„Свиха джипа на Илиана", четем от първата страница на „Стандарт"
Апаши свиха джипа на Илиана Раева посред бял ден. Черният мерцедес ML 280 CD с номер 1963 бил оставен с работещ двигател пред зоомагазин в столичния квартал Драгалевци. Крадците се възползвали, че ключът е на таблото и офейкали с возилото. Джипът се води на съпругата на Наско Сираков, но в момента на кражбата не е бил каран от нея, обясниха източници от полицията.

Самата Раева каза, че е станала грешка и не става въпрос за нейния автомобил.  

Навикът да се оставят колите с работещ двигател заради сибирския студ изигра лош номер на още трима столичани. Те били изненадани от сръчните крадци, докато купували цигари или затваряли вратите на гаражите. От полицията призоваха шофьорите да внимават и да не оставят возилата си без надзор.

„Чуждите банки се спасяват с пари от България", разкрива от първата си страница „Сега"
Чуждите банки продължават с опитите да решат собствените си проблеми, теглейки пари от дъщерните си дружества у нас. През третото тримесечие на 2011 г. общото намаление на външните банкови експозиции в България се равнява на близо 2.3 млрд. долара, или около 3.5 млрд. лв., показват предварителни данни на Банката за международни разплащания. Почти половината от тази сума - 1 млрд. долара, е била издърпана от гръцки банки. Като се разглеждат и данни за второто тримесечие на 2011 г., става ясно, че само за половин година трезорите от южната ни съседка са намалили участието си у нас с над 1.8 млрд. долара. Така към края на септември техните средства в българските им представителства са паднали до 14.2 млрд. долара.

На второ място по свиване се нареждат италианските експозиции, които са намалели с 374 млн. долара. Банковите средства от Белгия са "на минус" с 323 млн. долара, германските - с 261 млн. долара, френските - с 215 млн. долара, а австрийските - със 182 млн. долара. Това показва задълбочаване на тенденцията европейските трезори да разчитат на средства от българските си филиали за справяне с рецесията. Обикновено средствата, отпускани от банките майки, се използват от дъщерните им дружества за кредити. В България обаче търсенето на заеми в последните месеци е на точката на замръзване поради несигурната ситуация в икономиката и пазара на труда. Затова и чуждите банки предпочитат да издърпат част от вече дадените пари, за да погасяват част от задълженията си.

Според сайта darikfinance.bg допълнителна причина за намаляването на активи от страна на чуждите банки в България през третото тримесечие на 2011 г. е и рязкото свиване на експозиции в небанковия частен сектор. То може да се осъществи по няколко начина - чрез обезценка на активи, например на недвижими имоти, отписване на просрочени кредити, директна продажба на портфейли от активи. Всички тези фактори са допринесли към края на септември м.г. общо експозициите на чужди банки у нас да паднат до 33.7 млрд. долара, като се свиват с близо 2.3 млрд. долара. За българската икономика сумата е значителна, като се равнява на 5% от БВП.
Още от статията на „Сега"

„Печалбата на банките се срина до нива отпреди шест години", информира от първата си страница „Класа"
Печалбата на банките у нас в края на миналата година се върна на нива от 2005 г., показаха данни на БНБ за 2011 г. В края на декември трезорите в страната приключиха годината с положителен финансов резултат от 586 млн. лв. Подобен е бил резултатът преди шест години - 584 млн. лв., а през всички останали печалбата е била по-висока. От 31 банки у нас 9 отчитат загуба. С най-голяма отрицателна доходност през 2011 г. е била Алфа банк с 44,05 млн. лв., следвана от БАКБ с 34,21 млн. лв. Челната тройка се запълва от Емпорики банк, която приключва с 11,25 млн. лв. загуба. На другия полюс - с най-голяма печалба от 232,04 млн. лв., пък е УниКредит Булбанк. Разликата между първата и втората в подреждането е 146,7, като Банка ДСК отчита положителен финансов резултат от едва 85 млн. лв., следвана от КТБ с 60 млн. лв.

Добри са новините около т. нар. лоши кредити. От БНБ отчитат забавяне в темпа на нарастване на заемите с проблеми в обслужването. Към края на годината делът на кредитите с просрочие над 90 дни достига 14,93% от брутните кредити за бизнеса и домакинствата при отчетени 14,45% към края на септември и 13,53% към края на юни. Успоредно с това, разходите на банките за обезценка намаляват с 26 млн. лв., или 2%, и в края на 2011 г. достигат 1,29 млрд. лв.

Заделянето на „бели пари за черни дни" обаче продължава. Домакинствата и фирмите у нас са оставили на депозит 1,4 млрд. лв. през последните три месеца на годината и общо за цялата 2011 г. - 2,6 млрд. лв. Според експертите на централната банка това е най-големият ръст през цялата година. Така делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства на банките се увеличава и в края на декември вече е 80,7%.
Като цяло данните показват, че несигурността и кризата сред страните от Европейския съюз не са се отразили пряко на българските банки, въпреки че голяма част от тях са собственост на чужди трезори. През декември активите на банките скачат с 4,19% спрямо последните 12 месеца до 76,8 млрд. лв.
Още от статията на „Класа"

„Колко струва студът" изчислява от първата си страница „Капитал Daily"
Зимата си е студено. Но без да искаме да преувеличаваме, колкото по-надолу слизат температурите, толкова повече бизнесът замръзва. С малки изключения.

Това показва допитване на "Капитал" за ефекта от студеното време върху бизнеса. Най-обобщено: индустрията, речният транспорт, търговията, строителството съвсем забавят обороти. Растат и разходите за енергия на много фирми. Но има печеливши - топлоцентралите и отоплителните компании, фармацевтичният сектор.

Една лоша и една добра история

"Ефектът е унищожителен. Над половината микробуси не са в движение, защото са на дизел. В допълнение служителите са болни. Така стоката застоява, защото не може да се транспортира. Отделно консумацията на потребителите е паднала, защото заявките за доставки са наполовина", това каза представител на дистрибуторска компания за захарни изделия. В подобна ситуация работят не само търговците, но и доста от фирмите за услуги, заведения, ресторанти. Причината е, че пътуванията и пазаруванията са ограничени до минимум.

"Нямам време да хапна", това пък разказа столичен таксиметров шофьор за работата си през последните дни. Иначе силно засегнатият от кризата сектор е сред по-малкото доволни от мразовитите условия.

За секторите ви разказваме в подробности в следващите кратки текстове. Най-пряко засегнати изглеждат повечето компании за добив на инертни материали и техните клиенти - например циментовите заводи. Другият едър потърпевш е строителството, където при тези температури не се работи с бетон.

Проблеми могат да се очакват и в земеделието. Но там щетите ще станат ясни чак напролет. Застрашени са и доставките по Дунав и Черно море.

Големият печеливш от студеното време е ясен - фармацевтичният сектор. Но за него фактор е зимата, а не колко надолу са температурите.

Без страх за икономиката

Като цяло за бизнеса студеното време означава по-високи разходи за отопление. Това обаче е предвидим фактор, още повече че метеоролозите не определят температурите като рекордни. "Още в трети клас учихме, че България е благословена с четири сезона. Едва ли някой е изненадан", коментира икономистът Георги Стоев от Industry Watch.

Затруднение за фирмите може да представлява повишената заболеваемост и по-честото отсъствие на служители. Прекият негатив за работодателите е, че плащат първите три дни болнични на служителите си. Потенциален непряк ефект е намаляване на продукцията. Според Стоев обаче в лошото време като цяло няма нищо трагично. "Студът не е най-големият проблем на пазара. Просто хората трябва да се мобилизират", смята той.
Още от статията на „Капитал Daily"

„В София по-студено от Антарктида", пише на първата си страница „Монитор"
В Антарктида е по-топло, отколкото в София, а температурите на Южния полюс не падат под минус 6 градуса, тъй като в момента е лято. Това съобщи Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт.

В Кнежа вчера градусите паднаха до минус 29, а в столицата бяха отчетени температури от 25 градуса под нулата.

Дуранкулашкото езеро, приютило в момента около милион диви патици и гъски, замръзна, съобщиха рейнджърите, които се грижат за реда там. Това означава, че птиците остават без вода и ще се насочат към морето. Езерото Сребърна е покрито с 10 см ледена пелена вследствие на ниските температури, а 15 см е снежната покривка в буферната част на резервата. Това съобщиха от Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите в Русе.

Десет процента ледоход край Силистра отчетоха вчера от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав. Крайбрежен лед има вече в целия българо-румънски участък, явлението по всяка вероятност ще се засили в следващите дни, прогнозира инж. Константин Ялъмов от хидрометеорологичната служба към агенцията.

По данни на чуждестранни речни служби край украинското пристанище Рени 80 процента от водната повърхност е покрита с ледени късове и там корабоплаването е блокирано. Край румънския град Галац ледоходът вчера е бил към 60 процента. Ледени късове са тръгнали и в унгарския участък на реката.
Още от статията на „Монитор"

"Убиец - с 3 оръжия от МВР" е водещото заглавие на „Труд"
Разрешително за два пистолета и нарезна карабина получил от полицейската служба КОС в Перник криминално проявеният Стойчо Стойчев-Чочо, признал за убийството на Мирослава. Това стана ясно днес след заседанието на вътрешната парламентарна комисия, на която бяха изслушани вътрешният министър Цветан Цветанов, главният секретар на МВР Калин Георгиев и шефът на ГДБОП Станимир Флоров за случая "Перник" и полицейското насилие.
Проверка за 5 минути

"Не получих ясен отговор, след като в МВР има база данни за законно регистрираните оръжия, направено ли е проучване с какво оръжие разполага този човек? Такава проверка отнема 5 минути. Премиерът Борисов беше прав, като каза: "Слава Богу, че не стана "Белите брези" 2!", заяви депутатът от БСП Михаил Миков, бивш вътрешен министър от кабинета "Станишев".

Христо Бисеров от ДПС нарече "странно" това, че Флоров и Калин Георгиев не са могли да обяснят дали полицаите от ГДБОП, влезли в дома на Чочо, са знаели, че той има три оръжия. "Главният секретар каза, че ще ни изпрати този отговор писмено. Той дори не можа да отговори дали вътрешната проверка по случая е проучила това обстоятелство. Ако те не са знаели, това е грубо нарушение на процедурите. Ако са знаели обаче, нещата стават много по-сериозни", смята Бисеров.

"Не стано ясно защо оръжието не е било отнето", потвърди и шефът на ДСБ Иван Костов. Той сподели притеснението, че "това самоубийство ли е, какво е", практически скрива реалните извършители. "От МВР твърдят, че имат някакви доказателства, но не знам дали те ще издържат в съда", допълни Костов и заяви, че са ги залели с неясна информация.
Още от статията на „Труд"

"Поне 105 000 с надути сметки за парно" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
На 105 000 домакинства в София им е начислено потребление на парно за декември с 50% повече от миналата година. Това показва анализ на "Техем", която отчита около 60% от уредите в столицата. Като се добавят и абонатите на другите топлинни счетоводители, то бройката на хората с надути сметки ще стане доста по-голяма.

Тези числа всъщност дават отговор за високите сметки от по 200 и 300 лв. за домакинствата, чиито радиатори работят. Изпълнителният директор на "Техем" Милена Стоянова каза, че тези 105 000 семейства всъщност не са увеличили потреблението си.

Данните показват още, че 86 000 домакинства са намалили с 50% ползването на топлинна енергия.

В същото време през декември миналата година средната температура е била 1,4 градуса при 0,5 през същия месец на 2010-а. Данните на столичната топлофикация го потвърждават, тъй като била подадена с 3,5% по-малко енергия към сградите. Картината и тенденцията за тази зима се потвърждава по-драстично от ноемврийските сметки. В сградите е влязла с 49% повече топлинна енергия в сравнение с ноември 2010 г. В същото време 97 000 апартамента са намалили с 50% потреблението си, а 125 000 са го увеличили с 50%.
Още от статията на „24 часа"

„70 000 свалиха радиаторите", обобщава „Стандарт"
Десетки хиляди абонати на топлофикациите в страната са свалили радиаторите си. Това стана ясно от думите на управителя на топлинния счетоводител "Техем Сървисис" Милена Стоянова. От 2006 г. насам в жилищата, обслужвани от компанията, са свалени над 35 хил. радиатора. 12 500 от тях са свалени през последните шест месеца. При положение че "Техем" обслужва 55-60% от абонатите, това означава, че в цяла България свалените радиатори са около 70 хил., допълни Стоянова.

Тя уточни, че в масовия случай става въпрос за демонтиране само на 1-2 радиатора в жилището, а случаите със сваляне на всички отоплителни уреди в дома са много малко. Стоянова припомни, че свалянето на радиатори е забранено със закон и се санкционира с 500 лв. глоба. Въпреки това хората го правят, най-вече по икономически причини. В същото време засега няма и глобен.

Около 98 хил. абонати на "Техем" е трябвало да сменят топломерите си през 2011 г. 28 хил. от тях не са го направили и има риск уредите им да изгаснат, поради което може да им се начисли максимална мощност. Затова хората трябва да следят дали дисплеят им свети.
Още от статията на „Стандарт"

"България няма да вдига данъците си заради пакта за еврото", съобщава „Капитал Daily"
България се присъедини към новия европейски пакт за бюджетна дисциплина, но с изричното условие, че ще може да провежда самостоятелна политика в сферата на преките данъци до приемането й в еврозоната. "Не че ще правим номера, но данъци няма да вдигаме", обясни премиерът Бойко Борисов след Срещата на върха в Брюксел. В същото време страната ни се ангажира да следва общите правила, които ще пазят Европа от бъдещи дългови кризи, още от следващата година.

Няколко условия
Българското правителство реши да присъедини страната ни към Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз с условието, че частта с изискванията за обща икономическа координация ще важи за нас едва след като се присъединим към еврозоната.

Причината да поискаме това изключение е притеснението, че Германия и Франция ще използват новото европейско споразумение да прокарат и идеята си за обща данъчна политика във всички страни членки. Целта им е да се преборят с миграцията на свои компании, които местят производствата си в Източна Европа.

Повишаването на преките данъци (за косвените - ДДС, акцизи и мита, вече има обща политика) обаче е заплаха за конкурентоспособността на икономиката ни, защото при липса на реформи и недобре работеща съдебна система можем да изтъкнем като предимства на макросредата само ниските ставки и сравнително евтината работна ръка.

Евентуално повишаване на данъците под натиск обаче ще лиши България и от това преимущество в борбата за чужди инвестиции. А липсата на свеж капитал ще се забави опитите на държавата да догони клуба на богатите по жизнен стандарт.

Опасенията на българските политици произтичат от четвъртия дял на договора. Текстовете в него звучат доста общо. Но те задължават правителствата да координират политиките си за постигане на обща финансова и фискална стабилност, както и за повишаване на конкурентоспособността в ЕС.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Кабинетът "Борисов" ще дава преференции, но само за определени фирми", информира „Сега"
Ден след като премиерът Бойко Борисов увери малкия бизнес, че заедно с вицепремиера Симеон Дянков и икономическия министър Трайчо Трайков усилено разсъждават как да стимулират фирмите при наемането на хора, се оказа, че от облекченията ще могат да се ползват само фирми от определени сектори. Това стана ясно на вчерашното обсъждане на промените в Закона за насърчаване на инвестициите. С тях инвеститор клас А ще може да стане единствено фирма, която работи в 3 сектора на икономиката - преработвателната промишленост, логистиката и високите технологии.

Шефът на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов обясни, че законовите промени се налагат, защото съществуващите преференции вече не са толкова атрактивни. Сегашният закон предвижда 3 привилегии за вложителите - възможност да купят държавна или общинска земя без търг, изграждането на инфраструктура до обекта или обучение на персонала. Експертите обаче приеха на нож предложените промени и разкритикуваха философията на проекта.

Според икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов стимулирането на едни фирми за сметка на други не е правилно. "По този начин държавата ще обърне гръб на останалите компании, които не попадат в тези няколко сектора. Ако не подобрим средата като цяло, какъв е смисълът от това, че сме привлекли една високотехнологична компания", заяви той. По думите му това дори би довело до нелоялна конкуренция между компаниите, които сега стъпват на пазара, и заварените, които са успели да се задържат и не са съкращавали персонала си. Подобно мнение изразиха преди дни и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

"Между 60 и 70% от работните места у нас са в сектори с ниска и средна добавена стойност и няма как за една-две години България да стане с шведска икономика или пък Силиконова долина", заяви Георги Стоев от Индъстри Уоч.
Още от статията на „Сега"

"Земеделци недоволни от бонусите за акциз", съобщава „Труд"
Асоциацията на зърнопроизводителите не е доволна от схемата, по която ще бъдат платени 70 млн. лв. на фермерите за възстановяване на част от акциза за дизелово гориво. "Изисква се от нас да водим дневници, предварително да казваме колко гориво ще изразходваме и в крайна сметка тази година ще ни се възстановят между 20 и 35 стотинки на литър, но само за 60% от изразходваната нафта. Останалите 40% ще се доплатят догодина, след като представим касови бележки, че сме го закупили", посочи пред "Труд" шефът на асоциацията Ангел Вукодинов.

Той допълни, че най-работещата схема е с маркиране на нафтата за земеделието и поясни, че злоупотреби трудно ще се правят, защото радиоактивните изотопи за маркиране на нафтата са скъпи.
Още от статията на „Труд"