„Режат парите на майките”, „Антикризисният план на кабинета ще удари сериозно всички доходи”, „Октопод в енергетиката”, „Премиерът дава проекта АЕЦ "Белене" на прокуратурата”

„Режат парите на майките", информира от първата си страница „Стандарт"
Парите за майките може да бъдат орязани. Те ще се определят вече не на база заплатата през последните 12 месеца, а за 2 или 3 г. назад. Това е една от 35-те антикризисни мерки, които финансовият министър Симеон Дянков дава на работодатели и синдикати за дискусия в петък, научи "Стандарт". Целта е още със започване на работа жените да искат осигуровки върху пълния си доход, а не само след като забременеят. Така ще бъде прекратена масовата практика дамите да се осигуряват само 1 г., преди да родят, за да ползват майчински.

Имаме проект на антикризисен план с притеснително крайни идеи, каза за "Стандарт" зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. Една от тях е намаляване на платения за раждане и майчинството отпуск от 425 на 210 дни. Няма да се стигне до това, увериха от екипа на Дянков.
Още от статията на „Стандарт"

„Антикризисният план на кабинета ще удари сериозно всички доходи", обобщава от първата си страница „Сега"
В опит да се справи с падащите приходи и тежкото наследство на тройната коалиция управляващите обсъждат серия от драстични мерки за спасяването на бюджета в условията на икономическа криза. Планът с 28 антикризисни предложения, с който "Сега" разполага, е от две части - за намаляване на разходите на държавната администрация и за увеличаване на приходите от населението чрез орязване на ред социални придобивки.

Той е разработен от работната група, сформирана от премиера. Идеите ще се обсъждат със синдикатите и работодателите идния понеделник. Част от тях обаче вече бяха оповестени от правителството. Засега не е ясно какъв ще е финансовият ефект от прилагането на антикризисните мерки, нито каква бюджетна "дупка" би трябвало да запълнят.

В плана има идеи, които ако бъдат приети, ще нанесат тежък данъчен удар върху всички трудови доходи. Това ще стане чрез вдигане не на ставката, а на базата за облагане. Сега, преди да се начисли 10% данък, от заплатата се вадят здравните и социалните осигуровки. Идеята е вече да се облага целият доход, без да се приспадат осигуровките.

Според друга идея и хората, които получават само заплата, вече да попълват и подават декларации за дохода си. Сега това задължение е само за данъкоплатци, които си докарват и други възнаграждения. Специалните категории, които получават повече заплати накуп при пенсиониране, вероятно ще загубят тази привилегия. МС предлага обезщетението и за тях да е предвиденото по Кодекса на труда - между 2 и 6 заплати според стажа.

Въпреки тежката демографска криза правителството обмисля да посегне и към ред придобивки за бременните и майките. Срокът за получаване на обезщетения за бременност и раждане например може да бъде намален наполовина - от 410 календарни дни на 225. Това означава, че майките ще получават 90% от дохода си само 6 месеца след раждането, а не 12, както е сега. А месеците, които служат за база за изчисляване на обезщетенията за бременност, раждане и гледане на бебе, ще бъдат увеличени. Това вероятно също ще доведе до намаляване на обезщетението, тъй като е масова практика жените да се осигуряват върху по-голяма сума в месеците преди раждането.

Най-сериозни са промените при пенсионерите. Работната група предлага 10% данък върху пенсиите на голяма част от възрастните. Освободени от него ще бъдат само най-ниските пенсии. Вариантите са два - да се облагат парите над минималната пенсия, която е 136 лв., или пък за праг да служи социалната пенсия, която е 100.86 лв. Разчетите на МФ сочат, че средната пенсия в България за 2010 г. е 271 лв. Още по-тежки са мерките за работещите пенсионери. Те също са в два варианта - или те да вземат само заплата, или да получават половината от пенсиите си.
Още от статията на „Сега"

„Октопод в енергетиката", разкрива от първата си страница „Монитор"
Октопод действа в енергетиката. Димитър Желев и „Алианц" чрез съвместно дружество са прилапали 200 млн. лв. от застраховки. Престъпната схема в енергетиката е с договори без конкурси, разкри разследване на „Монитор".
Най-малко 200 млн. лв. са източени през последните 5 години от джоба на българските данъкоплатци чрез застраховки в енергетиката. Това е ставало посредством застрахователни полици, сключвани от държавните енергийни компании с точно определен застраховател - ЗАД „Енергия". 50 на сто от нея се държи от „Алианц България", контролирана от Димитър Желев. В голяма си част договорите са сключвани, без изобщо да се проведе търг или конкурс по Закона за обществените поръчки (ЗОП). В останалите пък победителят - ЗАД „Енергия", е бил предварително известен.

Това сочат данните от справка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с копие от която „Монитор" разполага. Според нея държавните компании от енергийния сектор са платили на застрахователя „Енергия" премии на обща стойност 311,207 млн. лв. В същото време като обезщетения за настъпили щети са изплатени едва 22,7 млн. лв.

Срещу притежаваните 50% в ЗАД „Енергия" държавните енергийни предприятия са получили всичко на всичко 1,5 млн. лв. Това са изплатените дивиденти за последните 5-6 г., сочи справката на енергийното министерство. Сумата е скандално ниска на фона на това, че за периода от 2000 г. до 2008 г. чистата печалба на ЗАД „Енергия" е 141 млн. лв.

Така, ако от премиите, получени от ЗАД „Енергия" се приспаднат платените пари за обезщетения и за държавния дивидент, се получава, че чисто застрахователят е прилапал над 288 млн. лв. Според експертното мнение на специалисти от застрахователния бранш обаче, ако договорите бяха сключвани прозрачно и по пазарни цени, а не „под масата", „Енергия" щеше да прибере премии от най-много 100 млн. лв. Това означава, че пряката щета за държавата от далаверата е от порядъка на 200 млн. лв.

В действителност схемата за точене на пари през застраховки в енергетиката действа още от 1998 г. Това е годината, в която „Енергия" получава лиценз за застрахователна дейност, който по онова време се издава от Националния съвет по застраховане към Министерския съвет. Веднага след получаването на лицензията между НЕК и ЗАД „Енергия" е сключена генерална застрахователна полица. По силата на парафирания тогава договор са застраховани всички сгради, машини и съоръжения на НЕК срещу индустриален пожар. Важна подробност е, че по това време НЕК все още не е „обезкостен" и в капитала му се намират 15 енергийни фирми, сред които АЕЦ „Козлодуй", „Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", приватизираните към днешна дата електроразпределителни компании (ЕРП) и други.
Още от статията на „Монитор"

„Премиерът дава проекта АЕЦ "Белене" на прокуратурата", информира „Класа"
Всички дейности и цялата им документация по строителството на АЕЦ „Белене" ще бъдат предоставени на прокуратурата за проверка. Разговори вече са водени с главния прокурор Борис Велчев, каза вчера министър-председателят Бойко Борисов при посещението си на площадката на „Белене". Той обясни, че разполага с доклад на ДАНС, в който ясно и точно са описани нарушенията при строежа на атомната централа.

До момента в площадката на АЕЦ „Белене" са инвестирани около 1,2 млрд. лв.

По думите на Борисов за разрушителни дейности и за подготвяне на новите изкопи за двата 1000 мвт блока са отишли 800 млн. лв. Други 400 млн. лв. са дадени за производство на оборудване за блоковете на централата.

„Управляващите говорят едни неща за енергетиката в Москва, в Брюксел - други, а зад Океана - трети". Така бившият министър на енергетиката Петър Димитров коментира идеята за прокурорската проверка за строителството на АЕЦ „Белене". Димитров посочи, че руската компания „Атомстройекспорт" е работила по поръчка на НЕК. „Ако съсипем проекта, както се правят настойчиви опити от страна на правителството, похарчените пари досега вероятно ще са загубени", допълни ексминистърът.

„Ако решим да спрем строежа на АЕЦ-а, ще трябва да извадим още 1,1 млрд. лв.", каза Борисов. Отделно страната ни трябва да покрива и 500 млн. лв. главница по заем, отпуснат от френската банка „БНП Париба".

Другият вариант за нас е да продължим по честен и открит начин строителството на централата, като намерим европейски инвеститор за нея.

Според Борисов до 2-3 седмици се очаква отговор във връзка с преговори с потенциални европейски стратегически инвеститори за АЕЦ „Белене".
Още от статията на „Класа"

„Вместо инвеститор в АЕЦ "Белене" влиза прокурор", съобщава „Сега"
"Има доклад на ДАНС за злоупотреби в АЕЦ "Белене" и още днес ще говоря с главния прокурор да направи проверка на всичките разходи по проекта". Това заяви вчера премиерът Бойко Борисов, след като инспектира заедно с енергийния министър Трайчо Трайков и шефа на НЕК Красимир Първанов площадката на втората атомна централа.

Работа на площадката на практика няма, а основите на централата са пълни с вода от дъждовете. Пред образувалото се езеро с размери 100 на 100 метра Борисов даде вчера импровизирана пресконференция. Той бе провокиран от информация на новия шеф на НЕК Красимир Първанов, според когото оборудването, което стои тук от години, се е обезценило наполовина. Според шефа на НЕК има възможност Русия да прибере старото оборудване, за да го използва за други проекти.

Видимо ядосан, премиерът се обърна към енергийния министър, сочейки водната площ: "Какво правим сега, а Трайков?", попита премиерът. И след мълчанието на Трайчо Трайков обясни, че "само този гьол струва на данъкоплатците 800 млн. лв."

Борисов отбеляза, че за АЕЦ "Белене" са похарчени 600 млн. евро само от "последния напън" да се строи, т.е. от 2004 г. насам. Отделно от това са харчовете, направени още по времето на Тодор Живков. Премиерът повтори становището си, че бихме приели финансиране на проекта от руска страна с предлаганите 2 млрд. евро, но "само ако се намери европейски инвеститор". Вчера премиерът отдели време и за среща с ръководителите на площадката. На въпрос на "Сега" дали им е обещал скоро да доведе западен инвеститор Борисов отговори: "Обещах им само сигурност".

Попитан за липсата на официален отговор от българска страна на руското предложение, премиерът заяви: "Какво значи нервничат?! Аз нервнича, целият български народ нервничи, защото тук се наливат милиарди от нашите джобове, а сега трябва да търся 150 милиона, за да имат осигуровки и да не страдат полицаите и военните".
Още от статията на „Сега"

„Европа се споразумя за Гърция, но мълчи за подробностите", обобщава от първата си страница „Дневник"
Финансовите министри на 16-те страни от еврозоната заявиха в късно понеделник, че са постигнали споразумение по техническите подробности за евентуално финансиране на задлъжнялата Гърция.
Останалите 11 техни колеги от ЕС, на които той бе представен във вторник, също го одобриха, макар че това няма формално значение. Все пак последна дума имат лидерите на ЕС - първата им редовна среща в Брюксел е на 25-26 март, но може споразумението за Гърция да не бъде обсъждано на нея.

Причината е, че никой не разкри подробности за спасителния план, а и Атина продължава да настоява, че ще се справи сама с проблемите си и иска само политическа подкрепа. Не е ясно под каква форма ще е евентуалната европейска помощ, колко ще е голяма, кои държави ще участват, колко ще им струва тя и докога ще действа планът.

Финансовите министри изтъкнаха, че все пак основната цел не е спасяването на Гърция, а запазване на финансовата стабилност в еврозоната, която според анализатори властите в Атина са изправили пред най-тежкото изпитания досега.

"Помощта ще бъде одобрена от Европейския съвет, ако страната я поиска", каза Елена Салгадо, финансовият министър на председателстващата ЕС Испания. Това е и условието средствата да стигнат до южната ни съседка.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Сандански влезе в еврозоната", информира „Стандарт"
Сандански влезе в еврозоната. Най-южният град у нас вече ползва еврото, а не лева заради гърците. Часове след като цените на основните стоки в южната ни съседка бяха повишени заради икономическия срив, елините атакуваха родните пазари. "За един брадва - за друг сватба", повтарят радостно и петричани от вчера. "Не искаме да злорадстваме на гърба на гърците, но истината е, че без тях загиваме. Щом поскъпват стоките и услугите на юг от границата, то нашият град ще се превърне в нещо като Клондайк за по-бедните комшии", казват с надежда търговците в Сандански и Петрич. Те се хвалят, че гърците плащат направо в евро и не купуват по половин кило. "От сиренето например взимат по 4-5 кила, сега купуват и плодове, защото в Гърция са по-скъпи", разказват търговците. Други пък твърдят, че елините много спорят и се пазарят само и само да свалят цената с 1 евро. "Все пак по-добре е да имаме такива клиенти, отколкото никакви", категорични са петричани. Те разказват, че довчера са имали дни, в които нямат нито една продадена стока.

Вече има и наплив от гърци по родните бензиностанции, които са до граничната бразда. Масово елини от Неа Врасня, Нео Патрици, Сидерокастро пълнят резервоари и туби с бензин. Горивото в Гърция вече е над 1,5 евро за литър. За сравнение у нас се продава за около 2,10 лв. Това прави разлика от цял лев или 50 евроцента. "Мои познати от Нео Патрици редовно зареждат от български бензиностанции. Понякога пращат само един човек с колата, който пълни своя резервоар, а на други трима-четирима души пълни туби. Харчи не повече от литър бензин, за да дойде дотук и да се върне, което прави 2 лева. Тази сума като я разделят пет човека, транспортът им излиза без пари, обяснява Георгиос Ефтимиос от село Вироня. Самият той почти всеки ден е или в Петрич, или в Сандански. Иначе в родното си село се занимава със земеделие и животновъдство. Но признава, че в България му е по-спокойно. Яде само българско сирене, купува си и всякаква друга храна, която е по-евтина. Месо обаче си взима от Гърция, там купува килограм свински обезкостен врат за 3 евро, докато у нас цената е около 10 лева.
Още от статията на „Стандарт"

„Рецесията стопи 36 млрд. лева от стойността на жилищата у нас", разкрива „Монитор"
Съвкупното богатство на българските домакинства - финансово и жилищно, възлиза на 140 млрд. лв. в края на 2009 г., докато в края на 2008 г. то е било 176 млрд. лева. Това става ясно от доклад на независимата изследователска група "Индъстри Уоч" (Industry Watch), публикуван вчера. Спадът се дължи на обезценяването на имотите заради кризата, като очакванията на анализаторите от "Индъстри Уоч" са, че поевтиняването на жилищата ще продължи и в следващите 6-7 месеца.

Заради обезценяването на имотите покупателната способност на средната работна заплата на българина, измерена в квадратни метри жилищна площ, се увеличава с 50% през 2009 г.

Финансовото богатство на българските домакинства възлиза на 36 млрд. лева в края на 2009 г., като сумата е със 7% по-голяма от тази в края на 2008 г.
Още от статията на „Монитор"

„Очакваме през 2010 г. нивата на рекламния пазар да се запазят", прогнозира „Класа"
Стойността на нетния пазар за 2009 година е 390 милиона лева. Потреблението е спаднало с 6-10%, като цената на рекламата като цяло е спаднала с около 20%. Песимистичните очаквания са, че през 2010 година пазарът ще се свие със 7-10%, а оптимистичните - че нивата от миналата година ще се запазят. Тази своя прогноза изрази председателят на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) Красимир Гергов на откриването на Четиринадесетия рекламен форум на асоциацията, който се състоя вчера в НДК.

Безспорна е връзката между рекламите и рекламните бюджети и състоянието на икономиката и пазарните показатели. Според данни на медийната агенция „Пиеро 97" и TNS/TV Plan, представени от Иво Цеков, през 2009 г. рекламата спада с 15% по брутни стойности. Разпределението за отделните видове медии е следното: - 4% за интернет, за външната реклама спадът е около 32%, радио - около -28%, преса - 6%, телевизия около -18%. Според белега „разпределение на рекламните бюджети по медии" основна медия остава телевизията, чийто мек спад е символичен на фона на намалението на цените на тв медиите, при които стойностите отчитат около 30%, без да има преразпределение на рекламните бюджети телевизия - интернет.
Компании като „Нестле", „Лореал" и „Фикосота" завишиха бюджетите
В Топ 20 на рекламодателите за 2009-а има промени в сравнение с 2008-а.

Виден е силният ръст на компании като „Нестле", „Лореал" и „Фикосота", които благодарение на завишените си рекламни бюджети завоюваха немалък пазарен дял в своите ниши. В Топ 10 като браншове козметиката запазва тенденциите от 2008-а. Има увеличение на рекламните разходи при хранителните стоки и напитки и спад при телекомуникациите и фармацевтиката. При големите вериги магазини се отчита ръст на инвестициите за България.

За телевизията като цяло за 2009-а се наблюдава намаление на тарифните цени с около 30%, а свиването на рекламния пазар е с около 20% по данните на TNS/TV Plan. Специалистите от рекламния сектор обаче отчитат реален спад около 28%.

Основни тенденции в развитието на пазара за изминалата година показват, че големите рекламодатели са заложили на по-консервативна политика по отношение на медия микса , като 90% от инвестиционните бюджети са били насочени към националните тв медии с най-висок рейтинг. Безспорен лидер сред тв медиите остава bTV.
Още от статията на „Класа"

„Недосегаемите под ножа на данъчните", обобщава „Стандарт"
Недосегаемите при предишните правителства бизнесмени минават под ножа на данъчните. Вече се проверяват хора, които през последните 5-6 години на практика не са били контролирани от данъчните и проверки или не са им правени, или са били само формални. Първите резултати скоро ще бъдат факт, научи "Стандарт". Още с идването на власт на новото правителство премиерът Бойко Борисов е дал пълен картбланш на данъчните да работят. В резултат стартираха ревизии на много богаташи, които имат скъпи яхти, автомобили и апартаменти, без значение дали са близки до някоя политическа партия или имат роднини във властта.

При тези ревизии обаче обикновено трябва да се проверят много свързани фирми, участия в обществени поръчки и усвояване на средства от фондовете на ЕС, за да се установи дали са укривани данъци. Затова ревизиите продължават доста по-дълго, отколкото на едно физическо лице, което просто не може да докаже откъде са парите му, за да си купи "Бентли". Освен това изборът на богаташи за проверка се прави не според обвързаност с някоя политическа партия, а според риска за укриване на налози.
Още от статията на „Стандарт"

„Запълването на една дупка с асфалт струва 80 лв.", казва в интервю за „Монитор" Любомир Христов, заместник-кмет на София
Г-н Христов, недоволството на столичани заради надупчените улици расте. Днес започват текущите ремонти. Кои шосета са с приоритет?
- От днес трите фирми, които имат ангажимент към текущите ремонти в столицата, работят по седмичен план. С приоритет е обработването на дупките по булеварди и улици, които поемат масовия градски транспорт и основния трафик. Сред тях са "Цар Борис III", "Драган Цанков", "Цариградско шосе", "Искърско шосе" и други. Вчера имахме среща с управителите на трите дружества, които асфалтират, и уточнихме седмичния график. В момента времето е топло и позволява да се работи по международните стандарти.

Каква ще бъде гаранцията за ремонтите?
- Стандартната гаранция на текущите ремонти е 1 година.

Колко струва запълването на една дупка?
- На квадратен метър излиза около 80 лева. При дебелина на асфалтовото покритие от 6 до 8 см. Плюс обработка на основата там, където се налага. Запълването на големите дупки струва толкова, ремонтът на малките е по-евтин.

Ще ви стигнат ли парите?
- В момента е трудно да се прогнозира дали ще стигнат. Все още няма информация колко квадратни метра и с каква дълбочина са проблемните участъци по улиците. Знаят се направленията, по които ще се работи. В рамките на бюджета, с който разполагаме, поетапно ще търсим решение на всички тези проблеми.

Концепцията за паркиране в центъра на столицата вече е готова и предстои да бъде одобрена от общинския съвет. Кога ще въведете зелената и жълтата зона?
- Предложението тепърва ще се обсъжда както от обществеността, така и от съветниците. Вероятно някои от параметрите ще бъдат коригирани, а други - не. С решение на общинския съвет ще бъде определен и графикът за въвеждането на зоните. Средата на годината е обозрим срок.

Според предложението паркирането в най-идеалната част на центъра ще струва по 3 лв. на час. Реална ли е тази цена?
- Такова е предложението. Реална от гледна точка на кое?

На българските стандарти...
- В момента се използват 7500 места в зоната, тъй като за останалите има служебен абонамент. Тези места не стигат за всички желаещи да паркират. Една от причините е, че много хора оставят колите си в синята зона за цял ден, въпреки действащата наредба с ограничението за паркиране до 2 часа. Така смисълът на зоната е компрометиран: използва се за целодневно паркиране, като не се позволява на други нуждаещи се да паркират.
Още от статията на „Монитор"

„До края на март започваме преговори с "Газпром" за новия договор", казва в интервю за „Класа" Димитър Гогов, изпълнителен директор на „Булгаргаз"
Г-н Гогов, реалистично ли е да очакваме до края на лятото да бъде подписан нов, директен договор за доставки на природен газ с „Газпром"?
- Ние искаме да има нов договор за доставка, а причината за това е, че в края на тази година изтича единият от контрактите за страната ни. В този смисъл вече повече от година сме инициатор за това, да се постигне споразумение за доставките в един нов договор. Той трябва да има определени параметри, или поне ние ги виждаме по този начин. В рамките на посещението на шефа на „Газпром" Алексей Милер в България през февруари засегнахме тази тема. Становището на Милер ни дава основание да се надяваме, че в рамките на лятото или най-късно до есента ще сме приключили с формалностите и ще сме готови да подпишем нов директен договор. Все още конкретика не сме обсъждали. Ние сме изпратили виждането си какво трябва да съдържа договорът, разработили сме и рамкова позиция, която сме я предоставили на нашия собственик - Българския енергиен холдинг. Сега очакваме да започнат разговорите.

Кога се очаква да бъде срещата?
- Сега се прави организацията тази среща да се състои до края на този месец. Въпрос на стиковане на дати. Нашето искане е колкото се може повече да се доближим до организацията, която произвежда и експортира газа от Руската федерация. А това за нас е „Газпром експорт".

Обсъждана ли е възможността за реекспорт на природния газ?
- Предложили сме го като вариант, но както казах, все още конкретика не е дискутирана.

Няколко европейски компании успяха да предоговорят дългосрочните си договори с „Газпром" за доставка на природен газ, като част от цената на горивото ще се определя на базата на стойността му на спот пазарите. Има ли възможност и „Булгаргаз" да направи нещо подобно?
- Вие видели ли сте такава компания, която да е предоговорила доставките? Твърдението за предоговарянето от германската „Е.ОН Рургаз" бе само в пресата, без да има каквото и да е потвърждение от ръководството на компанията. Поне аз така го прочетох. Не вярвам някога някой отнякъде да извади конкретиката на начина на заплащане на горивото.

Нашето желание е за дългосрочен договор с „Газпром". Ние говорим за нещо, което ще ни позволи да сме сигурни, че доставките на природен газ за България ще са такива, че гарантират сигурността на страната. Това, което предлагаме като възможности, е да заявяваме количества и да носим отговорности за заявките си. Ако „Газпром" прояви разбиране към това наше желание, то няма да има нужда от обвързване със спот пазарите, защото ние ще имаме възможност в един последващ период да търгуваме с други източници на газ. Освен това ще можем да реекспортираме тези количества, ако на нас са ни в излишък. Но в рамките на една формула, на един пазар, на който имаш един източник, аз смятам, че определяне чрез спотови цени е невъзможно. Например „Е.ОН Рургаз" не търгува само на германския пазар. Те не получават газ само от Русия и в този смисъл ние наистина сме ограничени като възможности и потенциал.

За нас от първостепенна важност е сигурността на доставките и необходимото количество, което да можем да предоставим на потребителите, а след това идват другите неща. Гарантирам ви, че с нашето предложение към „Газпром" сме се стремили да защитим максимално интересите на „Булгаргаз" и на българския потребител.

Вече втора година няма да можем да изпълним заявките си към нашите доставчици и сме под угрозата да се въведе клаузата „взимаш или плащаш" (take or pay).
Още от интервюто на „Класа"

„Първанов еднозначно показа, че няма да е пасивен наблюдател", казва в интервю за „Дневник" социологът Живко Георгиев
Какъв очаквате да бъде развоят на сегашния конфликтен сюжет?
- Два са възможните варианти. Единият е в парламента да се съберат необходимият брой подписи и "кървавото писмо" да тръгне към Конституционния съд. Любопитно ще ми е да видя крайната юридическа формулировка на искането за импийчмънт. Доста сиви клетки ще се изразходят.
Този вариант обаче няма как да е изгоден за ГЕРБ, тъй като е ясно, че няма конституционни основания за импийчмънт. Конституционният съд ще даде своята диагноза и ще се окаже, че парламентът е бил употребен като шпиц команда на групировка.

Какъв е другият вариант?
- ГЕРБ няма печеливш ход. Най-изгодно за тях е депутатите на Яне Янев да не дадат подкрепата си, за да не се съберат заветните 161 подписа за внасяне на искането в КС. Тогава конфликтът ще отиде към естественото му затихване. По-правилният за обществото вариант обаче е да се стигне до съда и той да каже мнението си.
Ако искането за импийчмънт е неконституционно, тогава от ГЕРБ да се извинят. Ако съм на мястото на Първанов, дори да не се съберат нужните подписи, а само да се оформят мотивите, бих поискал от съда тълкуване на чл. 32 от конституцията ("Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи" - бел. ред.), който според ГЕРБ е нарушен. Трябва да се разплете целият казус и да стане ясно кой е чел конституция и кой не.

Смятате ли, че премиерът ще потърси "помирителна" среща?
- Не мисля, че Борисов контролира в същата степен процесите в ГЕРБ, която все повече се еманципира от личния му проект. Ако са верни думите му, че той бил на друго мнение за импийчмънта, но ръководството така решило, то тогава присъстваме на раждането на ГЕРБ като политическа сила. Логиката на едно такова развитие няма как да не влезе в разрез с частния проект на Борисов.
В ГЕРБ вече има говорители на един интерес, който не съвпада 100% с визията за бъдещето й на Борисов. Например Цветан Цветанов, Красимир Велчев...

Каква е прогнозата ви за отношенията с президента?
- Тройната коалиция като фокус за критично говорене, което да отклонява недоволството от правителството, вече се изчерпа. Президентът ще остане един от приоритетните фокуси за критика и за стоварване на вина. ГЕРБ има безумна нужда от противник, за да бъде тя що-годе единна и мобилизирана.
Премиерът говори само за войни. Но ако си въобразява, че има само една армия на терена, греши. Има и друга голяма армия и това е общественото мнение. ГЕРБ са машина за производство на врагове. Така беше и с тройната коалиция - тя сама си произведе врага ГЕРБ. А колкото до сегашния конфликт, той ще затихне, след някой друг месец Дянков ще си отиде.

Защо смятате така?
- Той е първият кандидат-бушон да гръмне.
Още от интервюто на „Дневник"

„Не пипайте данъците с цената на всичко", казва в интервю за „Стандарт" инж. Пламен Андреев, собственик на известната варненска строителна фирма "Планекс Холдинг"
Инж. Андреев, строителството е сред най-засегнатите отрасли в кризата. Това не се ли случи заради големия бум през 2007-2008 година?
- Кризата е резултат от диспропорции в харченето и производството в световен мащаб, от многото имагинерни пари в обращение, от нарушените правила на кредитиране и т.н. Имотите и вложенията в имоти са също част от това. Вярно е, че имаше бум, но той бе провокиран от търсенето. А когато има търсене - логично е предлагането да го изпреварва. Естествено след възхода следва свиване, което на една балансирана и развита икономика може до известна степен да се отрази по-меко. Но за българския бизнес (особено строителството и имотите) ударът е жесток. Свиване в пъти на ангажиментите, натиск от банките, липса на перспектива. Но благодарение на кризата това, което все още не е унищожено от урбанизацията, има шанс да бъде опазено за поколенията.

Какви са последиците за холдинг "Планекс" от кризата? Кое е най-трудното решение, което се наложи да вземете?
- Тази година "Планекс" става на 20 години и за това време сме видели и кризи, и възходи. Дейността ни е основно в две направления - строителство чрез договори с инвеститори и строителство на собствени обекти, предназначени за продажба - апартаменти, офиси, магазини и т.н. Кризата удари повече първото направление поради замразяването на много нови проекти, оттеглянето на инвеститорите от строителния пазар и въобще намаляването на инвестициите. Както за нас, така и за всички в бранша, тук свиването е около близо два пъти.

По второто направление - да, има известно намаляване на цените на имотите, на броя сделки. Положителното е, че ние правилно избрахме сегмента, който предлагаме (над-обичайното средно ниво). Продуктът ни е добър и на фона на пазара като цяло, продаваме успешно. За миналата година - около 60 имота, тази също върви добре. Сбъднаха се личните ми прогнози, че в кризата се реализира единствено качественият продукт.

Както на всички, така и на нас не ни е лесно. Налага се да се вземат тежки решения - съкращаване на дейности, хора, "изпиляване" на цените на строителството, за да бъдат конкурентни и т.н. Стремим се да компенсираме с много по-задълбочени анализи, промяна на модела на управление към този, който ще бъде след кризата. Ще спечелим от това, че ще станем по-разумни и предпазливи, по-пестеливи и пресметливи. Както и навремето още Атанас Буров го е казал - "Бързата печалба изяжда фирмата", така неконтролираният растеж, всеядният пазар, липсата на правила, корупцията, създадоха условия много от случайните фирми в бранша да се самоликвидират. За съжаление никой, в т.ч. и цялото общество, не печели от това. Резултатите са огромна междуфирмена задлъжнялост, съкращаване на хора, трудности в обслужването на кредити и лизинги.

В личен и семеен план трябваше ли да свивате разходите си, намалихте ли почивките и екскурзиите, отказахте ли се от обучение на децата в чужбина?
- Моите деца се изучиха в България и големите вече работят във фирмата. По принцип никога не съм живял луксозно и показно и заедно със съдружника ми години наред предпочитахме да реинвестираме средства в бизнеса. Вярно е, че сега собствените ни производства, кранове, кофражи и техника не могат да се натоварват, както бихме желали. Но и тази криза ще отмине, след което се надяваме, че отново ще ги използваме пълноценно. Смятам, че живея нормално. Ще бъде пресилено да кажа, че свивам разходите. Но в същото време приходите са замразени, което показва елементи на кризисно мислене. Още повече че след "замразяването" може да се наложи и намаляване на личните приходи.
Още от интервюто на „Стандарт"