След като цените на петрола се покачиха рекордно през изминалите няколко години, а ОПЕК държи в „мъртва хватка" потребителите на суровина и заплашва във всеки един момент да намали дневните си добивни нива, светът започва да търси алтернатива на досегашните енергийни източници.

В момента САЩ инвестира десетки милиарда долара в разработването на най-голямото петролно поле извън Саудитска Арабия, а именно петролните пясъци в канадската провинция Албърта.

Заедно с тази нова петролна треска, дойдоха и адекватните въпроси, като какво количество петрол може да се добие от това поле. Според отделни източници, възможностите на пясъчните полета в Канада са между 6 и 10 млн. барела дневно, което е почти половината дневно потребление на САЩ и спокойно може да замени целия внос на суровина от Близкия Изток.

Единственият проблем в цялата розова картинка, е че може да се окаже, че тези цифри са доста преувеличени. 

За производството на един барел с чист суров петрол от мръсните и гъсти петролни пясъци се използва чудовищно количество вода и електричество, както и огромен брой заети работници.

„Хората си мислят, че може веднага да започнем да добиваме по 8-9 млн. барела петрол дневно и да спасим света", това заяви шефа на петролна фирма в провинция Албърта. „Това разбира се просто няма как да се случи", продължи той.

Това не означава, че петролните пясъци няма да се превърнат във важен енергиен източник. Триста километра северно от Едмънтън се намират петролните пясъци, които заемат територия с големината на щата Флорида. От това поле вече се добиват над 1 млн. барела дневно.

Американските енергийни гиганти като ConocoPhillips и ExxonMobil, както и Royal Dutch Shell  са най-големите играчи в това ново начинание.

Достигането до продукт, който е близък до чистия суров петрол изисква специален метод за преработка.

Единият възможен начин е заимстван от технологията за работа в открити мини, където пясъкът се изкопава, а след това се третира с пара, вряла вода и сода каустик, за да се получи нужната суспензия.

Новият продукт се поставя в специален сепаратор, където твърдите частици остават на дъното, а ценния материал остава на повърхността и се събира внимателно. Този материал се подгрява отново, за да се извлекат само най-чистите му съставки, които вече представляват чист суров петрол, готов за преработка. 

Вторият метод включва инжектиране на огромно количество водна пара дълбоко под повърхността на земята в полетата с петролен пясък. В резултат на тази процедура се образува готовата суспензия, която се изпомпва от втори кладенец, пробите в близост до входната точка за парата.

Вторият процес елиминира огромното разкопаване на терена и превръщането му в „лунен пейзаж", но пък използва огромно количество енергия за производството на пара. Според специалисти, нужната енергия за производството на един барел петрол от канадските пясъци се равнява на 0.7 барела чист петрол. Което е още по-фрапиращо, в момента голямата част от енергията за производството се добива от природен газ, който е много калоричен и чист като гориво.

„Това е като да използвате хайвер, за да произвеждате заместител на филета от рак", това е становището на шефът на Канадска организация за опазване на околната среда.

Според експерти, по-голяма част от природния газ на Канада в момента се изнася в САЩ, а при евентуално разгръщане на производството в петролните пясъци, това вече няма да е възможно. Дори може да се наложи, Канада да внася газ от Аляска. Според други, възможно е построяването на ядрена електрическа централа, която да доставя нужните феноменални количества електроенергия.

Следващият проблем е водата. В двата метода за добиване на петрол се използва огромно количество вода, около 2 барела от „живителната" течност за 1 барел петрол.  Дори в момента, когато се добиват 1 млн. барела петрол на година, започват да се чуват все по-негативни мнения на еко-защитниците, че се пресушават и замърсяват близките реки.

Не на последно място идва и проблема с работната ръка. Най-близкия град до пясъчните петролни полета е Fort McMurray. Там в момента на работник в градското кино се заплаща по $10 щатски долара на час, а на портиера в хотела се заплаща по $17 на час.

По-квалифицираните работници получават по $80,000 годишна заплата, като дори не се налага да работят извънредно. Това е почти два пъти средното заплащане в САЩ. Така че човешкият фактор също би оскъпил изключително много целия проект.

Отново трябва да се върнем към въпроса- колко точно може да се добива от полето в Албърта?

Канадското правителство и фирмите от бранша предвиждат около 4 млн. барела дневно до 2015 г., което е почти равно на дневното производство от петрол на САЩ в момента.Има и по-големи скептици, като Американската енергийна агенция, чийто прогнози са за не повече от 2.3 млн. барела дневно до 2015 г.

Едно трябва да е ясно, петролните пясъци в Канада може да започнат да задоволяват определен процент от дневното потребление, но никога няма да станат основен източник на суровината, каквито са страните от ОПЕК например.