Вълната на приватизацията залива все повече света - през миналата година са раздържавени активи за 213 млрд. долара, показват изследването „Барометър на приватизацията" на KPMG и италианската Fondazione Eni Enrico Matt.  Наистина през 2009 г. сумата на приватизационните сделки бе по-голяма, но това се дължеше на обратното изкупуване на акции, което американските банки направиха от държавата, подкрепила ги през кризисната 2008 година.

Най-големите сделки на 2010 г. бяха приватизацията на 15% от бразилската компания Petrobras за 27,5 млрд. долара и тази за 15% от Селскостопанската банка на Китай за 22,1 млрд. долара. Сред държавите лидер по приходи от приватизиране на държани активи стана САЩ - продажбата на 28% от General Motors и Citigrоup донесоха повече от 48 млрд. долара.

Изследването посочва, че основаната причина за мащабните продажби бе процесът на избавяне от активи, които държавите придобиха в периода на световната финансово-икономическа криза.

Свой принос в този процес дават и развиващите се страни. Например, правителството на Монголия ще продаде за 2 млрд. долара още 30% от правата върху въглищното находище Таван-Толгой на Erdenes Tavan Tolgoi.

През тази и следващите 4-5 години се очакват големи приватизационни сделки и в Русия, която планира до 2016 г. да продаде активи за 50 млрд. долара. Подобен обем приватизация ще трябва да осъществи и закъсалата финансово Гърция, за да получи подкрепата на приетия от ЕС спасителен план.

Подобни мащаби на раздържавяване могат да се сравнят с успешната приватизация, която направи Маргарет Тачър във Великобритания през 80-те години на миналия век, отбелязва Financial Times. Но има и една съществена разлика - тогава основните участници в процеса бяха дребни инвеститори, а сега - огромни инвестиционни фондове.