Венецуела, Боливия, Еквадор: новият соцблок на Южна Америка. Левицата там процъфтява в страни, чиито доходи завсият преимуществено от петрол и природен газ. Социализмът, пророкуван от Уго Чавез за целия латиноамерикански регион през XXI век, се базира на преразпределение на това петролно богатство от касите на чуждестранните концерни към финансирането на социални програми и други държавни разходи, обяснява Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Последният удар на социалистите е, че президентът на Еквадор Рафаел Кореа постави с убийствен данък претролните компании на територията на управляваната от него страна пред свършен факт. Окрилен от победата на политическия си алианс в законодателното събрание в края на септември, Кореа постанови добивните предприятия от страни като Испания, Франция, Бразилия, Китай и САЩ в бъдеще да внасят 99% от всички „прекомерни приходи" в държавата.

Това касае всички приходи, резултиращи от превишението на една базова цена на петрола от 24 долара за барел. Предишното правителство бе въвело 50% вноски за държавата. Според новите допълнителни приходи от данъци, в държавата ще постъпят още 840 млн. долара, или близо 2% от БВП.

Когато повечето петролни договори на Еквадор бяха преустановени през деветдесетте години, международната цена на петрола бе далеч от сегашните над 90 долара за барел. Затова концерните бяха готови за нови договаряния. Обаче самоволният акт на Кореа ги накара да се чувстват излъгани. Нямаше покана в министерството на енергетиката, в която да се обсъди бъдещата съвместна работа. В някои международни концерни-майки дори в началото са искали да прибягнат до международното право.

„Да се мисли, че с данък от 99% върху извънредната печалба може да се работи, не е реалистично", казва шефът на испанското петролно дружество Repsol. Но испанската компания имала относително малко  производство (1% от добива на концерна) в Еквадор: „Ако Еквадор ни иска, оставаме, ако не ни иска - остават международните съдилища".

Американски компании са намекнали за арбитражен съд на Световната банка, обаче главният прокурор на Еквадор от своя страна е заплашил компаниите с цялостна забрана, ако не се подчинят на новите условия.

Анализаторите виждат в постъпката на Еквадор опасност от драстично съкращаване на инвестициите от страна на частните петролни концерни и постепенен спад на петролодобива. Предни години нефтените капиталисти компенсираха спада в добива на държавния концерн Petroecuador, но сега производството на черното злато пада на широк фронт: през юли и август 6.3% по-малко от месеците на предходната година.

По сходен начин се развиха нещата в Боливия, където държавният глава Ево Моралес през май 2006 изпрати военните на нефтените и газови полета, за да натрапи на чужденците новите си условия. По-рано държавата получаваше близо 20% от приходите от добива на нефт и газ, а сега концерните като Repsol и бразилския Petrobras трябва да се разделят с до 80% от добива. Боливийският държавен бюджет за пръв път бележи излишъци.

Обаче и там липсват инвестиции. Бразилският Petrobras, досега едновременно най-голям инвеститор, производител и доставчик в боливийската газова индустрия, след едностранната промяна на договорите от правителството сега иска да инвестира само минимално неободимото за поддържане нивото на производство. Тъй като производството на природен газ в Боливия става недостатъчно, правителството бе принудено да иска доставки на газ от Аржентина.

Шефът на страната с най-големи запаси на петрол в Западното полукълбо, Уго Чавез, обеща помощ на побратимените правителства на Еквадор и Боливия. Венецуела гарантира на партньорите си милиардни инвестиции в нови петролни рафинерии и съоръжения за добив на газ.

Малко неща от това са се случили досега. На Венецуела е трудно да поддържа собственото си производство, след като Чавез низвергна концерните Exxon Mobil, BP, Total, Chevron и Conoco Philips. По данни на специалисти, Венецуела добива в действителност една пета или даже една четъврт по-малко петрол, отколкото оповестява правителството.

Щом Чавез пое кормилото през 1999, Венецуела с 3,3 млн. барела дневен добив бе в петорката на най-големите производители в света. Днес Венецуела не попада дори и в десятката с 2,4 млн. барела, отбелязва FAZ. Това засега изглежда не пречи особено на революцията на Чавез.