Страх или намаление на данъците?

Данъчните реформи в България по традиция стават трудно. На практика, повечето данъчни промени са се случили много трудно, нерешително, с постоянно споменаване на възможни рискове, които налагат да се изчака. Често подобна е била и позицията на Международния валутен фонд - да изчакаме, да видим дали ще се реализират рисковете, да правим бавно нещата, да не бързаме много.

Докато за МВФ тази позиция е разбираема - те имат за цел най-вече стабилността в страната, позицията на което и да е българско правителство за бавни данъчни реформи никога не е била съвсем разбираема. Все пак правителството е избрано от българските граждани, която съвсем единодушно и осъзнато искат повишаване на стандарта на живот, което в областта на данъчната политика означава насърчаване на икономиката и заетостта чрез намаление на данъчното бреме.

Въпреки това, правителствата не само извършваха данъчната реформа твърде бавно и колебливо, но дори не изпълняваха и дори забравяха някои собствени обещания. Така например, и настоящото, и предишното правителство дойдоха на власт с предизборно обещание да последват естонския пример и да въведат нулев данък върху реинвестираната печалба. Въпреки това съвсем ясно обещание, нулевият данък не се случи. За сравнение, в Македония само половин година след изборите, нулевият данък вече е факт (заедно с 12% плосък данък върху печалбата и доходите).

По времето на НДСВ въпреки ясната програма за данъчна политика през годините и въпреки нарастващите бюджетни излишъци, всяка година приемането на обещаните данъчни промени беше изключително трудно. Например, за да се презастрахова правителството не искаше да изпълни обещанието си за намаление на данъка върху печалбата до 20% през 2004 година - в крайна сметка намалението беше направено до 19.5%, но след доста усилия и обществен натиск.

Въпреки сериозните намаления на корпоративния данък, по времето на НДСВ осигурителните вноски не бяха докоснати въобще. Не само това, но имаше страх дори да се мисли в посока на намаление на осигурителното бреме. В допълнение, се обсъждаше дори увеличението на осигуровките - пак с дежурното оправдание за нужда от повече пари за здравеопазване (макар че, както скоро потвърди и министър Орешарски, увеличението на здравните осигуровки няма никаква връзка с увеличаване на разходите за здравеопазване - но това е друга тема, която само показва, че лекарите не могат да смятат).

Дори в предизборния период през 2005 година НДСВ се осмели да предложи само 3% намаление на осигуровките, и то неясно кога в бъдещето. Това е доста показателно за страха, който пораждаше неразбирането по отношение на функционирането на консолидирания бюджет и пенсионната система. Самотните гласове на икономистите за нужда от реформа и намаление облагането на труда (пък и на печалбите) бяха често посрещани с тезата, че данъците в България вече са ниски, както и с твърденията, че намалението на осигуровките означава автоматично намаление на пенсиите (което, ако не друго, показва, че знанията по счетоводство на политиците са доста слаби).

Разбира се, пенсиите се повлияха само позитивно от намалението на осигурителната тежест с 6 пункта през 2006 година, а икономиката показа завидна динамика след намалението на данък печалба. При практически всяко намаление на данък в България - независимо дали говорим за данък печалба, осигуровки или данък върху доходите - приходите в държавния бюджет винаги са били повече отколкото са планирани. Това би трябвало да успокои в голяма степен страховете за бъдещи данъчни промени. За съжаление, не се случва точно това.

През 2006 година освен осигуровките не се намалиха други данъци - защото имаше страхове, че Националната агенция по приходите няма да тръгне както трябва и ще има големи загуби на приходи. Разбира се, в сравнение с предишната данъчна администрация нямаше как НАП да работи по-зле, но страхът, че нещо може да се случи беше смразяващ за политиците. В края на годината, както се очакваше, бюджетът отчете огромен излишък, дори след като правителството похарчи огромна част от него.

Когато в средата на 2006 година се обсъждаше данъчната реформа за 2007 година, правителството обмисляше идеята да замрази данъчната реформа. Защо? Защото се страхуваше, че влизането в ЕС може да се отрази негативно. Това, макар и трудно и в резултат на множество критики, се преодоля, но така или иначе до последния момент се планираше сравнително минимално намаление на данък печалба. Изключително трудно, в крайна сметка се взе решение за една сериозна стъпка - намаление на данък печалба до 10%. Но пак с много презастраховки - бюджетен излишък, увеличение на акцизите и отлагане намалението на осигурителните вноски.

Сега започва бюджетната процедура за 2008 година. Отново се започва дискусията плахо, с твърдението, че данъците в България вече са ниски и няма твърде голяма нужда да се намаляват. Отново се твърди, че едва ли не бюджетът вече има изчерпани възможности за по-ниски данъци. Отново се споменават някакви възможни рискове - въпреки че всички знаем, че има само един риск и той е да се отлагат реформите, икономиката се справя достатъчно добре с останалите промени в условията.

Добре е, обаче, да не се допуска поддаване на страхове, а да се пристъпи към действия. В момента, това означава в средата на 2007 година да се намалят осигуровките с поне 3% (а защо не и с 6 или повече), а за 2008 година да се планира поне едно сериозно намаление на облагането на труда. В най-добрия случай още от средата на 2007 година може да се стигне до намаление на данъка върху доходите и осигуровките до 10%. Но това, може би ще изглежда твърде радикално и трудно ще се случи.

По-реалистичен вариант е през юли 2007, януари 2008 и юли 2008 да се извършат три последователни намаления на осигуровките - по 6-7 пункта всяко от тях. Така осигуровките ще намалеят наполовина. В същото време, от началото на 2008 година може да се въведе 10% данък върху доходите. Ако досегашните резултати от данъчни намаления се повторят, приходите в бюджета няма да намалеят значително, дори напротив. Дори и динамичният ефект да се случи с малко изоставане във времето - след 6 месеца до 1 година, бюджетният излишък е достатъчно голям, за да може да поеме този евентуален риск. При такава ситуация, има всички основания да очакваме големи развития в посока намаление облагането на труд през следващите 6-12 месеца.