
Министърът на външните работи на Иран Манучер Мотаки във вторник в София направи изявление, че неговата страна е готова да изнася гориво по тръбопровода Nabucco, който се конкурира за пазари и суровини с Южен поток.
Експертите на Русия не изключват, че за тази стъпка на иранското ръководство е подтикнало решението на Москва да подкрепи проекта за нова анти - иранска резолюция в съвета за безопасност към ООН. Във връзка с обтягането на руско - иранските отношения е и хитруването на иранския президент Ахмединеджад относно доставките от Русия на обогатен уран за АЕЦ Бушер.
Засега строителството на Nabucco, както и на руския му конкурент, не е започнало. Предполага се, че първите доставки на газ от страните на Каспийския регион и Централна Азия, които ще заобиколят Русия, започват през 2012 година. Иран заема второ място в света след Русия по запаси на природен газ.
„Двете страни се стремят към обширни пазари. Изборът, който Европа ще направи, зависи от нея самата" - отбелязал е Мотаки.
Проектът Nabucco с капацитет 31 млрд. куб. м. газ годишно е пряк конкурент на руския Южен поток, съглашението за строителството на който бе подписано в София на 18 януари по време на посещението на президента на РФ Путин в България.
Газпром коментира подписаното съглашение, че техният газопровод ще заработи през 2013 г. и ще е в състояние изцяло да задоволява търсенето на газ в страните от централна и южна Европа, оставяйки обаче без пазари за реализация алтернативните проекти за доставка на газ в Европа като Nabucco.
Руските експерти са на мнение, че е очевидна политическата основа на последните изявления както на Русия, така и на Иран. Русия подкрепя въвеждането на санкции срещу Иран отчасти затова, че вижда в него потенциален конкурент в сферата на транзита на тюркменския газ, твърди лондонски анализатор. Проектът Nabucco иска да намали зависимостта на Русия от доставките от Русия, а Иран иска да получи част от европейския пазар. „Това разбира се не отговаря на интересите на Русия".
Обаче на Техеран ще е много трудно да изнася природен газ и да задоволява вътрешните потребности от това гориво. Засега достъпните ресурси на природен газ в Иран са много ограничени и той не достига даже за вътрешните пазари в зимния период, за което говорят и скорошните проблеми с доставките на туркменски газ в Иран.
За разработването на новите находища са нужни огромни капиталовложения. Освен това в самия Иран отношението към газа е нееднозначно: има сили, които считат, че на първо място е нужно да се насити вътрешният пазар и да се увеличи добивът на нефт. Други групи виждат в износа на газ възможност за повече приходи и средство за установяване на партньорски отношения с другите страни и в частност с Европа.
Вчера се разбра, че Техеран в най-скоро време възнамерява да изпълни заплахите си и да преразгледа енергийното сътрудничество с Туркменистан заради срива на доставките през декември и януари. Официален представител на националната газова компания на Иран е заявил: „Туркмения демонстрира, че не може да й се вярва. Иран ще преразгледа търговските си връзки с Туркмения, най-малко в енергетиката".
Заявлението на Иран несъмнено дава точки на европейския газопровод, но според руски бизнес консултант, икономическите рискове от Nabucco не са намалели значително от това. „Набуко" предвижда да доставя в Европа газ от Централна Азия и иранският газ е предвиден само като възможно допълнение. ЕС засега няма твърди договорености със страните от Централна Азия.
В тази ситуация Иран действително може да стане спасител на европейския проект, но напрежението, създавано от иранската политика през последните години, не гарантира на Европа безопасност на доставките. Заради недостига на газ в самия Иран, надали цената на синьото гориво ще е по-ниска от руската.
Разчитайки на Иран, Европа може да изпадне в зависимост от неговите газови доставки, а това ще е далеч по-опасно от енергийната зависимост от Русия. Така че изобщо не е сигурно дали предлагайки услугите си, Иран ще бъде избран като главен доставчик за Nabucco.