Промяната в климата е в много по-напреднала фаза, отколкото се считаше досега. Това показва една досега пазена в тайна част на доклада за климата на ООН, на която се позовава Spiegel. От измервания са получени 30,000 редици данни и изводът от съпоставянето им е, че вече нито един регион в света не е останал незасегнат, а в четири зони проблемите са особено остри.

Останалата досега в неизвестност втора част от доклада за световния климат 2007 на ООН твърди, че човешката активност от последните три десетилетия „е имала разпознаваемо въздействие върху много физически и биологични системи".

По информация на авторитетната германска медия, Междуправителственият панел за промяната в климата (IPCC) обобщава ситуацията по следния начин: промяната в климата вече е вкарала планетата в камера за потене (камера на концентрационен лагер). Тази метафора е предназначена за размисъл от политиците и взимащите политически решения.

Изданието, върху което са работили стотици учени, ще бъде публикувано в началото на април в Брюксел след едно последно разискване с представители от правителствата на целия свят. Мета изследването ще има чувствителна политическа тежест в бъдещите дебати за климата.

Основен момент е, че вече на всички континенти повърхността на земята и екосистемите са изложени на въздействието на регионално затопляне на климата.

Списъкът на индикаторите е дълъг: глетчерите намаляват по брой и размер, а разтапянето им може да доведе до фатални наводнения. В планините и високите географски ширини замръзналата почва се размеква, което повишава риска от ледени и каменни лавини. Реките и вътрешните езера се затоплят, термичните им слоеве и качеството на водата се променят. Увеличава се ерозията, причинена от пролетните бушуващи потоци, слизащи от ледените полета и глетчерите.

Идването на пролетта измества календара напред, променя се миграционния полет на птиците и времето за цъфтене на растенията. Много растителни и животински видове се преместват към все по-меките в климатично отношение по-високи ширини или планински зони.

За втората част на доклада авторите са проверили 30,000 извадки данни от над 70 международни изследвания. Тези редици от измервани резултати са документирали промените в кръговрата на водата, в криосферата (ледените зони), във флората и фауната за период от най-малко 20 години.

Според IPCC, над 85% от данните показват промени в посока, която „може да се приема като реакция на затопляне". С други думи: в почти девет от десет редици данни изследователите са намерили доказателства за промени на околната среда в резултат на форсирания от хората парников ефект.

Според изследователите е много невероятно описаните феномени да се дължат само на природни (естествени) фактори. Двата най-силни аргумента - пространствените образци на промяната в регионалния климат и промяната в регионалната околна среда много точно си съответстват. Сходни изводи пораждат и наблюденията за сходство между реалните данни и резултатите от моделирането на промяната на климата при сценарий на затопляне.

В изследването на ООН не се третира само настоящата ситуация, включени са и сценарии за бъдещо развитие в един по-топъл свят. Много природни богатства ще паднат като жертва на промяната в климата. За 20 до 30% от всички видове съществува „висок риск от изчезване", ако глобалната температура се повиши с 1,5 до 2,5 градуса в сравнение с нивата през 1990. До 2050 такова повишение може вече да е факт.

Кораловите рифове „вероятно ще изживеят силно свиване". Засолените мочурища и мангровите гори при нарастващите нива на океана могат да изчезнат. (В мангровите гори голяма част от океанските риби хвърля хайвера си, тоест рибното богатство на Световния океан вече е реално застрашено от верижната реакция). Там, където способността на почвата да задържа вода силно намалява, тропичните дъждовни гори ще бъдат сменени от савани. Прелетните птици и бозайниците ще страдат от преместването на вегетативната зона към Арктика.

По мнение на IPCC, четири зони в света ще изживеят най-големи трудности: Арктика (по причина на най-силно относително затопляне), малките островни държави в Тихия океан (покачване нивото на световния океан), Африка на юг от Сахел (засушаване) и гъсто населените устия на реките в Азия (наводнения).

Това изброяване, което далеч не е изчерпателно, демонстрира, че човекът и неговите общества няма да излязат невредими от развоя на кризата в климата.

Съветът на ООН за климата очаква „нарастващ брой смъртни случаи, заболявания и увреждания от топлинните вълни, наводненията, бурите, горските пожари и сушата". Говори се за „смъртност породена от жегата" специално за Европа и Азия.

Според учените, над една шеста от световното население живее в региони, в които глетчерите и снега представляват важен източник на вода - но „много вероятно" е те да се разтопят.

По-голямата част от констатациите на учените в доклада са от категория втора, което означава, че те с „голяма сигурност" се придържат към становищата си. А част от заключенията е направена дори с „много голяма сигурност" - например че в Северна Америка в бъдеще ще има все по-мащабни горски пожари, а в големите градове ще се наблюдават топлинни вълни. А също че промяната в климата носи най-големи рискове за островните държави.

В медиите понякога се говори за евентуални ползи от промяната в климата (напр. възможност за отглеждане на нови растителни видове в северните райони или по-високи добиви). Според изследването на ООН, известни положителни ефекти наистина може да има, но само в краткосрочен период.

Експертите засега не се притесняват за производството на хранителна продукция. Вероятно е условията за отглеждане на растения във високите ширини да се подобрят. В глобален мащаб добивите също ще се повишат. Обаче това няма да се случва в многобройните развиващи се страни, които в бъдеще все по-често ще бъдат изложени на продължителни суши и  населението ще изпада в продоволствени кризи.

При повишаване на температурите с три градуса или повече, плюсът от добивите в приполярните и приарктическите райони ще се обърне в минус. Като цяло авторите дават на прогнозите за развитието на продоволствената ситуация в света „средна доверителност".

Покачващите се концентрации на въглероден диоксид в атмосферата засилва вегетацията и земята става по-зелена. Растителната биомаса абсорбира CO2 и се противопоставя на затоплянето на климата. Но възможностите на флората не са неограничени. „Във втората част на столетието сухоземните екосистеми ще станат източник на въглероден диоксид, което още повече ще стимулира промяната в климата", предупреждават авторите.

За океаните също се предполага, че огромния им капацитет за поглъщане на CO2 ще бъде изчерпан още в течение на 21 век. След една определена точка водните площи могат да започнат да отдават парникови газове, вместо да ги поглъщат.

Най-засегнати от изброените катаклизми ще са жителите на бедните държави. Но авторите на IPCC посочват, че дори индустриалните нации като САЩ са застрашени от „нарастващи рискове и икономически загуби от покачване на морското равнище, влошен климат и ураганни наводнения". Изрично се посочва опасността от нови тропически опустошителни бури: броят на особено силните урагани ще се увеличи поради промяната в климата. Мислимите последици: застрахователите скоро могат да започнат да избягват опасни зони като Ню Орлеанс.

Както и в публикуваната в Париж в началото на февруари първа чат от изследването на IPCC, авторите на втората част предупреждават: замърсяването на въздуха от парникови газове ще има продължителни последици, защото системата на климата реагира бавно на смущения. Само с досегашните емисии по-нататъшно покачване на средната температура до 2100 с 0.6 градуса Целзий е „нещо решено". Така или иначе човечеството трябва да се пригоди към глобалната промяна.

По информация на Spiegel, авторите на досега непубликуваната трета част на доклада на IPCC през май в Банкок ще отравят претенции за гигантски инвестиции и радикална промяна на политиката. До 2030 трябва да се инвестират 16 трилиона USD, само до 2020 е времето, до което човечеството може да обърне посоката.

„Земята е в камерата за потене". Дали всичко това, което е написано в резюмето към втората част от доклада на IPCC, ще бъде публикувано като документ за вземане на политическо решение, не е съвсем сигурно. Може би до последния възможен момент самодоволните политици ще отказват да признават, че това, което се случва с планетата, е нещо лошо, опасно и породено до голяма степен именно от политическото самодоволство. По време на разискването на първата част от доклада, до последния момент делегатите на различните страни спореха за отделните думи.