„Скоро колите ще пълзят в градовете с 30 км/ч”, „1 милион лева потъват покрай завода за боклука на София”, „Идва яка инфлация и за август”

„Скоро колите ще пълзят в градовете с 30 км/ч", предупреждава от първата си страница „Сега"
След като депутатите повишиха скоростта по магистралите на 140 км/в час, наредба на регионалното министерство и МВР ще се опита да я намали в населените места от сегашните 50 до 30 км/ч. Целта е осигуряване на по-голяма безопасност по пътищата.

В наредбата, която е в сила от края на юли, е записано, че на входовете на градовете и селата се позволява скорост до 50 км в час, а извън тях - до 40 км. На практика този текст позволява масово ограничаване на скоростта в населените места и дали това ще стане, ще зависи единствено от волята на държавата, общините и полицията.

Според новата наредба ограничения на скоростта ще се постигат чрез изкуствени неравности и други средства по улиците. Къде да има "легнали полицаи" ще се определя или с генерален план на съответното населено място, или от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със службите за контрол по спазване на правилата за движение. Това означава, че общините и КАТ могат да си слагат където искат ограничения, без да се обясняват. Все пак е уточнено, че "легнали полицаи" може да има, когато улицата преминава покрай входове на училища, детски ясли и градини, детски и спортни площадки, здравни и културни заведения, големи търговски обекти и обекти за масово събиране на хора. Те могат да бъдат поставени и на пешеходни пътеки, използвани от деца и от хора с увреждания, както и на входовете и изходите на обособени и сигнализирани жилищни зони, паркинги, гаражи, фериботи. Но накрая е обобщено, че няма проблем те да са навсякъде - "на участъци от улицата с концентрация на ПТП, причината за които е превишената или несъобразената с пътните условия скорост на движение от водачите на МПС".

Всички изкуствени неравности ще се вписват в регистър, който се води от собственика на пътя и трябва да отговарят на точно определени технически и строителни изисквания. Съществуващите изкуствени неравности пък трябва да се приведат в съответствие с наредбата в срок от 3 г. Останалите трябва да бъдат махнати до една година.
Още от статията на „Сега"

„1 милион лева потъват покрай завода за боклука на София" е едно от водещите заглавия от страниците „Бизнес" на вестник „Труд"
Около 1 млн. лв. ще похарчи Столичната община за реклама и популяризиране на все още непостроения завод за оползотворяване на отпадъците. Това става ясно от обявление в регистъра на обществените поръчки.

Рекламата ще се финансира с част от парите от оперативна програма "Околна среда", с които се прави и системата за отпадъците. За целта управляващите програмата са позволили да се използват максимално допустимите 0,4% от бюджета на проекта. В същото време Европейската комисия все още не е одобрила окончателно финансирането за основната част от него - самия завод за боклук.

Харченето на средствата за популяризиране на все още липсващото съоръжение вероятно ще започне от следващата година, в която има парламентарни избори. Кампанията трябва да приключи през 2015 г., когато е следващият вот за кметове.

За реклама на завода, който се планира повече от десетилетие, са предвидени общо 960 000 лв. без ДДС. Поръчката е разделена на три позиции. 240 000 лв. ще отидат за лого, слоган, сайт на български и английски, рекламни брошури, 2300 визитки, специални куфари за пренасяне на агитационните материали.

Ще бъдат организирани 5 пресконференции, официални церемонии и ще се заснеме промоционален филм. Той трябва да е със субтитри на чужди езици, а като условие да участват в конкурса за тази част от сумата кандидатите трябва да притежават техника за заснемането му.

По втората позиция на поръчката са предвидени 300 000 лв. Те ще са за обучителни кампании, най-вече за деца, за ползите от разделното събиране, рециклирането и компостирането. Популяризирането ще става и чрез обучителни филми - 3 на брой от по 15 - 20 минути.

Най-много пари - 420 000 лв., ще отидат за кампании за популяризиране на разделното събиране. Ще се правят и акции по "почистване и опазване на околната среда".
Още от статията на „Труд"

„Идва яка инфлация и за август" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
За втори пореден месец се задава яка инфлация у нас. След рекордните за лятото 1,5% през юли поскъпването за август дори може да бъде и по-голямо.

Причината - производствените цени на вътрешния пазар са скочили с 1,9 на сто през миналия юли спрямо юни, съобщи вчера националната статистика.

Обикновено те се отразяват в магазините през следващия месец, защото повечето фирми имат договори, които изискват поне 30 дни предизвестие при промени в доставните цени.

И според методологията на статистиката индексите на цените на производител могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията.

Рязкото увеличение на производствените цени през юли се дължи на поскъпването на тока с около 13 на сто. Скокът в добивната промишленост е с 1,7 процента.

Производството на храни се е оскъпило с 0,3%, а на основни метали - с 1,3 на сто.

С най-много - 4,1 процента, е увеличението в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ.
Още от статията на „24 часа"

"Парите не миришат, но поръчките - да" е заглавието на редакционния коментар от първата страница на „Капитал Daily"
Държавата и общините напоследък са хиперактивни в поръчките, при това сякаш има състезание не само за бройка, а и за размер. Хубавото е, че така при липсата на частна инвестиционна активност поне някои фирми могат да си осигурят работа. Лошото е, че съмненията колко ефективно, смислено и прозрачно се харчат средствата на българските и европейските данъкоплатци нарастват правопропорционално на големината на поръчката. Само в този брой ви разказваме за два случая, които добре показват лошите и влошаващите се практики.

Най-фрапантен е примерът с община Варна, която прави поръчка за 300 млн. лв., обвита в съмнения. Първо, размерът е гигантски - почти половината от годишния бюджет следващите три години ще отива за пътни ремонти и зимно почистване, но няма кой да обоснове нито големината, нито нуждата от харченето на толкова средства. Второ, информация за кандидатите и офертите не се разкрива, въпреки че публичният интерес е да се знае кой срещу какви пари ще поддържа града. А липсата на подробности за конкуренцията само засилва съмненията, още повече че едни и същи фирми все печелят.

Сиви полета без отговори има и в поръчката за рекламна кампания за цифровизация. Най-едрият недъг е в смисъла на такава кампания. Защо държавата не се наложи да популяризира прехода от фиксирани телефони към мобилни или пък възможността от аналогова телевизия да се мине към кабелна или сателитна. А сега ще пропилее 10 млн. лв. пари на данъкоплатците за дейност, към която така или иначе има медиен интерес и стига да има информация, разпространението й не би било проблем. Да не говорим, че има и обществена телевизия и радио, а министерството на транспорта има сайт, на който да представи пълен пакет от отговори на въпроси.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Искаме от Барозу метро до летището", четем от първата страница на „Стандарт"
Парите, спестени от построяването на втория метролъч в София, да отидат за удължаване на подземната железница до летището, както и да се гарантира правото на държавите членки на ЕС да следват самостоятелна данъчна политика.

Това ще поиска днес премиерът Бойко Борисов от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Гостът пристигна късно снощи за откриването на втория лъч на подземната железница, който беше изграден с европари. Шефът на ЕК ще посети метростанциите "Сердика", "Лъвов мост", "НДК" и "Европейски съюз", където ще бъде открит паметник със знака на ЕС.

След откриването Барозу ще има разговор на четири очи с Борисов. Очаква се премиерът да благодари на ЕК за съдържащата се в последния доклад на Брюксел оценка за наличие на силна политически воля от страна на правителството за постигане на дълбока и трайна реформа, научи "Стандарт" от източници от "Дондуков" 1. Борисов обаче ще подчертае, че за София е особено важно взимането на мерки за стабилизиране и развитие на малките и средните предприятия, както и всяка държава да може да следва самостоятелна данъчна политика. Затова не е изключено да бъде повдигнат и въпросът за предстоящото увеличаване на акциза на горивата от 1 януари. София вече даде знак, че ще поиска от Брюксел да бъде отложено договореното повишаване на ставката, което може да доведе до фалит на редица производители.
Още от статията на „Стандарт"

"Поскъпването на енергията през юли наду производствената инфлация с 1.9%", пише на първата си страница „Класа"
прямо месец юни, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Заради въведените от 1 юли нови цени на ток и газ, се увеличиха цените на производител във всички сектори на икономиката. На годишна база цените на производител на вътрешния пазар са с 4.5% по-високи, съобщават от статистиката.

В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 1.3% спрямо юни 2011 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 10.6%, при производството на химични продукти - с 8.4%, при производството на тютюневи изделия - със 7.1%, а намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 10.6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.9%.

На годишна база поскъпването в преработващата промишленост е с 2.4%, в енергетиката - с 10.6%, а в добивната промишленост остават на миналогодишното равнище. Най-голямо е поскъпването на цените на химичните продукти - с 8.4%, на тютюневите изделия - с 8.1%, на напитките - с 5.0%.
Още от статията на „Класа"

„Над 280 000 българи са готови за емиграция", пресметна „Сега"
България става все по-нежелано място за живеене, става ясно от мащабно проучване на КТ "Подкрепа" за нагласите за миграция на работната сила. Само 1/3 от хората в трудоспособна възраст не мислят да напускат страната. А за решените да търсят препитание навън във водещ мотив се превръща нежеланието да живеят у нас.

Според изследването българите, твърдо решени да си намерят работа навън, са относително малък процент - под 8.5 на сто от трудоспособното ни население и през 2011 г., и през т.г. Но това са над 280 000 души от работната сила на страната, която по последни данни на НСИ е под 3.3 млн. души. При това с подобни нагласи са основно млади и образовани хора, които са сигурни, че ще се оправят навън. "По официални данни през последните три години България са напускали ежегодно по 20 000 - 25 000 души между 25 г. и 39 г., които трайно са се установили навън", съобщи проф. Теменуга Ракаджийска от екипа на проучването. Още около 27% и през 2011 г., и през 2012 г. са готови да емигрират при възможност.

Драстично обаче се увеличава процентът на българите с нагласа да емигрират, които планират да го направят, защото "изобщо не искат да живеят в България". През 2007 г., когато страната ни влиза в ЕС, този аргумент е много важен за около 19% от потенциалните емигранти, докато през 2011 г. той вече става водещ за 27% от тях. В същото време за 25.5% от кандидат-емигрантите през 2007 г. този мотив изобщо не е имал значение, докато през м.г. от него не са се интересували едва 12 на сто.

Незначителни положителни нагласи са отчетени при българите, които категорично не биха заминали на работа в чужбина. През 2011 г. хората, които искат да се реализират твърдо в България, са 33% от трудоспособното население, докато през т.г. те вече са 37%. Това обаче може да се обясни не толкова с подобряване на живота у нас и спад в нагласите за емигриране, колкото със също толкова несигурните трудови пазари навън в кризата. Както и с по-високите изисквания към чуждата работна сила, тъй като навсякъде големият проблем е намирането на квалифицирани работници.
Още от статията на „Сега"

„Сестри доработват в такси и на гроздобер", разкрива „Труд"
Българските медсестри си доработват като продавачки, карат такси, застават зад гишето на тото- и букмейкърски пунктове. Или вземат неплатена отпуска..., за да берат грозде у нас и портокали в Гърция. Това е единственият начин да успеят да свържат двата края.

Това съобщиха за "Труд" от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

Масово в провинцията заплатите на жените с касинки са между 300 и 400 лв. Става дума за Хасковско, Разградско, Видинско (там положението е най-трагично - почти всички получават 300-320 лв.). На такива суми разчитат и във Врачанско, Силистренско, Благоевградско. Тъжната картина допълва и една друга статистика - средната възраст на българските медицински сестри достигна 49 г., а броят им дотолкова се стопи, че те останаха почти колкото лекарите (виж таблицата на стр. 3). Т.е. много далеч сме от препоръчителното от ЕС съотношение на един доктор да се падат 2 дами с касинки.

"За съжаление срещу фиш с около 850 лв. в края на месеца се подписват само колежките, които работят в големи клиники с високоспециализирани дейности като кардиохирургия и инвазивна кардиология", заяви пред "Труд" Милка Василева, председателка на БАПЗГ. И добави: "А тези, за които срамна работа няма и са отишли на гурбет на полето в Гърция, се радват като малки деца, когато се връщат у дома с около 500 евро месечно... Но само те си знаят как са успели да убедят работодателя да им даде неплатената отпуска", каза още г-жа Василева.

В последните няколко месеца най-измъчените от живота си у нас медсестри заминавали за Белгия, Швейцария и Австрия. Там работели като болногледачки в частни или старчески домове. А предприемчиви фирми въртели добър бизнес на "гърба" им. Жените там получавали между 500 и 800 евро месечно. "Но тъй като сумата не е голяма, за да спестят от разходите по пребиваването, колежките се кооперират по две-три и делят една квартира, разказа председателката на асоциацията им.

Сестрите се наемали да работят на по-ниска длъжност в медицинската йерархия, защото признаването на дипломите им като медсестри ставало за около година. Но дори и така зад граница получавали повече, отколкото у нас.
Още от статията на „Труд"

"Спираме да плащаме дългове през есента", съобщава „24 часа"
Есента е един от проблемните сезони за плащане на дългове. През септември събираемостта пада най-осезаемо спрямо останалите месеци, съобщиха от асоциацията на фирмите за събиране на задължения.

Причината са повишените разходи на родителите, свързани с приготовленията за училище. Намаляват и плащанията при студентите в началото на есента, защото те имат разходи за новата година.

Събираемостта е в тясна зависимост от сезона, като лятото крие както предимства, така и недостатъци, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на асоциацията.

Сред минусите е това, че често през почивката се харчи повече, и то назаем. Хората ползват кредитната карта за гориво и в по-скъпи ресторанти от предвиденото. Това води до проблеми в погасяването на изхарченото.

От друга страна, лятото хората нямат други поводи за харчене, а заетостта е по-висока. Ето защо индексът на събираемостта остава стабилен през юли и отчита само 0,5% спад.
Още от статията на „24 часа"

„Правят пристанище на Белославското езеро", четем в „Стандарт"
Напълно готов е мащабният проект за изграждане на супер модерен логистичен център "Варна" на мястото на фалиралия стъкларски завод "Белопал", съобщи кметът на Белослав Желязко Петров. Инвестицията е огромна и ще даде възможност да се отворят много работни места в малката община. Строителството започва наесен или най-късно през пролетта на 2013 г. Първият етап включва изграждане на контейнерен терминал с 2 корабни места и кейова стена, дълга 460 м. Вторият предвижда строителство на зърнен терминал. Проектът е на фирма "ТБ Консулт" ЕООД, която купи на търг от Агенцията за държавни вземания, и то на висока пазарна цена, фалиралия стъкларски завод, припомни кметът на Белослав. Предвидено е изграждане на нова административна сграда, митница и всички необходими съоръжения. Проектът вече е одобрен от всички институции.

Другата голяма инвестиция е на "Газтрейд" АД. На южния бряг на Белославското езеро ще бъдат изградени кейова стена и съоръжения за разтоварване на пропан-бутан, бензин и газьол.

С фалита на "Белопал" безработицата в Белослав достигна 10%, обясни кметът и изрази надежда големите инвеститори да я намалят значително.
Още от статията на „Стандарт"

„Имитирайки Швейцария, малка Латвия се превръща в Кипър", обобщава „Капитал Daily"
Латвийските банки имат повече чуждестранна валута откогато и да било и с оглед на икономическите проблеми на Кипър заможните вносители от бившия СССР търсят алтернативна офшорна дестинация за парите си, пише в свой репортаж агенция Bloomberg.

Докато към Кипър намалява потокът на пари от ЕС, в Латвия през първата половина на тази година се вливат 1.2 милиарда долара. Депозитите на чужди граждани сега са около 10 милиарда долара, което е половината от всички. Според швейцарската централна банка в Швейцария те са 43% от всички.

Сметките в Латвия, която е банков център още от съветско време, се увеличават. В същото време Кипър търси финансова помощ за 19 милиарда долара, а връщането на Владимир Путин в Кремъл прогонва капитала от Русия. Докато депозитите може да поддържат нивата на кредитиране, те обаче застрашават стабилността на банките, смята Международният валутен фонд (МВФ).

"Латвия ще остане доста привлекателно място", казва финансовият министър на Латвия Андрис Вилкс. "Има доста сериозни сигнали, че парите напускат Русия, Кипър и други дестинации на път към друго място в Европейския съюз."

32 трилиона долара

Около 350 милиарда долара капитал напускат Русия от 2007 г., гласят данни на централната банка в Москва. Световният пазар за депозити на чужди граждани е в размер до 32 трилиона долара по данни на базираната в Лондон мрежа Tax Justice.

След като нарастват с 41% от 2007 до 2011 г., чуждите влогове в Кипър се свиват с 85 милиона евро до 21.8 милиарда евро само за една година по данни на централната банка. Цената за застраховане на кипърския дълг за петгодишен период (инструмент, известен като CDS) се покачи с 200 базисни пункта през последните месеци до 1381 пункта, което е вторият най-лош показател след този на Гърция (по данни на Bloomberg). В същото време CDS за Латвия само през тази година поевтиняха със 137 пункта до ниво 228. Латвия напуска ръководената от МВФ спасителна програма през декември и през втората четвърт на годината е най-бързо растящата икономика в ЕС с ръст на БВП 5.1 на сто.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Нараства производството на твърди горива и ток", пише „Класа"
През юли 2012 г. спрямо юни 2012 г. нараства производството на твърди горива - с 63.8% до 2 965 хил. тона, и на електроенергия - с 15.0% до 4 033 ГВтч., показват предварителни данни на НСИ.

Намалява производството на: безоловен бензин - със 7.0% до 146 хил. тона, и дизелово гориво - с 15.0% до 176 хил. тона. Без изменение остава производството на пропан-бутан.

На годишна база през юли 2012 г. спрямо същия месец на миналата година е нараснало производството на: твърди горива - със 7.5%; безоловен бензин - със 17.7%, и дизелово гориво - с 29.4%.

Намалява производството на електроенергия - с 4.8%, а без изменение остава производството на пропан-бутан.

При доставките на енергийни продукти през юли е отчетен ръст при твърди горива - с 60.1% до 3 143 хил. тона, пропан-бутан - с 37.5% до 33 хил. тона, безоловен бензин - с 6.5% до 49 хил. тона; и електроенергия - с 9.6% до 2 683 ГВтч.

Намаляват доставките на: дизелово гориво - с 2.3% до 129 хил. тона; и на природен газ - с 18.4% до 151 млн. станд. куб. метра.
Още от статията на „Класа"