През изминалата седмица се случиха много интересни неща със световните финанси, но може би най-важното бе решението на американския Федерален резерв да понижи основния лихвен процент с допълнителни 0.25 процентни пункта. В момента федералната фондова лихва е точно 2.0%, а банкерите дадоха ясен сигнал, че това ниво скоро няма да бъде променено.

Много са причините довели до край на този цикъл лихвени съкращения. В реални измерения, основният лихвен процент на САЩ е с отрицателна стойност (ако се вземе предвид инфлацията). Въпреки че имотният пазар продължава да е в рецесия, икономиката не се сгромолясва, а по-скоро прави "меко приземяване". Според последните данни от сряда, щатската икономика е растяла с темп от 0.6% през първото тримесечие, което бе над пазарните очаквания. Ситуацията изглежда, че се стабилизира, а данъчните облекчения за населението тепърва започват да дават ефект.

В същото време критиките към ФЕД, че е понижил прекалено много лихвеното ниво, стават все по-яростни. Много влиятелни икономисти не спират да повтарят, че е време Бернанке да "дръпне юздите" и да прекрати агресивната си политика. Според тях, по-ниските лихвени нива не са достатъчни да възстановят ликвидността на финансовия сектор, но в същото време изстрелват цените на суровините до небето. Това води до по-високи нива на инфлация и обедняване на населението.

В следствие на кредитната криза и все по-ниските лихви в САЩ, най-силно засегнат се оказа доларът. Въпреки, че цената му падаше през последните пет години, темпът на обезценяване се ускори през последните шест месеца. Това обаче си има и своите позитиви. Благодарение на рекордно евтината валута и силното развитие на "новите" икономики в Азия и Южна Америка, САЩ успяха да засилят експорта и да ограничат импорта. По-силните продажби на американските компании в чужбина, подкрепиха тримесечните им отчети, а Wall Street върна нивата си от началото на годината. Ако не броим петрола, американският дефицит по текущата сметка е с осем годишно дъно на 2.4% от БВП.

Именно петролът и другите суровини обаче създават най-големите проблеми. В миналото, когато САЩ изпитваха негативите на икономическа рецесия, цената на "черното злато" падаше рязко. Тази заивисимост днес е невалидна, благодарение на силното търсене от страна на развиващите се икономики. До тук всичко звучи логично, но изненадващото, е че петролът продължи да поскъпва дори след като стана ясно, че цялата световна икономика е на път да забави растежа си. Проблемите с редовността на доставката са фактор, който трябва да отчетем, но дали няма нещо по-голямо, което тласка цените толкова нагоре?

Може ли за петрол на $120 барела да е виновен ФЕД? Поддръжниците на тази теза я защитават със следните аргументи. Първо, когато ФЕД реши да намали лихвеното ниво, накара хиляди спекуланти от цял свят да хеджират валутния риск купувайки все по-големи обеми стокови фючърси. Второ, с непрекъснато падащата американска валута, петролът и златото автоматично повишаваха котировките си, за да неутрализират валутната разлика.

Професорът по икономика от университета Харвард Джеф Франкел винаги е твърдял, че ниските лихвени нива в САЩ водят до все по-високи цени на суровините. Когато централната банка започне да понижава лихвата, производителите на стоки започват да задържат част от продукцията си в складовете, за да я продадат след няколко месеца на по-висока цена. Спекулантите на свой ред пък атакуват именно стоковите пазари, които традиционно се смятат за убежище по време на кризи във финансовата сфера.

Как обаче се обвързва всичко това с ниската цена на долара? Според президента на ОПЕК Шакиб Хелил, петролът спокойно може да стигне цена от $200 за барел, ако щатската валута продължи да се обезценява. Зависимостта между валутния курс евро-долар и котировките на петрола е станала особено видима през последната година. В периода от 1999 до 2004 г., корелацията между цената на долара и тази на петрола е била 1%, докато през последните шест месеца тя е достигнала фрапиращите 52%.

Тук всичко опира до проста аритметика. Ако цената на долара пада, то тази на петрола трябва автоматично да се покачи, за да остане стойността на суровината постоянна. Да, но цените на суровините се покачват дори, когато не се измерват в американски долари. Така тук трябва да си зададем въпроса, дали евтиният долар кара петрола да поскъпва или по-скъпият петрол води до обезценяване на щатските пари?

Според анализатори от Goldman Sachs, второто предположение е по-вярно, тъй като големите петролни производители внасят повече стоки и услуги от Европа отколкото от САЩ. По тази причина те непрекъснато обменят петродоларите си за евро и така допринасят за ниските нива на долара. Втората причина има нещо общо с централните банки. Тъй като ФЕД следи най-вече основната (core) инфлация, която не включва прекалено волатилните цени на енергийните ресурси и храната, а ЕЦБ гледа общият ценови натиск, имаме толкова различни монетарни политики. Америка прокарва все по-ниски лихвени нива в унисон с високата цена на петрола, което допринася за още по-евтин долар.

Последното решение на Федералния резерв да спре лихвените съкращения и да обърне повече внимание на директното банково кредитиране, може би е сигнал, че Бернанке и компания най-накрая проявяват загриженост и за стоковите пазари. Доларът направи шеметно рали към еврото, като само за седмица покачи с близо 6 цента от вечните си дъна на $1.6019. В резултат на това, златото и петролът също тръгнаха надолу. Едно можем да кажем със сигурност. Ако зависимостта "петрол-долар" се запази в текущите нива, то новата политика на ФЕД ще ни донесе по-ниски цени на суровините поне в краткосрочен план.