Трагедията на K2 разтърси планинарите и отново подлага на критика комерсиализацията на планинския туризъм, пише „Франкфуртер алгемайне цайтунг". След смъртоносната лавина на склона на втория по височина връх в света, единадесет мъже загубиха живота си. К2 в планината Каракорум на китайско - пакистанската граница според катерачите е най-трудният за покоряване осемхилядник. Показателят на смъртност сред тези, които са дръзвали да вървят към върха, е 27%, тройно по-висок отколкото при най-високия Еверест.

Комерсиализираното изкачване на високи планини се заклеймява на първо място от опитни алпинисти като „мечката" Райнхолд Меснер. Тези хора се удивяват, че туристи са водени - срещу много пари - на подобни върхове. Екстремният тиролски катерач Ханс Камерландер, който е бил многократно на почти всички осемхилядници в света, се възмущава от подобни „безгрижни" сделки: невероятно е, че „лудостта" от Еверест сега се пренася и на К2 .

Сам Камерландер е бил три пъти на K2, но не се наема да заведе там със себе си и други катерачи. Ако на такава височина нещо се случи, няма планинска спасителна служба, която да бъде повикана. Върхът K2 не е за „разнородна тълпа". Да се изкачва така К2 е безотговорно. „Не бих се захванал с нещо такова".

Друго разказват продавачите на високопланинско преживяване, които си вадят по такъв начин парите - много или малко. В немското езиково пространство има много такива фирми - освен Amical alpin също и Diamir Erlebnisreisen, покрай тях Hauser Exkursionen, Клубът на немското алпийско дружество или Планинските кълвачи от Линц. Те печелят добре от нарасналия интерес към планинското катерене - макар и по-малко от американските си конкуренти. Ралф Дюймовиц, ръководител на Amical alpin в Шварцвалд посочва, че търсенето на услугите на неговата фирма се покачва с 30% всяка година. резервация за високопланински експедиции при него годишно си правят 500 души. Това поставя Amical alpin на водещо място в Германия.

Според Дюймовиц в немскоезичното пространство годишно близо 1,000 алпинисти резервират турове към шестхилядни върхове и по-високо. Само че той вече не предлага експедиции към най-високите осемхилядници като К2 и Еверест от съображения за сигурност. По-ниските сред върховете над осем хиляди метра като Нанга Парбат, Шиша Пангма, Гашербрум II или Чо Ою остават в програмата. Подобни турове струват между 8000 и 9000 евро. Богат Дюймовиц, който води експедиции от двадесет години, не е станал. „Мога да осигуря моето семейство". Той работи с 10% печалба за себе си. женен е за екстремната катерачка Герлинде Калтенбрунер, която е първата жена, изкачила се на единадесет от 14 осемхилядника.

Дюймовиц работи съвместно с училището за алпинисти Планински кълвачи на австриеца Еди Коблмюлер в Линц. Коблмюлер смята, че са възможни значително по-високи цени за експедиции към високи върхове, отколкото за планински преходи. Въпреки това той посочва, че не се оставя да бъде съблазнен от парите на туристи, чийто риск той не може да понесе. Водачът обяснява, че има изключително амбициозни хора, които задължително искат да се качат най-горе и за този трофей са готови да заплатят много пари. Коблмюлер си спомня за богати клиенти, които са си купували експедиции в Хималаите, без нито веднъж в живота си да са слагали котки. „И в най-добрите си времена не съм предлагал K2, тъй като рискът е твърде висок" - K2 е лимитът на алпиниста.

За разлика от това, мюнхенската Hauser Exkursionen не вижда табу във втория по височина връх в света. Изкачване на K2 се предлага срещу около 14.000 евро. Така този труден връх струва по-малко от Еверест, за възкачването на който искат 20.000 евро. Ръководителят Михаел Шот говори за един малък пазарен сегмент и отхвърля критиката към комерсиализираното изкачване на най-високите върхове. „Когато има подходящи планински водачи, които следят за обратното връщане, е много по-добре, отколкото ако хората отиваха там сами". При толкова сложни върхове обаче дори и най-опитният водач не може да даде гаранции за сигурност. „Всеки там горе е зает сам със себе си, също и водачът".

С това Шот не иска да подвежда лаиците в алпийското дело. Който иска да се изкачи на осемхиляден връх, от него се изисква дълъг списък с извършени турове, включително изкачване на сложни алпийски стени. На това изискване могат да отговорят или хоби - катерачи, истински посветени на планинарството, или планински водачи, които сами се интересуват от подобни турове. Планината не трябва да бъде луксозна стока, обяснява Шот счетоводните си принципи и начислява 10 до 20 процента печалба. Повече не трябва да се иска - трябва да се даде възможност и на заинтересувани и способни алпинисти да си позволят подобно приключение. Често идват хора, които имат парите, но са без нужната квалификация. Обратното също става често - прекрасни планинари нямат финансовите средства.

За Кристоф Тома, говорител на училището за планинско катерене на Германския алпийски съюз, експедициите остават странична тема. От 13 хил. души, които годишно минават през школата, едва 100 тръгват на експедиции по подобни височини. Предлагат се турове само до по-ниските осемхилядници, тази година експедиция до Нанга Парбат е струвала около 8000 евро. На нея са вземали само доказани планинари. „Хазартните типове нямат шанс при нас" - не се търсят лесните пари, а сигурността.

Тома съжалява, че все по-плътно около него идва „искам да имам всичко" начинът на мислене. По-рано алпинисти с много по-големи способности са се осмелявали да тръгнат да покоряват осемхилядник само след като са натрупвали достатъчно опит. Днес са се появили „младите диваци", които си мислят, че след шест хиляден връх веднага трябва да атакуват осемхилядник. Живеещата в Катманду публицистка и сътрудничка на Хималайския архив Били Бирлинг посочва, че само през миналата година Еверест е бил изкачен 629 пъти. Напорът е впечатляващ, предвид това, че за първите 40 години от историята на Еверест общо е имало 609 изкачвания.