През последните години в туристическия сектор на България бяха налети близо 16 милиарда евро, инвестирани почти изключително в хотели и ресторанти. В момента българският туризъм разполага с леглова база от 900 хиляди легла. На ведомствено равнище бихме могли да отчетем поредния успех: за да постигне подобна база, на Гърция бяха нужни 60 години. Само че Гърция е световна туристическа дестинация, а България - независимо какви статистики, оправдания или фактори ще посочим - не е.

Това бе изтъкнато от малкото, но силни не - конформистки изказвания по време на първата национална конференция „Пари за инфраструктура и туризъм", организирана от Националния борд по туризъм (НБТ). Всъщност ако тези по-остри думи ги нямаше, проявата рискуваше да се превърне в поредното събитие, на което щяха да валят мухи от тавана.

Но сега имаме новина: вероятно още тази вечер или най-късно утре туристическият сектор в България ще се радва на свое министерство, или ще бъде включен в новата стара структура Министерство на културата и туризма. Изявлението направи г-н Румен Драганов, член на Управителния съвет на НБТ. Един оскърбен председател на Държавната агенция по туризъм, а именно г-жа Анелия Крушкова, демонстративно напусна залата.

Но нека започнем поред. Конференцията „Пари за туризъм" имаше за цел да изясни възможностите за развитие на туризма в България, които предоставя европейското финансиране. В началото модераторът на форума загатна как вече има консенсус, че българската държава не бива да стои индиферентна към проблемите на туризма, а да се намеси активно, осигурявайки рамковите условия за развитие на този бизнес, реализирал само за 2007 година € 5 млрд. оборот.

Идеята бе свързаните и отговарящи за туризма държавни структури да се сблъскат (в положителния смисъл на думата) с представители на общините, с консултантски компании и финансовата индустрия, за да се разкрият възможностите за усвояване на европейските субсидии. Министърът на МРРБ Асен Гагаузов, присъствал на откриването на срещата, изтъкна, че освен в строежа на големите морски курорти през шестдесетте години на миналия век, досега туризмът НЕ е бил национален приоритет.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството посочи основните грешки на нашия туризъм до този момент: прекомерно застрояване и липса на ВиК и пътна инфраструктура. За преодоляване на инфраструктурните слабости са нужни публични инвестиции; добре са ни дошли парите € 1.601 млрд., отпуснати на България по Оперативната програма на Европейския съюз „Регионално развитие".

ОП „Регионално развитие" е единствената мярка сред системата на европейските субсидии, в която са предвидени пари за развитието на българския туризъм - а именно Ос 3 „Устойчиво развитие на туризма" (218 млн. евро) със следните три приоритета: 1. Развитие на туристическите атракции и инфраструктурата за достъп до тях (152 млн. евро); 2. Развитие на регионален туристически продукт и маркетинг на дестинациите; 3. Национален туристически маркетинг.

Сред критериите, по които ще се избират бенефициенти по програмите за развитие на туризма: регионално, а не местно значение, кооперация между общините, акцент върху специалните видове туризъм; удължаване на сезона.  

Заместник - министър Искра Михайлова предложи и по-подробни данни. Оста Устойчиво развитие на туризма, по който ЕС отпуска на България до 218 млн. евро, е трети от петте приоритета в от ОП Регионално развитие. Но туризмът касае също и оста „Регионална и местна достъпност", за която с предвидени субсидии до 400 млн. евро.

Европейската комисия приема туризма като един от приоритетите на България, изтъкна Михайлова. За маркетинг на дестинациите и развитие на регионален туристически продукт са предвидени 32 млн. евро субсидии, толкова и за национален туристически маркетинг. Тези суми бледнеят пред инвестициите от частния сектор в ресторанти и хотели, но предвид нищожния до този момент размер на инвестициите за национална туристическа реклама, сумите са все пак обнадеждаващи.

След министър Гагаузов, все по-активният Красимир Гергов, новият председател на НБТ, лаконично „закова", че досега усилията за развитие на българския туризъм са били изстрели във въздуха, отсега стремежът на заинтересуваните е да се стреля по цел. Както видяхме, така и стана.

Както можеше да се очаква, Пламен Моллов, председател на парламентарната група на партията НДСВ, говорил след Гергов (според мен не на място), изтъкна каква огромна работа е свършила неговата партия за туризма и какви светли бъднини очакват туристическия бранш под попечителството на НДСВ. Инвестициите в хотели и ресторант) изпреварват държавната политика, призна Моллов - но сега идва ред на инвестиции в инфраструктура, за което има и готова национална стратегия за развитие на туризма.

Като малка червена лампичка след потока славословия просветна изказването на г-жа Чавдарова, председател на Национално сдружения на общините в Република България, която използва красива метафора: „Учихме се да свирим на пиано, без пиано да е купено". Сега пиано има, но няма човешки ресурс. Става дума за проектите, които се очакват да се подготвят от общините. Но общините надали разполагат с нужния човешки ресурс от хора, които имат свежи идеи и могат да пишат добри проекти.

В тази връзка отрицателен ефект ще окаже предвидената през 2008 г. „ревизия" на 20% от общинския персонал в България, както и замразяването на заплатите за общинските служители през тази година. Ясно е - всеки гледа от своята камбанария, всеки дърпа чергата към себе си.

Та щом говорим за метафори, как да пропуснем използваната от г-жа Анелия Крушкова, която като председател на ДАТ засега е най-високият български държавен служител, отговарящ за туризма. Според Крушкова, туризмът е „поле с пари, от което всеки може да загради колкото може". „От нас зависи колко добри проекта ще напишем" - изтъкна тя.

Изведнъж в тази ваканционна атмосфера заговори г-н Румен Драганов от Управителния съвет на НБТ. Драганов изтъкна, че за миналата година българският туризъм е реализирал около 5 млрд. евро оборот. За цялото време на действие на европейската програма, т.е. до 2013 г., за което ще получим максимум 218 млн. евро субсидии, може да се очаква приходите от туризъм в България да възлязат на 25 млрд. евро. Това форсиране от нерегулирания частен сектор разрушава природата, разрушава културните паметници, съсипва имиджа на България като туристическа дестинация.    

Основният проблем според Драганов касае собствеността на туристическите обекти. На първо място трябва да се разбере кой е собственик на туристическите зони и туристическите точки. Докато това не се направи, няма как да се надяваме на отношение на добър стопанин.

Сега в разрез със съществуващите закони (Международна конвенция за опазване на пейзажа с идеята за т.нар. vista point), масово се разрушава пейзажа и гледката около туристически обекти. „Ако някой сложи перки на ветрогенератори на фона на тракийското светилище в Татул, той ще унищожи енигмата на мястото". А без собственик - стопанин, това е все по-често явление.

Частният туристически бизнес се развива около т.нар. културни, природни и исторически туристически атракции. Но пазарът трябва да има възможност сам да приложи механизмите си на подбор. Не става дума за освобождаване от регулация, напротив. На неадекватната система за категоризация, погълнала ресурсите на ДАТ, трябва да се сложи край. „Пазарът сам ще убие некачествените" - изтъкна Драганов. Според него държавната категоризация на туристическите обекти, абсурд свойствен единствено на нашата родна бюрокрация, свободно може да се остави на независима неправителствена организация.

А държавата - но вече не в лицето на ДАТ, а на специално министерство, може да се заеме с по-сериозните неща като управление на самите туристически обекти. След конференцията, специално за Money.bg, Драганов сподели недоумението си как националните забележителности, тук не става дума само за туризъм и бизнес, могат да остават толкова време безстопанствени, като нито Министерството на финансите, нито МОСВ, нито МРРБ, нито Министерството на културата, се наема с управлението им.

Така културното, природното и историческо наследство се руши и няма защо да се надяваме да „догоним" Гърция. Нещата с българския туризъм всъщност са сбъркани още на статистическо ниво: измерваме (и то съмнително) колко чужденци са ни посетили и колко пари са оставили у нас, за 2007 г. са изчислени €2.4 млрд. от чужди туристи. Едновременно с това не знаем къде и колко точно пари българите дават за туризъм в България: каква е структурата на онези 16 млн. туристически пътувания от българи, формирали оборот от 2.6 млрд. евро за миналата година. Как в тази информационна оскъдица общините могат да разработват печеливши проекти? Още в началото на проектите те са принудени да лъжат, заяви Драганов.

НДСВ управлява туризма 7 години- каза още Румен Драганов. Как да им благодаря за направеното, след като не разполагаме дори и с дефиниции за неща като културен туризъм или туристическа атракция? За създаване на закъсняла стратегия, която никой не е чел, бяха изразходвани 1.3 милиона - сега тези пари трябва да бъдат върнати. В стратегията на НДСВ за туризма не е спомената нито една думичка за българския турист, изтъкна Драганов.

Всеки българин разполага с една осем (а може би вече седем) милионна част от културното и природно богатство на страната. В това „акционерно дружество", управляващо българския туристически потенциал, искаме ... Тук някъде г-жа Крушкова се обиди и с думите „В ДАТ работят достойни хора!" избяга от залата. Председателят на НБТ Красимир Гергов отсече: „През 2008 г. никой не може да забрани някому да каже нещо". Вниманието на аудиторията към говорилите по-късно представители на Ineum Consulting, консултанти за получаване на „европейски пари", се бе изпарило - а май те бяха главният участник в срещата.

На въпрос за Money.bg Румен Драганов намекна, че бюджетът на новото министерство, отговарящо за туризма, ще е приблизително около 250 млн. лева. В коя политическа сила ще отиде министерското, а може би заместник министерското кресло, експертът не пожела да коментира. Според Драганов, в ДАТ цари пълна некомпетентност и опитите на държавната агенция да регулира частния бизнес в туризма са създали турлю гювеч.