„Разпети четвъртък" за бившия министър Николай Цонев, разказва от първата си страница „Стандарт"
Разпети четвъртък прати в ареста бившия военен министър Николай Цонев. Заедно с него бяха закопчани столичният съдия Петър Сантиров и бившият главен секретар в Министерството на финансите Тенчо Попов. Двамата трябвало да дадат 60 000 евро рушвет на следовател, който да потули едно от делата срещу Цонев. Ексминистърът бе задържан зрелищно във ВМА от маскирани спецполицаи. В акцията участва и зам. градският прокурор на София Роман Василев

"Тъй като сте абсолютен престъпник, долу на земята!", лично командва обвинителят, става ясно от видеозаписа на МВР. Според разследването Цонев е записан с бръмбари как иска от Попов да му реши проблема с подкуп.

Бившият ковчежник потърсил помощта на съдията Сантиров, който е брат на жена му. Следователят обаче алармирал прокуратурата за предложения рушвет.
Още по темата от „Стандарт"

„Закопчаха ексминистър, съдия и главсек", информира за вчерашната акция на МВР от първата си страница „Монитор"
Бившият военен министър Николай Цонев, съдия от Софийския градски съд и висш ексчиновник от финансовото министерство бяха арестувани вчера по обед в столицата. Тримата са замесени в афера с предлагане на подкуп от 60 000 евро, съобщи вчера зам. главният прокурор Бойко Найденов.

Тлъстият рушвет давал бившият военен №1, за да бъде спряно водено разследване за злоупотреби в Министерството на отбраната. Цонев щял да отговаря за сключената сделка от военните на стойност 120 милиона лева, която според разследващи е неизгодна за държавата.

Посредници при даването на подкупа били съдия Петър Сантиров и бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Двамата бяха задържани от агенти на родното ФБР и антимафиоти по време на предаването на първия транш от рушвета. Схемата издънил следователят от Националното следствие Петьо Петров, до когото трябвало да стигнат парите.

Преди 3 седмици магистратът подал сигнал, че му е направено предложение да смачка разследването по сделката "Странджа 2" между военните и фирма "Електрон прогрес" за опъване на оптичен кабел. Офертата идвала от министър Цонев, който разбрал, че проверката по случая срещу него отива към съд. За да се скъса връзката между него и следователя, бившият шеф на военните решил да използва двама посредници. Той се обърнал към ексглавния секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов. Двамата се познавали и били добри приятели от времето, когато страната беше управлявана от тройната коалиция. Попов се съгласил да помогне и веднага се свързал със съдия Сантиров.

Магистратът от Софийския градски съд и бившият финансист имали роднинска връзка - сестрата на Сантиров е женена за Тенчо Попов, довериха разследващи. След като разбрал за офертата съдията казал, че той лично не може да блокира разследването, но може да се свърже със следователя, който го води, тъй като двамата се познавали покрай работата си и също били приятели. Вместо да вземе парите обаче, разследващият от Националното следствие Петьо Петров пуснал сигнал в ДАНС.

Агентите от родното ФБР взели решение следователят да „се включи" в играта, за да успеят да запишат предложенията за подкуп. Веднага на подслушване били включени телефоните на Цонев, Попов, Сантиров и следователя. Освен това в кабинета му в Националната следствена служба били поставени „бръмбари" и видеокамера, която записала няколко от срещите. Един от разговорите по уточняване начина на предаването на парите бил проведен в кафене. Мястото на срещата предварително било уговорено и така спецченгета успели да поставят бръмбари в масата, на която седнали в заведението, научи "Монитор".
Още от статията на „Монитор"

„МВР нанесе най-мощния антикорупционен удар досега", обобщава от първата си страница „Сега"
Мощна акция срещу корупцията в най-високите политически и магистратски среди осъществиха вчера прокуратурата, МВР и ДАНС. В София бяха арестувани бившият министър на отбраната Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд (СГС) Петър Сантиров и Тенчо Попов, бивш главен секретар на Министерството на финансите от времето на Милен Велчев. Тримата са обвинени, че са предложили подкуп на длъжностно лице.

Те са се опитвали да манипулират разследване срещу Николай Цонев за нанесени щети за над 120 млн. лв., което още се работи в националното следствие. Наказателният кодекс предвижда до 10 години затвор и глоба до 15 хил. лв. В неделя се очаква прокуратурата да поиска от съда постоянното им задържане.

Схемата на подкупа е класическа, разказаха разследващите. Преди двайсетина дни съдията Сантиров отишъл при следователя по делото Георги Петров и му предложил пари, за да събере негодни доказателства за повдигане на обвинение и да манипулира назначените експертизи. Първоначално офертата предвиждала и 20 000 евро за вещите лица, но при преговорите сумата намаляла до 10 000. "В рамките на тези 2-3 седмици се проведоха няколко срещи, които бяха документирани. Уточняваха се параметрите - какво се иска и какво се предлага на следователя", разказа зам. главният прокурор Бойко Найденов.

Самият Сантиров бил потърсен от Тенчо Попов, с когото са роднини. Попов пък бил близък на Цонев по линия на НДСВ. Георги Петров изслушал офертата на Сантиров и подал сигнал в прокуратурата. Вчера сутринта следователят, оборудван със СРС-та, отишъл да получи парите в офиса на съпругата на Попов - Антония. Задържането станало, докато Попов предавал на следователя първите 20 000 евро от обещаните 60 000. По-късно в дома му в кв. "Гоце Делчев" е задържан и съдия Сантиров, съобщи МВР. Не е ясно каква комисиона е трябвало да вземат двамата посредници.
Още от статията на „Сега"

„10 години Николай Цонев просперираше на гърба на военните", анализира дейността на бившия военен министър „Сега"
Няма нищо по-обезкуражаващо в борбата с корупцията от гробовното мълчание, в което потъват разследвания, направени с много усилия и нерви. Години наред в. "Сега" разследваше скандални сделки на бившия военен министър Николай Цонев. Материалите обикновено стигаха до прокуратурата, по тях се образуваха проверки, но никога не бяха констатирани и най-малките нарушения. Въпреки очевидните факти за конфликт на интереси и заобикаляне на закона, които никой не опровергаваше.

Николай Цонев също не бе безразличен към една от малкото медии, които се осмеляваха да задават неудобни въпроси. Той многократно се е опитвал да влияе, дори си е позволявал да отправя откровени заплахи. След като разбра, че разработките няма да бъдат спрени, той на няколко пъти се жалваше от "Сега" в етичната медийна комисия.

През 2005 г. за пръв път попитах тогавашния военен министър Веселин Близнаков дали смята, че е нормално директор в Министерството на отбраната да продава хляб на армията чрез собствената си фирма. Ставаше въпрос за Николай Цонев, който по това време беше изпълнителен директор на ИА "Социални дейности на МО". А една от фирмите, в които той е съсобственик - "Нилана" ООД, беше сключила договор след порочен конкурс да доставя хляб и хлебни изделия на голяма част от поделенията в армията. Тогава Близнаков отговори, че ще провери, а Цонев бе саркастично откровен пред "Сега" - обясни, че не се интересувал изобщо от делата на фирмата си, а искал да получава от нея "само парички".

Случаят с "Нилана" заслужава да бъде припомнен, защото е своеобразна класика за конфликт на интереси. Цонев притежава 191 дяла, което е малко над 31% от фирмата. Негови съдружници са Николай Тапаров и Йордан Воденичарски. Тримата са приятели на бившия министър на отбраната Николай Свинаров покрай първия му братовчед Цветан Начев. Начев и Тапаров са съученици от 7-а гимназия в София. В началото на демокрацията пък всички те - Начев, Тапаров, Воденичарски и Цонев, участват в създаването на скандалната Международна ортодоксална банка. В "Нилана" ООД 31% държи и панамската фирма АД "Амтек груп инк". "Нилана" ООД е създадена през 1993 г. след приватизацията на хлебозаводите в кв. Княжево и Подуяне.

Иначе Цонев винаги е твърдял, че е горд, че е офицер от българската армия. Негови авери разказват, че още като зам.-командир в поделението в Дупница е проявил бизнес нюх в търговията с хлебни изделия. Тогава на войниците се полагали безплатни банички, които незнайно как се озовавали в казармената лавка - вече с цена. От армията Цонев се уволнява през 1992 г. и се отдава на бизнес - приватизира хлебозаводите в Княжево и Подуяне. По това време се затвърждава и приятелството му с Николай Свинаров, който като адвокат също работи по приватизацията на завода в Княжево.

Но любовта ръжда не хваща. И през 1999 г. о.р. подполк. Цонев се връща в Министерство на отбраната, където две години е директор на дирекция "Управление на доставките". Това определено е една от "най-хубавите" дирекции. По това време в армията все още има наборни бойци, които се хранят по три пъти на ден. В складовете на армията ежедневно влизат стотици хиляди тонове храни, а договорите за тяхната доставка винаги са били съмнителни. За кратко снабдяването с храни беше поверено на командирите на поделенията, но тяхната дейност секна в момента, когато започнаха да отчитат, че са купували агнешко месо по 20 лв. за килограм.

През 2001 г. старият приятел Николай Свинаров става военен министър, а Цонев - негов съветник. През 2002 г. Цонев оглавява службата за социални дейности към министерството. Точно там и се развихря. Към социалните дейности са всички хотели и почивни домове на армията по морето и в планината. И Цонев сключва стотици договори с различни фирми - за чистене, пране, готвене, аниматори, яхтени круизи и др. Договори за милиони. Агенцията организира и екскурзии в чужбина, а Цонев обича да дарява близките си служители с безплатни воаяжи.
Още от статията на „Сега"

„Леви и десни критикуват 60-те мерки на кабинета", обобщава „Сега"
Антикризисните мерки на правителството, работодателите и синдикатите вчера бяха разкритикувани и отляво, и отдясно, макар и с различни аргументи. Това се случи, след като финансовият министър Симеон Дянков представи за 2-3 минути пред депутатите предложенията за борба с кризата. Сините не се обявиха пряко срещу плана с 60-те точки, но заявиха, че той крие много рискове. От левицата пък прогнозираха, че след 2-3 месеца страната ще има нужда от нови мерки, защото набелязаните от тристранката няма да помогнат.

"Имам опасението, че мерките са краткосрочни и че от лятото или началото на есента ще се търсят нови", коментира Георги Първанов, въпреки че обеща да подкрепя правителството. Той за пореден път намекна, че кабинетът трябва да отпусне бюджетния дефицит и държавата да харчи повече.

"Отсега трябва да се мисли за нов кръг мерки, защото тези не могат да покрият дори натрупания от началото на годината дефицит", заяви депутатът Пламен Орешарски. По негови оценки планът ще подсили приходната част на бюджета с не повече от 400 - 500 млн. лв., въпреки че управляващите очакват тройно по-голям ефект - 1.5 - 1.6 млрд. лв. Планираните 750 млн. лв. от приватизация и продажба на въглеродни емисии не се отразяват на бюджетните сметки - те влизат не в хазната, а във фискалния резерв и не намаляват дефицита, поясни Орешарски, но призна, че е възможно това положение да се промени.

"Мерките трябваше да са насочени към икономии на разходи", коментира лидерът на ДСБ Иван Костов. И според него не е реалистично да се очаква в бюджета да влязат 500 млн. лв. от продажба на емисии, при това през 2010 г. "Страхът от реформи в ГЕРБ очевидно е по-голям от страха от кризата", каза Костов. "Нужен е по-смел и мащабен план", добави лидерът на СДС Мартин Димитров.
Още от статията на „Сега"

„Анекси надуват дефицита до 9,5 милиарда", обобщава „Монитор"
Последната скрита "бомба", оставена от предишното правителство, са финансово необезпечените договори, заяви финансовият министър Симеон Дянков в интервю по bTV. Когато е встъпвал в длъжност през юли миналата година, предшественикът му Пламен Орешарски е трябвало да му каже, че в следващите месеци ще бъде неприятно изненадан с 9,5 млрд. лева заради тези анекси.

Вицепремиерът обясни, че договори са подписвани през 2006 г., 2007 г. и 2008 година, в което нямало нищо лошо, но в края на 2008 г. и началото на 2009 г. предизборно са подписвани и анекси, които увеличават цената им. Промените в договорите не са представени във финансовото министерство и са извън бюджетните закони за 2008 г. и 2009 г. и според Дянков това нямало нищо общо с инвестиционната политика, а само с предизборната.

150 анекса са подписани главно през ноември ­ декември 2008 г. и през пролетта на 2009 г. Трудно е да си представим как по време на дълбока криза инвестиционният цикъл, както твърди Орешарски, внезапно се е увеличил толкова много, заяви вицепремиерът.

Понеже тези анекси са определени извън бюджетните закони и за 2008, и за 2009 г., защото това са двете години, когато анексите са подписвани, те би трябвало да бъдат анулирани.

Дали могат обаче да бъдат анулирани, това е работа на прокуратурата. Разбира се, фирмите, които са ги подписвали, няма да бъдат радостни от това, няма да бъдат доволни. Някои от тях вече са взели кредити, една голяма част от работата е свършена и определено те също ще си търсят правата в съда. Не е ясно, поне за мен, как ще свърши тази работа. Но тук въпросът е, че изведнъж изникват още искове към бюджета, които ние досега ги нямахме, възмути се Дянков.
Още от статията на „Монитор"

„Медузите пробутали скрап вместо рейсове", разкрива „Стандарт"
Напълно бракувани, а не дори рециклирани автобуси пробутали за возене на гражданите на Варна задържаните в операция "Медузите". С нея МВР удари известни фигури в политическия и обществения живот в морската столица. Акцията бе извършена в сряда със заповед на вътрешния министър Цветан Цветанов. В ареста бе задържан председателят на общинския съвет във Варна и член на Изпълнителното бюро на БСП Борислав Гуцанов. Белезниците щракнаха и около ръцете на скандалноизвестния в града едър бизнесмен Даниел Славов-Дънката, както и на шефа на общинското предприятие "Градски транспорт" Пенчо Пенев и главната му счетоводителка Йоана Кръстева. Задържаните са обвинени в длъжностни престъпления в големи размери, присвояване, сключване на неизгодни сделки и престъпление срещу правосъдието - по-точно подбуждане към лъжесвидетелство и съставяне на документи с невярно съдържание

Закупените общо 51 автобуса в периода 2003-2007 година са бракувани, но са били представени за рециклирани, каза вчера за "Стандарт" окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Той обясни, че арестуваният бизнесмен Даниел Славов е бил посредникът и контролирал с няколко фирми въпросните три сделки. Според разследващите те са за общо 2 милиона евро, а още толкова са откраднати.

Когато стартирала мегадалаверата през 2003 г., е бил теглен кредит от 500 хиляди евро за нови автобуси, на шофьори и служители в "Градски транспорт" са им вземали по 1 лев от социалните придобивки за обновяване на автопарка. Това разкри Кольо Дамянов, пенсиониран работник от общинската фирма. Възрастният човек се спря на масата за събиране на сигнали за корупция в общинския съвет, която стартира вчера в центъра на площад "Независимост" и е организирана от Националната асоциация на българския бизнес. "Решението да се лишим с лев от дневния порцион храна беше взето доброволно на общо събрание на служители и работници в предприятието", потвърди и синдикалният лидер Тянко Георгиев. Той припомни, че тогава е излязла наредбата, която забранява движението на 20-годишни автобуси, а автопаркът бил в окаяно състояние. "Бяхме пред дилема да работим и доброволно да дадем парите или да отидем на борсата", спомни си Георгиев. Тогавашната акция била прецедент в страната и се провела също както някога "Форд" се обърнал за помощ към хората си, за да запази работните им места, направил паралел синдикалният шеф.
Още от статията на „Стандарт"

„България е най-стабилна на Балканите", анализира в „Монитор" проф. Арх. Христо Генчев
България в стопанско и финансово отношения е по-стабилна от всички свои съседи. Колкото и да сме малки ­ ние сме донори на международния пазар. България вече изгладува тези 20 години и това в момента е предимство. Защо сме по-стабилни? Румъния получи 20 млрд. заем. Сърбите се борят за няколко милиарда, помагат им руснаците. Гърция е затънала до уши ­ 300 млрд. Това е колосална сума. Човек прави такива разходи само ако предварително е решил да не ги връща. И тъй като не са идиоти, значи са обратното. Хора, разсъждаващи по друг начин. Техният интерес е темата за световната икономическа криза да се задълбочава, да се превръща в паника, да повлича и здрави икономики.

Затова българските медии трябва да информират и успокояват обществото. Те трябва да му показват евентуалните опасности, които се задават, които не са родени тук, но ги понасяме. Но не бива темата за кризата да се превръща във второ пришествие. Трябва да се помага на българина да открие точното си поведение.

Германците знаят как се действа при криза още отпреди няколко години. Те издадоха наръчник ­ как трябва да се посрещне кризата, какво трябва да правят с влоговете си, как да инвестират своите активи.

Никога не е късно и ние да постъпим по този начин, разбира се, но струва ми се, че не откриваме тази опасност. Мнозина се страхуват, защото е доста отговорно. Това би трябвало да го кажат икономисти и финансисти. Не може целият обществен разговор да се свежда до това, откъде да се вземат 100-200 млн. евро. Трябва да се апелира към хората. Колкото и да не са състоятелни българите, сравнено с едно западноевропейско равнище, българите все пак държат в банките близо 50 млрд. лева депозити. Това е колосална сума ­ това са 25 млрд. евро.

Това са българските пари и те трябва да знаят как да действат с тях. Не може да се делегира това право на една, просто на една друга институция външна като една унгарска, гръцка и дори българска банка. Няма съмнение, че една гръцка банка, която се подхранва основно с български депозити, една гръцка банка, която е свързана с гръцката държава, не може да не усети задаващата се криза в Гърция. Не може да се каже, че гръцката банка само защото е регистрирана в България, е българска. Но това не важи само за гръцката ­ това важи и за унгарската, руската, италианската банка. Но темата за банките е много, ужасно много деликатна тема.

Не мога да кажа, че гърците действат по-умно от нас. Когато човек води страната си към фалит, това е престъпление.
Още от статията на „Монитор"

„От май доплащат за скъпи коли и имоти", казва в интервю за „Стандарт" министърът на финансите Симеон Дянков
Г-н Дянков, антикризисните мерки вече са приети, какви допълнителни приходи в бюджета се очакват и с колко ще се свият разходите?
- Общата сума на пакета е над 1,6 млрд. лева. 59-те мерки и допълнителната 60-а мярка, за която почти постигнахме съгласие в тристранката, предвиждат 800 млн. лв. рязане на разходи, главно в администрацията, и 800 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета.

Защо за мерките се заговори сега, а не при приемането на бюджета за 2010 г.?
- Антикризисни мерки е трябвало да се направят в края на 2008 г., но предишното правителство не е предприело. Отчасти затова кризата в България е толкова дълга, докато страни като Полша, Словакия и Словения вече излизат от нея. Затова мерките не са антикризисни, а за подкрепа и растеж. На 27 юли 2009 г., когато предишният министър на финансите Пламен Орешарски предаде властта, каза, че оставя фиск без дефицит. Но се оказа, че това не е вярно. През юли имаше рекорден дефицит от 565 млн. лв., а за седемте месеца на 2009 г. дефицитът беше 350 млн. лв. Освен тази изненада предишното правителство остави приходи със 7,5 млрд. лв. по-малко от заложеното в бюджета за 2009 г. и задължения в допълнителни анекси за над 2 млрд. лв. Ако Орешарски беше честен, трябваше да каже, че оставя дефицит от 10 млрд. лв. Още миналия август направихме съкращения, но ако знаехме ситуацията, те щяха да бъдат по-големи. Оказва се, че анекси има в 13 министерства. Явно така се е действало. Но ние сме различни и ставам по-голям оптимист, защото има огромна разлика между това, което те са правили и което ние правим. Въпрос на време е, макар и по-бавно, отколкото очаквах, да излезем на съвсем друго, по-високо ниво на държавно управление.

Разходите за администрацията ще бъдат свити с 10%. Това ще се отрази ли на заплатите на чиновниците?
- Може да се отрази и на заплатите. Но в министерствата, които са си изпълнили решената още през октомври оптимизация на персонала с 15% - като министерството на финансите, няма да се пипа фонд "Работна заплата". В министерствата и агенциите без оптимизация, които са около три-четвърти от администрацията, вероятно ще се намалява и фонд "Работна заплата".

ДДС засега няма да се увеличава, но при какви условия данъкът ще остане без промяна?
- Това беше голямата борба и засега големият успех от работата на тристранката. Поставихме условие - ако успеем да постигнем допълнителни бюджетни средства над 1,5 млрд. лв., ДДС няма да се вдига. Затова трябваше време да достигнем до консенсус за мерки на стойност 1,6 млрд. лв., което беше и главната ни цел. Но има едно голямо "ако" и премиерът Бойко Борисов го заяви. ДДС няма да се вдига, ако се развалят анексите за над 2 млрд. лв. и ако няма нови неприятни изненади, оставени от предишното правителство.

Възможно ли е тези анекси да бъдат развалени?
- Да. По това вече работи прокуратурата. Разчитаме на експертите от Агенцията за държавна финансова инспекция за законосъобразността на обществените поръчки. В това е надеждата ни - ако не всички, то поне голяма част ще бъдат обявени за нищожни. В противен случай анексите ще имат голямо отрицателно влияние върху бюджет 2010, но и върху бюджетите за 2008 г. и 2009 г. Може да се наложи ревизия на бюджетите за 2008 г. и 2009 г. Това ще подрони авторитета ни в Европа, който градим в продължение на осем месеца. Европа ни смята заедно с Естония за отличниците във фискалната дисциплина и сега с тези нови разкрития за неправомерно подписани анекси извън закона за бюджета внезапно може да се окаже, че България не е била чак толкова дисциплинирана при предишното правителство.

Тези анекси може ли да ни отдалечат от еврозоната?
- Да, има вероятност. От това, което видяхме, преди документите да влязат в прокуратурата, има реална опасност доверието на Европейската комисия и Европейската централна банка към България да се подрони. Особено в ситуация, в която през последните месеци всички погледи бяха върху Гърция. Тя има два проблема. Първият е огромният дефицит, но вторият, и може би по-важният е, че предишни гръцки правителства са манипулирали данните. Може да се окаже, че предишното правителство на тройната коалиция също е манипулирало данни. Това, което правим в момента, е не да шмекеруваме като Гърция, а веднага след като имаме данните за анексите, да правим нотификация към Евростат, ЕЦБ и Европейската комисия. Така им казваме - това е голяма неприятна изненада за нас и за българския народ, но веднага го обявяваме и ви каним да проверявате всички сметки.

Синдикатите поискаха Агенцията за държавна финансова инспекция да провери "Булгаргаз", НЕК и БДЖ. Ще разпоредите ли такива проверки?
- Да, вече съм подписал проверката в "Булгаргаз". Ще разпоредя и другите проверки, които ще започнат след празниците.

Какви приходи очаквате от данък "лукс"?
- От данък "лукс" за тази година очакваните приходи са 35 млн. лв. С него ще се облагат имоти с данъчна оценка над 300 000 лв. и коли за над 70 000 лв. 2010 г. вече е започнала и част от данъците са платени. По-високата ставка за скъпите жилища и коли може да влезе в сила от 1 май. И на месечна основа ще се изчисли допълнителната сума, която ще трябва да се плати. От данъка ще има по-голям ефект през 2011 г., защото това не е временна мярка.
Още от интервюто на „Стандарт"