Според наскоро публикуваните данни на Националния статистически институт икономиката на България е нараснала с цели 6.6% в реално изражение през второто тримесечие на 2006 година. Това е изключително добро постижение за българската икономика, която - при благоприятно развитие през следващите месеци, би могла да отбележи и рекорд по отношение на икономическия растеж за цялата 2006 година.

По отрасли, картината е следната - земеделието отбелязва спад от около 2% спрямо същия период на предходната година и за първото полугодие произвежда добавена стойност за малко под 1.1 милиарда лева. Индустрията отбелязва реален ръст от около 9% и произвежда добавена стойност за 6.1 милиарда лева. Услугите нарастват с около 5% и допринасят около 10.8 милиарда лева.

Причини за растежа

По отношение на делението държавен - частен сектор, резултатите са разнопосочни. Частният сектор нараства с 8%, а държавният отбелязва спад от над 1%. На практика, целият ръст на икономиката за поредна година се дължи на частния сектор. Това всъщност е една от важните причини за ускоряване на растежа на икономиката -процесът на приватизация /макар и бавен/ и бързият ръст на частния сектор постепенно стопяват държавния сектор в икономиката и по този начин благоприятстват нарастването на производителността и развитието.

Износът и вносът нарастват с двуцифрени темпове в реално изражение и външната търговия като дял от брутния вътрешен продукт достига 154.4%. Както показват множество изследвания, външната търговия е важен източник на нарастващи възможности и благосъстояние, особено в малки икономики като българската. Това се потвърждава и от данните в България - увеличаването на темповете на икономически растеж става едновременно с увеличаване на международната размяна.

Говорейки за причините за относително високите нива на икономически растеж, не можем да пропуснем няколко важни фактора - стабилността, която носи валутният борд и фискалната дисциплина, намалението на преките данъци и осигуровките през последните години, известно подобряване на бизнес средата и привличането на нарастващ обем чужди инвестиции. Не бива да пренебрегваме и значението на местните спестявания и инвестиции, които след преструктурирането и приватизацията на банковия сектор много по-бързо и лесно се насочват към бизнеса.

Проблемът със земеделието

Важно е да отбележим и едно продължаващо дългосрочно негативно развитие - спадът на производството в земеделието. Като дял в брутната добавена стойност земеделието допринася едва 6% през първото полугодие на 2006 година при положение, че през 1996 година делът му е бил над 11%. По-фрапиращото е, че ако сравним земеделското производство през първото полугодие на 2006 година с това през 1998 година виждаме, че дори номинално се отбелязва спад - от 1.3 милиарда лева през 1998 година на 1.1 милиарда лева през 2006 година.

Тук е добре да имаме предвид, че земеделието е най-силно субсидираният отрасъл в икономиката - както от българския бюджет, така и от страна на европейски фондове /чрез програма САПАРД/. Въпреки огромните субсидии, отрасълът отбелязва дългосрочен спад. Вероятно дори е вярно обратното - именно субсидиите в земеделието създават такива стимули, че резултатът от тях е негативен. Тук, разбира се, роля играе и забраната за покупка на земя от чужденци, която дълги години съществуваше в българската конституция и съответно не е учудващ малкият обем инвестиции, насочени към земеделско производство.

Дългосрочният поглед

Както посочихме, земеделието произвежда номинално по-малко отколкото през 1998 година - първата година след хиперинфлацията. По-интересно е сравнението при услугите и индустрията. Ако през първото полугодие на 1998 година индустрията е произвеждала по-малко от 3 милиарда лева продукция, то през 2006 година числото вече е двойно по-голямо - над 6 милиарда лева. При услугите скокът е още по-висок - от 4.4 милиарда на почти 11 милиарда.

Частният сектор през първото полугодие на 2006 година допринася над 14 милиарда лева - при около 9 милиарда през 1998. Държавният е спаднал от 5.3 на 3.7 милиарда лева. Като дял от БВП държавният сектор вече е само 17% от икономиката при почти 50% преди едно десетилетие и почти 100% преди две десетилетия.

Интересен и позитивен е фактът, че средният икономически растеж за последните 4 години (над 5%) е по-висок от растежа за предходните 4 години (4%). Това потвърждава тезата, че с напредване на приватизацията и реформите и с установяване на стабилността в резултат на валутния борд икономическият растеж постепенно се ускорява.

Дългосрочният проблем

Според ново изследване на МВФ при сегашните темпове на развитие на България ще й бъдат необходими почти 7 десетилетия, за да достигне 90% от средния доход на човек от населението в Европейския съюз. В допълнение, за последните 10 години разликата в доходите между България и Естония се е увеличила от 7 процентни пункта до 28 и в момента доходът на човек в Естония е почти двойно по-висок от този в България. Така, дори след изключително добро икономическо развитие през последните години, България продължава да изостава от лидерите в групата на бившите социалистически страни. Още по-показателен е фактът, че докато икономическият растеж в България е 6.6% и ние го считаме за рекорден, в Естония също има рекорден растеж, но той е 12% в реално изражение.

Естонският пример показва как една страна може да постигне много висок икономически растеж чрез бързи икономически реформи. Естония е между 40 и 50 места пред България по отношение на икономическа свобода и бизнес среда, това е страната, която първа в Европа въведе плосък данък и нулев данък върху реинвестираната печалба. За да повтори същия успех, правителството на България ще трябва да предприеме по-радикални и реформаторски стъпки по отношение на повишаването на икономическата свобода, подобряването на бизнес средата и намалението на данъчното облагане.