или диагностиката. Но друга част от свръххоспитализациите  са нископлатени. Като например премахването на сливиците. Там също има необичаен ръст и очевидно се печели от оборота. Третият път, който също води до свръххоспитализиране, е разделянето на различните болести на пациентите на отделени пътеки. Когато има придружаващи заболявания, един човек може да бъде преведен през няколко пътеки.

В абсолютни стойности в здравеопазването потъват все повече пари, но качеството върви в обратната посока?
- Ако искаме да сме обективни, има две причини за все повечето пациенти в болниците. Едната е свързана с общото застаряване на населението и оттам увеличаването на заболеваемостта. Освен това стресът също влияе върху здравето на нацията. Хората емигрират, връщат се, поради това се увеличават  инфекциозните заболявания. Например епидемията от морбили започна също от българин, завърнал се от странство. Но има и т.нар. предизвикана свръххоспитализация. Тя е свързана с недофинансирането на здравната помощ по принцип. Това принуждава болниците да правят еквилибристики, за да могат да попълнят дупките в бюджета си. Например, когато има едно тежко заболяване с много придружаващи оплаквания, сепсис, пациент в кома или с многоорганна недостатъчност... Всичко това изисква сериозни финансови ресурси. А стойността на клиничните пътеки не дава големи възможности. Затова понякога болниците приемат пациенти, които всъщност не се нуждаят от лечение.

Както е недофинансирана системата, така докторите са единствените българи, които се доближават упорито до европейските заплати. В големите болници се разписват срещу 3000-4000 лв. заплати. А миналата година в една от пловдивските болници кардиолозите взеха по 30 000 лв.?
- Лечебните заведения са търговски дружества. Начинът на образуване на възнагражденията им е описан в съответния закон. Финансиращите органи като здравно министерство, НЗОК или друг орган им  превеждат средства за извършена дейност, а те си ги разпределят вътрешно по съответната методика. Не бих искала да правим паралели в заплащането. Лекарите извършват висококвалифицирана дейност и в голямата си част заслужават да получават достойно заплащане. Медицинската услуга също си има цена и колкото е по-висококачествена и високотехнологична, толкова и тя е по-висока.
Още от интервюто на „Монитор"

„Туризмът е най-лесната мишена на терористите", казва в интервю за „Класа" Ицхак Дар, президент на „Армерос холдинг"
Ицхак Дар има 30-годишен опит в сектора на сигурността. Компанията „Армерос холдинг", чийто президент от 2009 г. е Дар, е базирана в Израел и основана от бивши членове на Израелската служба за вътрешна сигурност (Шин Бет). „Армерос" е част от PRCG Group и е специализирана в разузнаването, сигурността и антитероризма. Дейността на холдинга обхваща диапазона от събиране на информация и оценка, предлагане на решения по отношение на националната сигурност до системи за сигурност и ВИП защита в сферите на транспорта, енергетиката, комуникационните системи.
Г-н Дар, кои са тенденциите в сектора на сигурността през последните години?
- Политиката днес по отношение на сигурността трябва преди всичко да бъде по-превантивна. Риск винаги съществува, въпросът е той да се минимизира. През последните няколко години най-значимата промяна в сектора на сигурността са действията за минимизиране на риска, дори и нещо да се случи, щетите трябва да бъдат сведени до минимум. Вече не става дума за определен регион, страна или общност, престъпността прескача всякакви граници. Вие може да я видите в Африка, в Бали, в САЩ, в Лондон, Париж - навсякъде по света в региони, изповядващи ислям, християнство. Това вече не е от значение, всички сме засегнати.

Къде е България по отношение на политиката в тази сфера? Сигурна страна ли сме?
- България има много централно географско разположение. Вие сте контактна точка, хората пресичат страната. Независимо дали България е или не е мишена на атаки, това няма да трае дълго. Повече от десетилетие туризмът е лесна мишена, защото е отворен. Всички страни преди всичко правят пари от него.

Истинският тероризъм не е засегнал България, но статистически колкото по-малко сте били засегнати, толкова по-големи рискове имате да бъдете следващата цел. Както и да го погледнете, вие сте източна страна, на границата на ЕС. Не България като държава, а бизнесът, туристическата индустрия в България може да станат мишена. Терористите използват места, които не са били засягани и се чувстват удобно в страни, където не е проблем да влезеш и излезеш, за да се извърши атака.

Как превенцията ще помогне на една страна да бъде по-сигурна?
- Политика на Европа, на целия свят е да използват иновации. В по-голяма част от времето вие дори не трябва да знаете, че сте защитени. В противен случай ще го направите по-трудно, защото няма 100% сигурност, понякога и по-малко. Всеки процент повече обаче спасява човешки животи. Превенция е например минималното количество течност или теглото на багажа, които хората могат да вземат със себе си в самолета. Тя е в използването на различни техники. Процедурите трябва да са прости и ефективни, да не се забелязват. Не може да чакаш нещата да се случат, трябва да се тестват технологии, човешки реакции, процесите. Когато нищо не се е случвало последните десетилетия, хората смятат, че не са застрашени. Терористичната атака става за секунди. Нашата цел е да намерим механизми да задържим защитата на най-високо ниво в готовност. Тя трябва просто да функционира.

Разкажете за опита си в други страни?
- Опитът идва от практиката. Ние ще използваме технологиите и опита си от Англия, САЩ, Израел, но българите ще ни помогнат за реалната работа тук. Както се казва, вие карате по вашите „пътища" и ги познавате най-добре. Комбинацията от тези неща ще задвижи колелото. Ако вземете мерки предварително, преди да се е случило нещо, на какъвто етап сте сега, вие започвате тъкмо навреме. А опасността от терористични актове нараства постоянно. Промяната в мисленето по отношение на сигурността няма да се случи за месеци, ще отнеме години.

Първият, който ще бъде засегнат от терористична атака или нападение, няма да е политик или бизнесмен, а ще са обикновени хора. Мерките трябва да са на всички нива и за всички хора. От друга страна, хората трябва да знаят, че е необходимо да инвестират в сигурност. За България, в която е нямало такива случаи, държава и бизнес ще си кажат: защо да инвестирам, това е загуба на пари. Мумбай е добър пример за това. Преди атаката там туризмът не беше инвестирал много в сигурността си. Резултатите са два. Парите, които трябва да се инвестират, са двойно и тройно повече. Другият ефект е, че веднъж случил се терористичният акт, той се отразява върху имиджа на тази страна. Не оставяйте някой да се упражнява на ваш гръб и на туристическата индустрия, на транспорта, инфраструктурата. След нападение панамските авиолинии банкрутираха, защото никой не летеше с тях.
Още от интервюто на „Класа"

„Идваме в България с големите международни брандове", казва в интервю за „Дневник" Венцислав Огнянов, търговски директор на веригата за обувки "Хюманик" за България
Г-н Огнянов, какви са плановете на веригата "Хюманик" за България?
- Oсвен двата магазина в София, които планираме да отворим, действително планираме и трети във Варна. Той ще бъде в "Гранд мол Варна". Очакваме този магазин да бъде открит през май, но точната дата зависи от управата на мола. Плановете ни за следващи магазини зависят от резултатите, които ще покажат тези три.
Сега отваряме в градовете, в които според нас има най-голямо търсене и най-висока покупателна сила на гражданите. Това са и градовете, които смятаме, че са най-малко засегнати от кризата. В София със сигурност има най-много възможности за работа, а Варна също не би трябвало да изостава. Друга причина, заради която се ориентирахме към тях, е и фактът, че в тези градове има достатъчно добри търговски центрове, в които може да наемем площи за нашите магазини.

Към какъв тип градове гледате за бъдещата си експанзия?
- Определено гледаме към по-големите градове, в които има подходящи търговски центрове. Те трябва да са от модерен тип, където има много мултинационални брандове. Ние на практика вървим с големите марки. Трудно бихме участвали в един търговски център, в който няма международни търговци.

В други държави имате магазини и извън моловете. Планирате ли такива в България?
- Засега разглеждаме възможностите за влизане в търговски центрове.

С каква площ ще ви бъдат магазините?
- Възможностите са много широки и зависят от всеки град и конкретния търговски център. Би могло да се каже, че диапазонът е между 500 и 1000 кв.м. Това е напълно нормална площ за такъв тип магазини.

Каква е инвестицията ви в първите три магазина?
- Не бих желал да коментирам тази информация. Нашата компания се фокусира върху модата.

В магазините "Хюманик" има обувки на международни брандове, има и такива от собствени марки. Какво е съотношението им в общия асортимент?
- Ние се стремим да акцентираме върху собствените марки. В този смисъл те са повече от половината от асортимента. Те отговарят на всички модни тенденции, разработени са специално от дизайнери в централата на нашата компания и съответно предлагат много добра цена, която не всички интернационални брандове могат да предложат.

Колко е общият брой на собствените ви марки?
- Броят им постоянно се променя, те се трансформират, създават се нови.

В България с всички собствени марки, които имате, ли ще присъствате, или ще се фокусирате върху определени категории?
- В България започваме с по-ниското ценово ниво, след което ще се ориентираме към средното и по-високото. В някои други страни би могло да се започне от най-високото, но за България сме предприели този вариант.
След като магазините работят известно време, ще имаме и много по-ясна картина какво точно се търси. Сега имаме предположения, но само реалната работа ще покаже каква е истината. В този сегмент, в който видим, че има най-голямо търсене, имаме възможността веднага да разширим предлагането.
Още от интервюто на „Дневник"