Недобросъвестни арендатори, които обработват пустеещи земи (така наречените „бели петна"), без да плащат рента на собствениците, през 2015 г. няма да получават субсидии, ако не представят документ за ползване на терените, съобщава Farmer.bg.

Това предвиждат измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които се очаква да бъдат приети до края на януари, обясни Светла Бъчварова, председател на парламентарната комисия по земеделие и гори.

Проблемът с „белите петна" съществува от години. Това са земеделски имоти, чиито собственици след реституцията на земята не са потърсили правата си, но имат право на рента, която постъпва по специална сметка на съответните общини.

Тази категория имоти обединява както земеделските земи, които не са били заявени за възстановяване от собствениците им по административен ред в установените срокове пред общинските служби по земеделие (бившите поземлени комисии), така и имоти, за които са постановени решения за признаване на правото на възстановяване на собствеността по административен или по съдебен ред, но процедурата по възстановяването им не е приключила, защото границите на имотите на са установени от собствениците.

Първоначално земите от остатъчния поземлен фонд бяха предоставени за стопанисване и управление на общините, а след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне, съответно от одобряването на картата на възстановената собственост, се предвиждаше да се придобият в собственост от общините.

С изменението на ЗСПЗЗ през 2007 г. (ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.) земите по чл. 19 бяха прогласени за общинска собственост по силата на закона, но върху тях бе наложен временен 5-годишен ограничителен режим за разпореждане и управление, който изтичаше на 13.02.2012 г.1 С отмяната на алинеи 4, 5, 7-12 в чл. 19 (§ 5 от ЗИД на ЗСПЗЗ), ограниченията при разпореждането и управлението на земите по чл. 19 формално отпадат с влизането на изменението в сила.

Но задължението на общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд за: а) установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; б) изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; в) обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, което е възпроизведено в § 27, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ и не е ограничено със срок, изисква заделяне на необходимия поземлен ресурс, за да се гарантира предоставянето на земите от общинския поземлен фонд на собственици с признати права на възстановяване на собствеността.

Въпреки законово разписаното задължение да представят в земеделските служби споразумения за ползването на земята, голяма част от арендаторите формално представят тези договори, без да превеждат изискуемата рента.

Според съществуващото законодателство арендаторите могат да обработват тази земя, като за целта плащат минимален наем от 15-20 лева за дка.

По данни на земеделското министерство площта на „белите петна" достига 8 млн. дка за цялата страна.

При средна рента от 20 лв., това означава, че годишно по сметките на собствениците би трябвало да постъпват 160 млн. лв. Вместо това за миналата година администрацията е отчела едва 1,5 млн. лв.

„За да преустановим тази порочна практика, с новите промени ще задължим ползвателите на имотите да представят правен документ за ползването на земите", поясни Светла Бъчварова.

Те трябва да имат заверен договор със собствениците или заповед от министъра на земеделието, доказваща, че арендаторите са сключили споразумения с притежателите на земята.

Това ще принуди арендаторите да търсят наследниците на реалните собственици, така че ползването на пустеещите земи да бъде законно и да бъдат защитени интересите на собствениците, допълни Светла Бъчварова.

Законовите промени трябва да влязат в сила още преди първи март тази година, когато започва заявяването за субсидии за 2014 г. Самите споразумения със собствениците пък трябва да се сключат до края на септември.

С промените за закона за собствеността управляващите ще затегнат и режима на ползването на земеделска земя, така че след отварянето на пазара за чужди граждани, да не се допусне навлизането на спекуланти.

Почти всички европейски държави имат регулации при сделките със земя, които задължават новите собственици да обработват купените имоти, така че да има икономическа ефективност от тези продажби.

„Само шест европейски държави в ЕС са отворили свободно пазара на земя за чужденци, без да имат допълнителни изисквания", посочи пред БНР Светла Бъчварова.

Затова и законовите промени ще задължат купувачите (по принципа на уседналостта) до 5-години след сключването на сделката да я обработват и да не могат да я продават. При сключването на сделките ще се представят и доказателства за произхода на средствата.

С тези регулации мораториумът върху покупката на земеделски земи от чужди граждани, който падна от първи януари 2014 г., на практика ще бъде продължен, защото въвежда защитни механизми срещу спекулативните покупки с цел препродажба.