Голям проблем , който трябва да се разреши, е този между възложители, изпълнители и подизпълнители. Това заяви Мая Манолова при обсъждане на първо четене на промените в Закона за обществените поръчки. Според нея измененията, които предлага правителството, са искани от бизнеса, предаде news.bg.

Лиляна Павлова от ГЕРБ се съгласи, че отношенията между възложител, изпълнител и подизпълнител трябва да се усъвършенстват. Моето огромно притеснение е, че предложеният законопроект не решават тези проблеми, а ги задълбочава, смята тя. Този закон според нея съдържа сериозни дискриминационни елементи и призова за корекции в закона между първо и второ четене.

Промяната на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложителна и имаме достатъчно аргументи, за да се постараем да я направим колкото се може по-бързо, обяви от своя страна вицепремиерът Даниела Бобева по време на дебатите на първо четене на промените в ЗОП, подготвени от Министерски съвет.

Бобева отговори на най-честите обвинения към законопроекта, които според нея са касаели само пет от общо сто параграфа, което означава, че останалите явно се подкрепят от всички.

В рамките на мандата на ГЕРБ законът е променян 13 пъти, отвърна Бобева на критиките на опозицията за чести промени в текстовете, касаещи обществените поръчки.

По отношение на поръчките, които според част от опозицията обхващали най-голям процент, Бобева отвърна, че всъщност общините взимат по-малко от 30% от поръчките, а най-големият процент е на болниците. Едва 2% от всички поръчки пък се изпълняват от подизпълнители.

Вицепремиерът Бобева бе изненада, че народни представители не са се запознали с новата европейска директива, която ясно дефинира ролята на подизпълнителите и дори насърчава държавите членки да правят така, че възложителят да плаща директно на подизпълнителя, което е предвидено в промените.

Според Бобева проблемът идва от това, че възложители се разплащат директно с доставчици на стоки и услуги, което фалира малки и средни и фирми и налага да бъда уреден въпроса с подизпълнителите.

Вицепремиерът призна, че част от облекчената административна тежест ще падне върху общините, но бе категорична, че в момента 90% от времето на бизнеса отива за подготвяне на документи, което трябва да бъде прекратено.

Правителството вярва, че с промените ще реши и въпроса с контрола на договорите и тяхното изпълнение. Досега контролът не е бил включен в компетенцията на съответните органи, които вече ще бъдат задължени да го извършват. Масова практика според Бобева е било органите да не налагат санкции при нарушения, което сега ще се промени.

По отношение на режима на обжалване Бобева обясни, че по данни от Комисията за защита на конкуренцията само 12% от поръчките се обжалват пред нея, така че законопроекта предвижда да запази сегашния режим.

Основната задача на настоящия законопроект е преодоляване на съществуващите законови дефицити в сферата на обществените поръчки с цел постигане на максимална прозрачност на процедурите и участието на повече кандидати в тях. При изготвянето му са взети предвид препоръките на граждански организации, стопански, професионални и браншови съюзи, свързани с обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Вземат се мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест: въвежда се принципът, който задължава администрациите да съберат по служебен път обстоятелства, които се съдържат в публични регистри, както и данни, които вече са били представени пред държавен орган. Чрез предлаганите промени в чл. 28 от ЗОП се цели преустановяване на възможностите за корупция и нарушаване принципите на лоялната конкуренция и равнопоставеност.

Предвижда се да отпадне задължението за закупуване на документацията за участие в обществената поръчка, напротив - на възложителя се постановява задължение за представяне на цялата документация в профила на купувача, с изключение на класифицираната и тази с поверителен характер.

Друг аспект на промените в чл. 28 е въвеждането на минимално изискуемо съдържание на договорите за обществени поръчки, приложенията към тях и създаването на стандартизирани образци за офертата и приложенията към нея, които следва да се съдържат в Правилника за прилагането на ЗОП и да се одобряват от Министерския съвет.

Със създаването на нов чл. 16в се целят постигането на значителни икономии и намаляването на загубите и грешките в областта на обществените поръчки. Това следва да се реализира чрез въвеждането на електронен каталог от страна на възложителя, когато предмет на поръчката е доставка на стоки, които са стандартизирани или за които е възможно разработването на собствени стандарти.

Законопроектът предлага създаването на нов Раздел VII „Договор за подизпълнение", който да урежда отношенията между изпълнителя, от една страна, и подизпълнителя, от друга.

С настоящия законопроект се цели прецизиране на процедурни правила с цел намаляване на административната тежест и насърчаване на конкуренцията: въвежда се допълнително изискване към съдържанието на обявлението, по силата на което възложителите ще бъдат задължени да определят прогнозна стойност на обществената поръчка във всеки отделен случай.

Това представлява важна информация и предоставянето й ще допринесе за публичността и прозрачността, както и за възможност за последващ контрол върху цената, посочена в договора между страните. За постигането на публичност и прозрачност са взети следните мерки: въвежда се задължение за възложителите да поддържат „профил на купувача", който представлява част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност.

Чрез новите членове се установява и нормативно изискуемата информация, която следва да се съдържа той, а именно - всички документи, които са свързани или отразяват провеждането на процедурите и договорите за обществени поръчки.

Предлага се и след публикуване на обявлението в Регистъра за обществени поръчки, възложителят да изпраща и съобщение за обществената поръчка до средствата за масово осведомяване.