Икономиката на Израел се възстановява след кризата, свързана с войната в Ливан, предава днес от Йерусалим AFP. Фондовият пазар се засилва, а чуждестранните инвестиции постигат рекордни равнища.

Индексът TA-25, който обхваща най-силните 25 компании на страната, през тази седмица достигна ниво над 900 пункта, или увеличение с 21% спрямо 14ти август, края на войната срещу Хизбула.

Чуждестранните инвестиции за първите 10 месеца на годината достигнаха рекордните 17.1 милиарда долара, или увеличение от 72% спрямо цялата предходна година.

От МВФ считат, че ако се вземат предвид значителните неопределености, свързани с политическите и военни събития по-рано през годината, икономиката на Израел се справя много добре. Отчита се, че ефектът от военните действия на север вече е ограничен.

„Възстановяването има изключително широка основа, свързано е с повишаване на инвестициите и заетостта и най-достоверния сценарий е за само малко свиване във външното търсене", посочват от Фонда.

Ръстът на БВП за годината се очаква да възлезе на 4.5%. А дефицитът в края на годината ще падне до 1.5%, което според МВФ е „силно изпълнение". Инфлацията ще се запази на ниво 0.3%.

Стойността на публичните компании на Израел, листвани на Nasdaq, през тази година е нараснала до ниво 8.24 млрд. долара, или ръст от 6.4% спрямо предходната година, посочва Израелската банка.

„Знаците на съпричастност от страна на международната финансова общност", които се доловиха в думите на финансовия министър Аврахам Хирчсон, допълнително подсилиха националната валута. Шекелът се увеличи спрямо долара с 6.7% и остана стабилен спрямо евро.

На крилете на тези силни данни, Израел емитира бонове в началото на ноември на Нюйоркската фондова борса на стойност един милиард долара с лихва 5.58%. Паралелно с горното Израелската банка намали лихвения си процент за ноември с 25 базисни точки до 5.25%.

Възродителният процес е част от „съществено подобрение в икономическата политика и повишаване на политическото доверие", обясняват от МВФ.

Но икономиката бе облагодетелствана и от външни фактори и затова правителството трябва да предприеме навременни мерки за предпазване в случай на бъдещи шокови ситуации. „Сега е времето да се подсили устойчивостта на кризи, главно чрез намаляване на публичния дълг".

„Има възможност за съвременна фискална консолидация и структурна реформа ... Без прогрес, способността на правителството да реагира към извънредни промени в икономическите и социални условия ще бъде малка."

МВФ предупреди също така, че няма „ориентиран към бъдещето, базиран на оценка на риска анализ на фискалната политика, интегриран в бюджетните процеси".