Русия вчера изрази задоволство от сключеното в неделя споразумение между Техеран и Исламабад за газопровод от иранското находище Южен Парс до Пакистан.
Според " Комерсант" "Газпром" е изразила готовност да се свърже с този проект и да помогне да се отведат свободните обеми газ от Южен Парс до пазарите в Южна Азия, вместо в Набуко.
Заместник министърът на енергетиката на Русия Анатолий Яновский е приветствал споразумението и е заявил, че Москва е готова да се присъедини към него.
Според друг високопоставен източник в правителството на Руската федерация, проектът е много благоприятен за Москва, тъй като изпълнението му ще допринесе за насочване на иранския газ до пазарите в Южна Азия в краткосрочен и средносрочен план, вместо да се конкурира с руския газ за Европа.
"Ние сме заинтересовани от този проект, той ни дава възможност да се капитализират нашите знания и умения и ще помогне на Иран, да намери партньори за отваряне на нови пазари за газта си," - според официалния представител на "Газпром" Сергей Куприянов.
Газопроводът, наречен „Мир" между Иран и Пакистан предвижда да се пренася природен газ от иранското находище до пакистанския град Навабшах.
Общата му дължина на трасето е над 2100 км. Началото на строителството на газопровода трябва да започне през тази есен, а завършването му е планирано до септември 2014 г.
След пусканото в експлоатация газопроводът ще доставя на Пакистан около 11 млрд. куб. метра газ годишно, а по-късно този обем ще се удвои.
Този проект е само част от по-голяма мрежа от газопроводи между Иран, Пакистан и Индия. За пръв път тази идея поява през 1989 г., както конкретни преговори започват през 1995 година.
Поради сложните взаимоотношения между Делхи и Исламабад, проектът се обсъжда в две части, едната Иран-Пакистан е въпросният газопровод, а другата между Индия и Иран ще минава по морското дъно.
През април миналата година, президентът Ахмадинеджад по време на посещения в Пакистан и Индия успя да убеди ръководството на двете страни да подкрепят единен проект с капацитет от 55 милиарда кубични метра годишно, от които 62.5% трябваше да бъдат в Индия, а останалите в Пакистан. Индийски тръба трябваше да е дължина от 600 км и разходите по проекта, се изчисляваха на $7-8 млрд.
Но през септември миналата година, Индия бяха прекрати преговорите за участие в проекта. Делхи официално посочени проблемите в преговори с Иран и Пакистан, за цената на природния газ и транзита.
Въпреки това, както е отбелязано от експертите, реалният проблем е политически натиск върху Индия от САЩ.
Вашингтон е в конфликт с Техеран, чиято цел е да попречат на осъществяването на проекта, която ще позволи на Иран да достигне до нови пазар за газ (сега страната продава газ само на Турция) и да получава около $5 милиарда евро на година (при цена от $100 за 1 хил. куб. м). В неделя президентът на Иран заяви, че проектът е "отворен за присъединяване, както на Индия, така и на други страни. "
Анализатори коментират, че все пак за реализираното на проекта има известни рискове, свързани с политически и икономически нестабилната ситуация в Пакистан, а също и с предстоящите през това лято президентски избори в Иран.
Досега никоя от азиатските страни, основни източници на газ за "Набуко", не е потвърдила окончателно готовността си за участие, а през миналата седмица Москва отказа на Казахстан да транзитира негов газ директно за Европа.
Реално, въпреки търканията между Иран и Русия около ресурсите на в региона на Каспийско море, е много вероятно да се наложи на ислямската република да приеме участието на Москва в проекта, заради затруднения достъп до финансиране, в резултат на рестриктивната политика на САЩ спрямо Техеран.