Десетте бивши комунистически страни, които се присъединиха към Европейския съюз просперират, отчитайки ръст на пазарните си икономики и привличайки чужди инвестиции, според доклад на Световната банка публикуван вчера.

Русия и другите държави, които преди 90-те бяха част от СССР и не са членки на ЕС, вече започват да се възстановяват от икономическата, през която преминаха в отминалото десетилетие, но все още трябва да увеличат продуктивността и нивото си на интеграция в глобалната икономика, ако искат да запазят нивата на ръста от последните години.

Процесът на присъединяване към ЕС беше използван в страните от бившия комунистически блок, за да ускорят реформите на бизнес средата, които благоприятстват ускорения ръст на продукцията и интеграцията в световната икономика.

В доклада е отбелязано и че бившите съветски републики и Русия все още изостават в това отношение спрямо другите страни от Източна Европа.

Докладът показва основния проблем, който Хърватия и други страни от Балканите срещат. Те виждат в членството в ЕС ключов фактор за икономическия успех, но в същото време се оказва, че съюзът не е готов за нови членове.

След ирландския вот, който отхвърли закона за реформи в институциите на ЕС, няколко от лидерите на страните в съюза заявиха, че разширяването му трябва да бъде преустановено за известно време.

Девет страни, включително големи икономики в Източна Европа като Полша и Чехия се присъединиха към съюза през 2004. А Румъния и България влязоха в общността през 2007.

Като според доклада на Световната банка новите държави в клуба успешно привличат външни инвестиции и са установили бързи темпове на икономическо развитие, като все повече се приближават към стандарта на живот в останалите държави от ЕС.

„Чешката република, Естония, Унгария, Полша и Словакия привличат големи задгранични капитали и на практика настигат в развитието на икономиките си „тигрите" от Източна Азия в автомобилния и високотехнологичния сектори", според Прадип Митра, икономически директор в Световната банка за Европа и Централна Азия.

Според него тези страни изнасят капитали и стоки с добавена стойност, докато бившите съветски републики разчитат основно на експорта на суровини.

Митра смята, че не може да се твърди със сигурност, че бившите комунистически страни без европейска перспектива биха могли да постигнат такива резултати, дори тя да бъде заместена от интеграцията в други организации като СТО например.

Като в момента ситуацията е доста деликатна с оглед на това, че едва преодолели кризата от 90-те бившите комунистически държави се изправят пред глобалното забавяне, като въпреки добрите икономически резултати, не трябва да се забравя, че те тръгват от много по-ниска икономическа база от западноевропейските страни и последствията за тях могат да са опустошителни, ако не ускорят реформите и не наблегнат на иновациите.