Световният капитализъм е измислял много различни чудеса, но кажете къде в свободния свят може да видите 10,000 танцуващи в пълен синхрон деца преоблечени като...яйца!? Подобни странности могат да бъдат видени в Северна Корея, страна която в последно време привлича все повече туристи-авантюристи, заради тайнствеността си в която е обвита. Туристическите визи за комунистическата страна винаги са били издавани, но малко чужденци са се възползвали от тях до сега. По прогнозни данни, през 2007 г. Северна Корея ще бъде посетена от 2000 западняци, което е четири пъти повече от посетилите страната туристи през 2002 г.  

Туристическите обиколки в страната, както всичко останало, са стриктно контролирани от държавата. Най-посещавани са „Общонародните игри", където могат да се видят танцуващите яйца, но все повече нараства интереса към онези зони, в които чужденците не се водят. По-детайлна информация може да се намери в интернет, където северно корейци живеещи извън страната предлагат „приключенски турове" на малки групи чужденци.

Посетителите в Северна Корея остават впечатлени от всичко, което виждат там, а обликът й на страна, която е изолирана от света, привлича като с магнит авантюристите. Интерес представлява и намиращият се в Пхенян увеселителен парк „Каесон", където е разположен един от най страшните (буквално) влакчета на ужасите в света, а стрелбищата са оборудвани с мишени, на които са закачени лицата на намръщени американски и японски войници.

Изглежда, че гражданите на Северна Корея разбират смехотворния характер на тези свои туристически особености и гледат да изкарат пари от тях. Чужденците си купуват сувенири с гравирани на тях сърп и чук, петолъчки и пощенски марки на които е изобразен силен работнически юмрук, който разбива империализма. Чужденците се забавляват да носят подобни неща в родината си, тъй като това е първия път, в който се сблъскват с комунистическата реалност, за която само са чели.

Каквото и да си говорим, пропагандата в Северна Корея продължава с пълна сила. Картини на Ким Ил Сунг и Ким Чен Ир, красят почти всеки площад и ъгъл на столицата Пхенян. Когато севрнокорейците си купят вестник и на първа страница е лидерът Ким (което е всеки ден), те нямат право да го прегъват. Дори, по време на традиционния панаир на цветята, лицата на „двамата велики" се пресъздават от цветни формации.

Всеки севернокореец носи на дрехите си значка с лика на един от двамата „бащи на народа", като по този начин засвидетелства любовта към личността им. Преди няколко години обаче излезе новината, че фабриката която произвежда значки, ще спре производството на такива с лика на Ким-младши (който управлява в момента) и ще продължи само на такива с Ким Ил Сунг. Същото е положението с картините и паметниците по улиците, като Ким Чен Ир няма нито един паметник. За сметка на това обаче, сегашният управляващ си има кърваво червена бегония кръстена на негово име.

Повечето чужденци се настаняват в хотел построен на остров в реката. Това напомня затворът Алкатраз в залива на Сан Франциско, от който не можеш да напуснеш без разрешение и без да бъдеш видян. За да могат западняците да се чувстват по-уютно за тях има „нечувани" за свернокорейците луксове като плувен басейн с гореща вода, боулинг, фитнес и две сауни. Ресторантът на последния етаж открива панорамна гледка към сивотата на града.

Архитектурата на града е сравнително нова и изцяло заимствана от железобетонния стил на строене в бившия Съветски Съюз. Американските бомби са разрушили почти всичко по време на Корейската война, така че в града няма сгради по-стари от 50 години. Няма почти нито една нова постройка след 1990 г., заради изключително лошото икономическо състояние в азиатската страна.

Все пак от панорамния ресторант могат да се забележат няколко постройки със сини покриви, които се открояват от общата сивота. Те приличат на самолетни хангари, а в тях, далече от погледите на туристите, се намират експерименталните свободни търговски зони, където обикновените граждани могат да купуват и продават стоки без цената им да се контролира от държавата. До скоро подобна идея би звучала повече от скандално в комунистическата република. Новите „бизнес центрове" са пълни с местни, като чужденци не се допускат. Те обаче са най-желани за разглеждане, тъй като са първия опит за прокарване на капиталистически порядки в едно консервативно комунистическо общество с диктатор последовател на сталинизма.