Преглед на печата за 31 май

Депутати от опозицията алармираха вчера за скандални детайли в плановете за строителство на петролопроводите Бургас-Вльора и Бургас-Александруполис. И в двата случая приходите ще отиват в офшорни сметки, възмути се независимата Мария Капон. В първите си работни дни след 24 май парламентът обсъди двата трансбалкански проекта.
В документацията за бъдещия нефтен поток от Бургас през Скопие до албанския порт Вльора, внесена от правителството в НС за ратификация, присъства следният текст: "Всички приходи и постъпления по проекта ще се депозират в офшорни банкови сметки, които ще се поддържат от попечител на залозите в полза на тези кредитори и ще бъдат отпускани в съответствие с одобрените процедури."
Тези текстове са в тристранния меморандум за Бургас - Вльора, т.нар. проекта АМБО, подписан от бившия министър Валентин Церовски, а сега са затвърдени, макар и по-завоалирано, и от Асен Гагаузов в конвенцията, парафирана между България, Македония и Албания, обясни пред "Сега" Евгени Чачев от ДСБ. В конвенцията, внесена в парламента за ратифициране, пише, че фирмите, които участват в проекта, могат да заделят средства и приходи в банкови сметки в чужбина.
И двата петролопровода ще бъдат изградени от международни проектни компании. Във фирмата, която ще строи тръбата Бургас - Александруполис, ще участват различни дружества, между които и българските "Булгаргаз" и Техноекспортстрой". Не е тайна, че бъдещата транснационална компания ще бъде регистрирана в Люксембург. Вероятно и другата проектна компания - за Бургас - Вльора, ще бъде със седалище в държава, която пази ревниво банковата тайна.
Според Мария Капон ползването на банкови сметки в офшорни територии говори за непрозрачност и навява съмнения за корупционни схеми.
Междувременно вчера парламентът одобри окончателно споразумението между България, Русия и Гърция за строителството на нефтопровода Бургас-Александруполис. Документът вече бе ратифициран първо от Атина, а наскоро и от Москва. Опозицията и вчера, както и при първото четене, разкритикува проекта заради възможните екологични опасности и вреди за туризма по Черноморието.

Парламентът отпуска още 2 г. строителен произвол по морето, продължава още ежедневникът.

Всички идеи около проекта на закон за Черноморското крайбрежие стават напразни. Днес в пленарната зала предстои да се гласуват преходните и заключителни разпоредби на закона, а в последния им вариант по-строгите норми за строителство по морето се отлагат с 2 години след влизането на закона в сила, стана ясно при дебатите вчера.
"Това ще даде възможност масовото строителство по морето да продължи", коментира депутатът от ДСБ Евдокия Манева, която предложи гласуваните вече ограничения да започнат да се прилагат веднага и да не се разреши разширяването на съществуващите и създаването на нови урбанизирани зони.
Със закона се въвеждат две зони с особен режим на защита. Първата е до 100 метра навътре в сушата след пясъка. Там се допуска изграждане на обекти с височина до 7.5 метра, плътност на застрояване до 20%, интензивност до 0.5%, а озеленената площ трябва да е поне 70%.
Двете години гратисен период дават възможност на собствениците да узаконят постройките, които не отговарят на изискванията.
Един от аргументите на вносителите - че двете години са нужни на регионалното министерство да приеме наредбите, бе оборено от депутата от ДСБ Евгени Чачев, според когото ведомството вече е написало всички наредби. И народният представител от "Атака" Тодор Батилов настоя нормативната уредба да се приеме и да започне да се прилага веднага. "Аргументът да се отложи влизането на закона в сила прави дебата излишен", коментира той.
Неотдавна дори депутати от управляващото мнозинство настояваха нормативната уредба да влезе в сила още това лято. Силвия Алексиева от БСП например коментираше, че не бива да се губи време, за да се спаси поне това, което е останало от морския бряг.
Глоби от 6000 до 12 000 лв. ще плащат фирми, дръзнали да ограничат свободния достъп до морския плаж или да въведат такси за това. При второ нарушение санкцията ще стига до 24 000 лв. Когато достъпът се възпрепятства от физическо лице, глобата ще бъде от 3000 до 6000 лв. За второ провинение тя ще достига 12 000 лв.

Обмислят реклама на страната по райони, съобщава в. Дума.

Да бъдат обособени туристически райони, които с атрактивни имена да бъдат рекламирани на международните борси като регионален продукт. Това предложение лансира вчера шефката на Държавната агенция по туризъм на Националното сдружение на общините (НСОРБ) и на туристическите организации. Идеята е от есента 19 регионални туристически марки да привличат чужди туристи според предпочитанията на клиентите.
Като пример Крушкова посочи, че Черноморието може да бъде рекламирано като Българската Ривиера, Националният парк Витоша да се предлага като отделен продукт, столицата да се представя също отделно, както и Велико Търново и другите стари столици на България. Шефката на туристическото ведомство смята, че специално внимание трябва да се отдели и на Пирин, Рила, Централен Балкан. Възможни са продукти като Балкания, обединяващ Трявна и Тетевен, Средногорие, Долина на розите, Тракийски перли.
В стратегията влиза реклама и на туристически райони с потенциал за развитие като Западните и Източните Родопи, Странджа, Добруджа, Северозападен Балкан, Дунавското крайбрежие и Кюстендил, определен като СПА-перлата на България. Опитът на това представяне е заимстван от Австрия, която участва във всички международни изложения само с туристически продукт, обясни Крушкова.
Тя поиска от браншовите организации да обсъдят и въпроса за задължаването на всички участници от българска страна в международните туристически изложения да остава до края им. В момента се получава така, че към края на проявите посетители на български щанд няма от кого да бъдат обслужени.
Идеята за туристическото райониране бе одобрена от председателя на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите Благой Рагин. Той обаче постави въпроса в проблемите с визите на туристите от съседните на България страни, концесионирането на летищата и развитието на инфраструктурата. Той призова да се проведе среща с министрите Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев и Ивайло Калфин, на която да бъдат обсъдени тези въпроси, влияещи пряко върху развитието на туризма.

ОББ отчете 55 % ръст на печалбата си за година, пише в. Монитор днес.

Постигнатата брутна печалба за 2006 г. на Обединена българска банка (ОББ) след провизии и преди облагане с данъци е в размер на 167.5 млн. лева. В сравнение с предходната 2005 година, банката е увеличила печалбата си с 59.7 млн. лева, отчитайки годишен ръст от над 55 процента. Това съобщи главният изпълнителен директор на кредитната институция Стилиян Вътев.
Междувременно вчера общото събрание на акционерите на ОББ взе решение нетната печалба за 2006 година в размер на 142 602 882.04 лева и неразпределената печалба от преоценъчен резерв в резултат на продажба на дълготрайни активи в размер на 760 248.51 лева, да бъде разпределена във фонд "Резервен". За трета поредна година основният акционер на банката - Националната банка на Гърция, не разпределя дивидент, реинвестирайки цялата печалба в капитала на банката, осигурявайки по този начин капиталова подкрепа за силен пазарен растеж на една от водещите банкови институции в България.
В условията на изключително динамична конкуренция и силни кредитни ограничения, ОББ успя да развие през 2006 пазарните си позиции, особено в банкирането на дребно, като в същото време постигна висока печалба и много добро равнище на финансова и оперативна ефективност. Банката задържа своята първа позиция в корпоративното банкиране в частния сектор и втора позиция при банкирането на дребно.
За 2006 постигнатата възвръщаемост на средногодишния капитал достига 27.8%, а възвръщаемостта на средногодишните активи 3.6 %, като по тези показатели ОББ се нарежда сред най-добрите финансови институции по международно приетите стандарти..
През 2006 ОББ стартира за първи път в България продажбата на интегрирани банково-застрахователни продукти (bankassurance) чрез създадените с нейно участие съвместни дружества за живото и общозастраховане заедно с най-голямата гръцка застрахователна компания Ethniki Insurance и световният застрахователен лидер American International Group.

Помощ от 50 лева за декар чакат фермерите, разплащателната агенция става гарант за кредити, пояснява в. Стандарт.

Фермерите се надяват на 50-60 лв. помощи на декар от Евросъюза заради съсипаното от сушата жито. Всеки, за когото се установи, че е получил под 70% от добивите си в сравнение с предишните три години, ще може да кандидатства за компенсациите. Молбите ще се приемат до 15 юни в районните служби по земеделие и гори, каза земеделският министър Нихат Кабил. Евросъюзът ще възстанови до 80 на сто от направените разходи на декар. Парите обаче ще дойдат най-рано след година. Средната сума, която влагат производителите за един декар площ, е между 50 и 68 лв., поясни шефът на асоциацията на зърнопроизводителите Красимир Аврамов. Фермерите, които са загубили цялата си реколта, ще получат 100% компенсации от държавния бюджет. Засега 62 000 дка пшеница са оценени като напълно съсипани, а размерът на площите вероятно ще нарасне, обясни Кабил. Загубите на всяко стопанство обаче ще бъдат изчислявани индивидуално.
Фермерите ще получават кредити с преференции за есенната сеитба от фонд "Земеделие". За това се споразумяха земеделското министерство и асоциацията на зърнопроизводителите на среща, продължила повече от 3 часа. Фондът ще разсрочи с година задълженията на стопаните, решиха още на срещата. Разплащателната агенция пък ще гарантира със специални сертификати пред банките, че земеделските производители са надеждни клиенти и може да им бъдат отпускани кредити. Въпреки постигнатите споразумения зърнопроизводителите обявиха, че най-вероятно много от дребните стопани ще фалират. Те не отмениха и протестите, които са планирани за 5 и 6 юни пред Министерския съвет. Частично сме удовлетворени от споразумение, но местните ни структури ще вземат решение дали да протестираме или не, каза Красимир Аврамов. Той заяви, че министър-председателят Сергей Станишев ги е обидил, като е казал, че спекулират с жегата, за да не плащат рента.

Апартаментите най-евтини в "Овча купел" и "Надежда", продължава още ежедневникът.

Най-ниските цени на апартаменти в столицата са в кварталите "Овча купел" и "Надежда". Там квадратният метър върви между 600 и 700 евро. Причина за евтинията в сравнение с други райони на София е, че западните и северните покрайнини на града са типични промишлени зони. Освен това комплексите не са достатъчно благоустроени. А и над 90% от сградите са панелки с всичките недостатъци на този вид строителство. Придобиването на имот в някои от евтините региони на София обаче е непечеливша инвестиция, предупреждават експерти. Тук едва ли ще има нарастване на цените в следващите десетина години. Напротив, ако има спад, се очаква той да започне именно от най-евтините квартали, където и търсенето е доста по-ниско.